Thierry Lang - Montmartre

Thierry Lang - Le Ranz des Vaches

Vinny Golia - Excursions

Prince Lasha - Congo call

Adam Lane - 4 corners

От Новалис

"Най-добрият измежду някогашните френски монарси си наумил да направи своите поданици толкова заможни, че всеки да може да сложи в неделен ден на трапезата си кокошка с ориз. Не е ли обаче за предпочитане онова управление, при което селянинът ще предпочете да яде парче плесенясъл хляб, отколкото печено при друга власт, и ще благодари на Бога за щастието, че се е родил в тази страна?"

"Когато гълъбът стане компаньон и любимец на орела, тогава златният век е вече наблизо или дори може би е настъпил, макар това да не е още всеобщо признато и широко разпространено."

Новалис

Harold Land - Rapture

Byard Lancaster - Sweet evil Miss Kisianga

Byard Lancaster - Mother Africa

Steve Lacy - Cliches

Oliver Lake - Electric freedom colors

Miles Davis - So what (Live in NY)

Пречистващ огън!

"Пламък на вечната радост в мен!
Обич нетленна на дух смирен!
Болка горяща с нестихващ жар!
Радост шумяща - небесен дар!
Остри стрели, прободете ме –
Копия твърди, пронижете ме –
Тояги здрави, раздробете ме –
Мълнии, изпепелете ме!
Нека изтлее със мойта плът
Всичко нищожно в тая гръд!
Ярко да грее през бъден ден
Ядка на вечна обич в мен!"

Из "Фауст"

Miles Davis - Blues for Pablo

Havergal Brian - Gothic Symphony, Part I, Movement II: Lento espressivo e solenne

Steve Lacy - The Forest and the Zoo

Martin Küchen's Angles - Every woman is a tree

Martin Küchen's Angles - Peace is not for us

Peter Kowald - Bass solo 2000

John Coltrane - Come rain or come shine

John Coltrane - Lover

Steve Kuhn - Oceans in the sky

John Coltrane - Soul eyes

John Coltrane - Lush life

Joachim Kühn - Lonnie's lament

John Coltrane - The cats

Peter Kowald - Unlost time

Joachim Kühn - Kulu se mama

Kalaparusha - Ismac

Peter Kowald Quintet 1972

Krzysztof Komeda - Kattorna

Uwe Kropinski and Michael Heupel

Elvin Jones - Blues minor

Volker Kriegel - Lift 1973

Volker Kriegel - Zoom

Eleni Karaindrou - Third stasimon

Eleni Karaindrou - Trojan women, part 11

Eleni Karaindrou - Trojan women, part 6

Hakon Kornstad - Death and the flower

Ееro Koivistoinen - 3rd Version

Eric Kloss - Outward wisdom

Eric Kloss - Kay

John Coltrane - Don't explain

Roland Kirk - Portrait of those beautiful ladies

Moe Koffman - Cavern of the Mountain Trolls

Moe Koffman - Neptune

Ryan Kisor - Mr. Kenyatta

Ryan Kisor - Power source

Herbert Joos - Rainbow

Настоящето

"Сега мислим да се докаже, дали има щастие в живота. Щастието не е било в миналото, не е в бъдещето – то е в настоящето. Ако сега има щастие, имало е в миналото; ако сега има, и за бъдеще ще има. Ако сега няма, и за бъдеще няма да има. Хората търсят щастието в миналото – едно време как е било – други го търсят в бъдещето. Тогава мене ми иде на ум онзи анекдот. Събрали се трима души много умни, но от мира сего, хора, които разбират как трябва да се живее. Имало една печена кокошка и не могли да я разделят. Намислил единият и казал: Нека и тримата да легнем да спим, че който сънува най-хубавия сън, нему ще се падне да изяде кокошката. Легнали тримата да спят. След като спали, единият казва: Сънувах чуден сън. Като започнах да слизам в земята надолу с хиляди километри и едва успях да изляза. Щях да остана долу. Другият казва: Като започнах да се качвам към слънцето, с километри вървях нагоре, че едва можах да сляза долу на земята. Третият казва: Аз като видях, че единият слиза надолу, другият се качва нагоре, помислих, че и двамата няма да се върнете, че станах и изядох кокошката. Сега има хора на миналото – те сънуват, че слизат надолу в земята, че после едва могат да се изкачат. Хората на бъдещето сънуват, че се качват на слънцето; и сега хората на настоящето изядат кокошката и въпросът се свършва."

Беинса Дуно,1941

Hans Koller - Kunstkopfindianer 1974

Bill Evans Quintet - Interplay

Eleni Karaindrou - The suspended step

Kenny Wheeler - Jacek Kochan Kwartet

Erich Kleinschuster and John Surman

Stephane Kerecki - Houria

Erich Kleinschuster Sextett

Stephane Kerecki - Gary

Stephane Kerecki - Serbian folk song

Madjid Khaladj and Sylvain Kassap - Live in France

Herbert Joos - Kerchak suite, 1980

Giya Kancheli - Herio bichebo

Giya Kanchelli - In memoria di Michelangelo

Thad Jones - Jive samba

Carmell Jones - Carmell's black forest waltz

Oles Brothers with Theo Jörgensmann

Theo Jörgensmann - Wiesengrund

Theo Jörgensmann - Julia

Clifford Jordan - Blue shoes

J J Johnson - Pinnacles

Elvin Jones - Three card Molly

Das geschichtliche Werden

"...dieses geschichtliche Werden
ist noch etwas anderes, in dem steckt ebenso etwas
Unbekanntes wie in dem, was der Mensch als Gefühl, als
Willensimpuls erlebt. Wie der Mensch seine Gefühlswelt
eigentlich verträumt, so verträumt er dasjenige, was wirklicher
Strom des geschichtlichen Werdens ist. Diese Erkenntnis
ist das erschütternde Ergebnis jener Beobachtung,
die sich vom Menschen weg zum geschichtlichen Werden
hinwendet, und sie zeigt, daß wir diese Vorstellungen, die
das äußere bewußte Leben regieren, nicht gebrauchen können,
um geschichtliches Leben irgendwie zu fassen. Denn
das, was man im alltäglichen Bewußtsein als einzelner
Mensch erlebt, wird wachend erlebt. Aber in diesem ganzen
wachen Tagesleben ist das gar nicht drinnen, was Geschichte
ist. Geschichte wird von den Menschen nicht wach erlebt,
Geschichte wird geträumt. Der große Traum des Werdeganges
der Menschheit, das ist Geschichte, und niemals tritt
Geschichte in das gewöhnliche Bewußtsein ein. Man kann
das gewöhnliche Bewußtsein in sehr scharfsinniger Weise
besitzen, man kann der bedeutendste Naturforscher sein
gerade mit demjenigen Verstände, der geeignet ist, die
Dinge zusammenzustellen nach Ursache und Wirkung, man
kann diejenige Geistesstimmung haben, welche einen besonders
befähigt, die äußere Natur richtig zu schauen und
zu charakterisieren in ihrer Gesetzmäßigkeit. Lernt man
erkennen, was Strom des geschichtlichen Werdens wirklich
ist, so sagt man sich: Mit all dem Geistesvermögen, das
geeignet ist, die äußere Natur zu begreifen, ja, das gerade
fruchtbar ist für das Begreifen der äußeren Natur, mit dem
kann man nicht hineinschauen in das geschichtliche Werden.
Dieses wird nicht im gewöhnlichen Bewußtsein erlebt wie
die Natur, sondern nur in dem Bewußtseinsgrad, der auch
dem Traum eigen ist. Es wird einmal für die Geschichtsbetraditung
eines der bedeutendsten Ergebnisse sein, wenn
man darauf kommen wird, daß man erst den Gegenstand
der Geschichtsbetrachtung finden muß, finden muß, daß
der Strom des geschichtlichen Werdens gar nicht so da ist
wie die Natur, daß also auch dasjenige, was so da ist wie
die Natur, nämlich die Tatsachen, die in den Archiven verzeichnet
sind, die in den Dokumenten stehen, die man gewöhnlich
schon als Geschichte bezeichnet, noch gar nicht
Geschichte sind, daß die Geschichte in Wirklichkeit erst
dahinter liegt, daß diese Tatsachen nur herausragen aus
dem geschichtlichen Werden, nicht selbst dieses geschichtliche
Werden sind."

Steiner, 1918

Clifford Jordan - John Coltrane

Clifford Jordan - Powerful Paul Robeson

Elvin Jones - Very rare

Elvin Jones - The prime element

Elvin Jones - The ultimate

Keith Jarrett - Umbria jazz 1974

Leroy Jenkins - The people's republic

Carmell Jones - The remarkable

Keith Jarrett - Rio

Freddie Hubbard - Bolivia

Joseph Jarman - Song for

Eddie Jefferson - Filthy McNasty - So what

King Pleasure - Don't get scared

Eddie Jefferson - Bitches brew

Freddie Hubbard - The artistry of Freddie..

Freddie Hubbard - Misty

Khan Jamal - Balafon dance

Из "Философия на изкуството"

"Изкуството се ражда само от живото движение на най-вътрешните сили на душата и духа, което наричаме вдъхновение. Всичко, което е израснало от трудни или малки наченки до голяма мощ и висота, е станало велико чрез вдъхновение. Това важи за царства и държави, за изкуства и науки. Но не силата на отделния човек осъществява това, а само духът, който се простира в цялото. Защото особено изкуството е зависимо от общественото настроение така, както по-нежните растения от въздуха и времето, то се нуждае за своята възвишеност и красота от един общ ентусиазъм като този, който обхванал в епохата на Медичи подобно на топло пролетно дихание всички велики духове изведнъж и на едно и също място, от конституция, каквато ни описва Перикъл в своята възхвала на Атина и която ни предоставя мекото господство на един бащински владетел по-сигурно и по-трайно като народно управление; където всяка сила се движи доброволно, всеки талант се проявява с удоволствие, тъй като всеки се цени само според дотойнството му; където бездействието е порок, а пошлостта не носи похвала; където, напротив, се стремят към една високо поставена, необикновена цел. Само тогава, когато общественият живот се приведе в движение от същите сили, чрез които се издига изкуството, само тогава то може да извлече изгода от него; защото то не може да се насочи към нищо външно, без да пожертва благородството на своята природа. Двете те, изкуството и науката, могат да се движат само около собствената си ос; художникът, както всеки духовен творец, може да следва само закона, който са написали в сърцето му Бог и природата и никой друг. Никой друг не може да му помогне, той сам трябва да си помогне; той не може също да бъде външно възнаграден, тъй като това, което той не би създал заради самия себе си, веднага би било нищожно; а тъкмо поради това и никой не може да му заповядва или да му предписва пътя, по който трябва да върви. Той заслужава да бъде окайван, когато трябва да се бори със своето време, но по същия начин заслужава презрение, когато капитулира пред него. А и как би могъл той да стори това? БЕЗ ГОЛЯМ ОБЩ ЕНТУСИАЗЪМ ИМА САМО СЕКТИ, А НЕ ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ...
Напразно усилие е да искаме да изтръгнем искри от пепелта на безвъзвратно отминалото и да запалим от тях отново един общ огън. Но и само промяна, която се извършва в самите идеи, е способна да издигне изкуството от неговото изнемощяване; само едно ново знание, една нова вяра са способни да го вдъхновят за работата, чрез която то в един подмладен живот би разкрило величие, подобно на предишното..."

Фридрих Шелинг

Miles Davis - All of you

Freddie Hubbard - Birdland

Abdullah Ibrahim - Saud

Abdullah Ibrahim - Jabolani

Tom Harrell - Journey to the stars

Noah Howard - Creole girl

Noah Howard - Hommage to Coltrane

Übersinnliche und Übersichtliche

"Naturforscher wie Du Bois-Reymond und ähnliche sprechen
davon, daß, wo das Übersinnliche beginne, Wissenschaft
aufhören müsse. Ich habe schon in einem früheren
Vortrage auf den Irrtum hingedeutet, der da zutage tritt.
Wodurch ist er entstanden? Man hat zwar gefühlt - und
Du Bois-Reymond fühlt es recht deutlich -, daß das
menschliche Wesen in einem Geistigen wurzelt. Aber dieses
Geistige muß erst durch Ausbildung von geisteswissenschaftlichen
Methoden als der Boden erkannt werden, aus
dem das Seelische des Menschen fließt. Habe ich einen Baum
vor mir und sehe, wie seine Wurzeln in den Boden hineinreichen,
so kann ich vielleicht ungehalten darüber sein, daß
er mir den Anblick seiner Wurzeln entzieht, und ich will
den Baum übersichtlich haben. Die heutige Wissenschaft
will die Dinge übersichtlich machen, indem sie dasjenige ins
Auge faßt, was sinnlich anschaubar ist; denn das Wurzelhafte
im geistigen Boden entzieht sich ihr. Die Wissenschaft
macht es wie jemand, der, um einen Baum übersichtlich,
anschaulich vor sich zu haben, ihn aus dem Boden herausreißt
oder herausgräbt. Er hat ihn dann übersichtlich vor
sich, aber der Baum verdorrt. So hat die heutige Wissenschaft,
die nicht auf den Geist eingehen will, den Baum der
Erkenntnis ausgerissen. Aber ebenso wahr, wie der aus
seinem Wurzelboden herausgerissene Baum, wenn er auch
übersichtlich anzuschauen ist, verdorrt, ebenso verdorrt
die Erkenntnis, die man aus dem geistigen Mutterboden
herausreißt. Ein solcher Ausspruch wie der von Du Bois-
Reymond, daß die Wissenschaft da aufhört, wo das Übersinnliche
anfängt, wird in der Zukunft zu der entgegengesetzten
Überzeugung übergeleitet werden. Man wird erkennen:
Wenn man das Übersinnliche nicht anerkennen
will bis in die Naturerscheinungen hinein, so reißt man den
Baum der Erkenntnis aus seinem Mutterboden heraus und
bringt die Erkenntnis zum Verdorren. Man wird in Zukunft
nicht sagen, wo das Übersinnliche anfängt, hört die Wissenschaft
auf, sondern man wird, wenn man Wissenschaft auf
die Weise begründen will, daß man sie aus dem Boden des
Übersinnlichen herausnimmt, erfahren, daß da, wo im
menschlichen Geistesleben das Übersinnliche aufhört, Wissenschaft
nicht gedeihen kann, daß da nicht außerhalb des
Übersinnlichen eine wirkliche Wissenschaft entstehen wird,
sondern daß da, wo das Übersinnliche aufhört, es nur eine
tote Wissenschaft geben wird."

R. Steiner, GA 67

Noah Howard - Henry's street

Amos Hoffman - Doobie time - Ras

Michel Portal - Live at Umbria jazz festival

Clint Houston - Watership down

Steve Coleman - Eight base probing

Paul Horn - Sunset

Paul Horn - Mirage for Miles

Dave Holland, McCoy Tyner - Jazz Baltica 2010

Dave Holland - Evolution

Dave Holland - How's never 2010

Allan Holdsworth - Velvet darkness 1976

Eddie Henderson - Sunburst

The Chris Hinze Combination - Sister slick

Charlie Mariano - Blue stone

Chris Hinze - Alla breve

Живата потребност

"Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия..."

Р. Щайнер

Roy Haynes - Little sunflower 1979

Grover Washington Jr. - I'm glad there is you

Изкуство и познание VII

"Изкуството е вечно, променят се само неговите форми. И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – имен но като съзидателен и наслаждаващ се човек - влиза във връзка с духовния свят. Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята. За него е все едно дали някой изобщо ще я пог-ледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг свят. Не хора, а Богове са надзърта ли зад неговото рамо. Той е създал своята творба в присъствието на Боговете. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на неговите картини. Ето защо човекът може да бъде истински художник дори и в пълна самота. Обаче, от друга страна, той не може да бъде художник, без действително да вложи своята творба във физическия свят, схванат според неговата духовност, така че творбата да заживее в света. Творбата трябва да живее в духовната същност на света. Забравим ли тази духовна връзка, изкуството се видоизменя и се превръща малко или много в неизкуство.
Виждате ли, всъщност художественото творчество е възможно само тогава, когато художественото произведение лежи вътре в мировите закономерности. И онези стари художници, които рисуваха картините си въ- рху стените на църквите, бяха наясно с това, защото тези картини служеха като предводители на вярващите и художниците знаеха, че картините им се намират тук, на земята, но в същото време служат за предводители в духовния свят.
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби. Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга. И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество. Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати. Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури. докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура.
Най-висшите интереси на човечеството cледва да бъдат съобразени с духовния светоглед и да бъдат насочени към изграждането на истински култури, към изграждането на едно истинско изкуство."

Рудолф Щайнер, 1923

Kunst und Erkenntnis VII

"Die Kunst ist ewig, ihre Formen wandeln sich. Und wenn Sie
dies nehmen, daß überall eine Beziehung zum Geistigen vom
Künstlerischen aus da ist, werden Sie verstehen, daß das Künstlerische
doch etwas ist, wodurch man sich sowohl schaffend wie
genießend mit in die Geisteswelt hineinstellt. Wer ein wirklicher
Künstler ist, kann in einsamer Wüste sein Bild schaffen. Einerlei ist
es ihm, wer von den Erdenmenschen das Bild anschaut, ob es überhaupt
jemand anschaut, denn er hat in einer anderen Gemeinschaft
geschaffen, er hat in der geist-göttlichen Gemeinschaft geschaffen.
Götter haben ihm über die Schultern geblickt. Er hat in der Gesellschaft
von Göttern geschaffen. Was liegt dem wahren Künstler
daran, ob sein Bild irgendein Mensch bewundert oder nicht. Deshalb
kann man Künstler sein in voller Einsamkeit. Aber auf der
anderen Seite kann man nicht Künstler sein, ohne in die Welt, die
man dann auch ihrer Geistigkeit nach betrachtet, das eigene Geschöpf
wirklich hineinzustellen, so daß es darinnen lebt. In der
Geistigkeit der Welt muß es leben, das Geschöpf, das man in sie
hineinstellt. Vergißt man diesen geistigen Zusammenhang, dann
wandelt sich auch die Kunst, aber sie wandelt sich mehr oder
weniger in Unkunst.
Sehen Sie, es läßt sich eigentlich künstlerisch nur schaffen, wenn
man das Kunstwerk im Weltenzusammenhang darinnen hat. Dessen
waren sich jene alten Künstler bewußt, die zum Beispiel ihre
Bilder an die Kirchenwände gemalt haben, denn da waren diese
Bilder die Führer für die Gläubigen, für die Bekenner, da wußten
die Künstler, das steht darinnen in dem Erdenleben, insoweit dieses
Erdenleben von dem Geistigen durchsetzt ist.
Man kann sich kaum etwas Schlimmeres denken, als wenn man,
statt für so etwas, nun für Ausstellungen schafft. Im Grunde genommen
ist es ja das Schrecklichste, durch eine Bilderausstellung
zum Beispiel oder eine Skulpturausstellung zu gehen, wo alles
mögliche durcheinander hängt oder nebeneinander steht, was gar
nicht zusammengehört, wo es eigentlich sinnlos ist, daß das eine
neben dem andern ist. Indem das Malen den Übergang gefunden
hat vom Malen für die Kirche zum Bilde für das Haus, schon da,
möchte ich sagen, verliert es den richtigen Sinn. Wenn man in den
Rahmen hinein etwas malt, kann man sich wenigstens noch vorstellen,
man schaut durch ein Fenster heraus, und das, was man sieht,
das ist draußen, aber es ist schon nichts mehr. Aber nun gar für
Ausstellungen malen! Man kann nicht weiter darüber reden. Nicht
wahr, eine Zeit, die überhaupt in Ausstellungen etwas sieht, etwas
Mögliches sieht, hat eben den Zusammenhang mit der Kunst verloren.
Und Sie sehen einfach an dem, was alles an geistiger Kultur
zu geschehen hat, um wiederum den Weg zum Geistig-Künstlerischen
zurückzufinden. Die Ausstellung zum Beispiel ist durchaus
zu überwinden. Gewiß, bei einzelnen Künstlern ist der Abscheu
vor der Ausstellung vorhanden, aber wir leben heute in einer Zeit,
wo der einzelne nicht viel vermag, wenn nicht das Urteil des einzelnen
in eine Weltanschauung eingetaucht wird, die wiederum die
Menschen so in ihrer Freiheit, in voller Freiheit durchsetzt, wie
einstmals in unfreieren Zeiten Weltanschauungen die Menschen
durchsetzt haben und dazu geführt haben, daß wirkliche Kulturen
entstanden, während wir heute keine wirklichen Kulturen haben.
An dem Aufbau von wirklichen Kulturen und damit auch an
dem Aufbau von wirklich Künstlerischem muß aber eine geistige
Weltanschauung arbeiten, daran das höchste Interesse haben."

Rudolf Steiner, 1923

Braxton in East Berlin

Julius Hemphill - The hard blues

Julius Hemphill - Skin 1-Skin 2

Johnny Hartman - Summertime - Greensleeves

Joe Harriott - Indo-Jazz fusion 1967

Joe Harriott - Indo-Jazz suite

Tom Harrell - Harvest song

Luis de Freitas Branco - Symphonic fragments

Luis de Freitas Branco - Paraisos artificiais

Billy Harper - From ''The believer''

VSOP - Well you needn't

Mary Halvorson Quintet

Мисъл на денонощието...от Новалис

"Колко странно, че тъкмо най-свещените и прекрасни явления на природата са в ръцете на такива мъртви хора, каквито са химиците! Те, които пробуждат творческото сетиво на природата със сила, а то би трябвало да бъде само тайна на влюбените, мистерия на висшето човечество, те биват призовани безсрамно и безсмислено от грубите духове и никога не ще узнаят чудесата, които се крият в техните стъкленици. До течностите трябва да се докосват само поети и само бликащата младост би трябвало да разказва за тях; тогава работилниците биха се превърнали в храмове, а хората с нова любов щяха да боготворят своя пламък и своите реки и щяха да се славят с тях. Колко щастливи щяха да бъдат градовете, ако бреговете им се миеха от море или голяма река, и всеки извор щеше отново да се превърне в убежище на любовта и в място за отдих на опитни, мъдри хора. Затова и децата биват привличани единствено от огъня и водата и всеки поток им обещава да ги отведе в пъстри далечини, в по-красиви местности. Не е само отражение, когато във водата може да се съзре небето, а е едно нежно приятелство, един знак за съседство и когато неизпълнимото желание се издигне в необятни висини, тогава щастливата любов потъва в безкрайни дълбини.

Онова, което обичаме, го виждаме навсякъде и навсякъде съзираме подобия. Колкото по-голяма е любовта, толкова по-обширен и многообразен е този подобен свят. Моята любима е абревиатура на Вселената, Вселената - продължение на моята любима."

Фридрих фон Хартенберг - Новалис

Marion Brown Quartet

Günter Hampel / Marion Brown - Flute song

Günter Hampel - Music from Europe

Steve Coleman - The mantra - The khu

Russell Gunn - From ''Love requiem''

Matthew Halsall - Freedom song - On the other side of the world

Wolfgang Haffner - Round silence

Das Schöne und das Wahre

"...Selbst die Kunst nennt sich realistisch.
Eine idealistische Deutung findet wenig Anklang bei dem
Publikum. Ehrlich sind diejenigen, die gestehen, daß Schiller
ihnen nicht sympathisch ist. Daß das Schöne eine Ausprägung
des Wahren sei, gilt nicht mehr. Das Wahre wird
genannt, was mit Augen gesehen, mit Händen getastet werden
kann. Das Alltägliche wird das Wahre genannt. So war
es nicht für Schiller; ihm lag das Wahre in den großen,
ideellen Gesetzen. Die Kunst war für ihn die Wiedergabe
des im Wirklichen verborgenen Geistigen, nicht des Alltäglichen.
Das Wahre, das Schiller suchte, wird heute weder
von der Wissenschaft noch von der Kunst anerkannt; niemand
versteht heute, was Schiller unter dem Wahren verstand.
Deshalb dieser Gegensatz. Man versteht heute unter
dem Wahren das, was Schiller das Sinnlich-Notdürftige
nannte. In der Harmonie zwischen dem Geistigen und dem
Sinnlich-Notwendigen sucht Schiller das Freiheitsideal.
Was man heute das Künstlerische nennt, kann man nimmermehr
im Sinne Schillers das Künstlerische nennen.
Noch eine Kluft liegt zwischen den heutigen und Schillers
Anschauungen. Unsere Zeit hat nicht mehr den tiefen intensiven
Drang nach einem Eindringen in den inneren
Kern der Welt. Dieser tiefe Ernst, der wie ein Duft über
Schillers Anschauungen liegt, dieser tiefe Ernst ist nirgends
mehr vorhanden..."

Rudolf Steiner, GA 51

Barry Guy New Orchestra

Tony Oxley - Tomorrow is here 2

Mats Gustafsson and Ken Vandermark

Stone alliance (Steve Grossman)

Steve Grossman - Some shapes to come 1973

Grubbs Brothers - In my youth - Neptune - Naima

Henry Grimes

Drew Gress

Klassische Aufführungen: Grant Green - Alone together, 1961

Rutland Boughton - String quartet in A major

Р.Щайнер:
"Изкуството е като един сън или като един мъглив образ, спомен от едно предишно ясновидство и предсказание за бъдещото ясновидство на цялото човечество."

В.Соловьов:
"Изкуството, обособено и отделено от религията, трябва да влезе с нея в нова, свободна връзка. Художниците и поетите трябва отново да станат жреци и пророци, но вече в друг, още по-важен и по-възвишен смисъл: не само религиозната идея ще властва над тях, но и самите те ще властват над нея и съзнателно ще направляват земните й въплъщения. Изкуството на бъдещето, което след дълги изпитания отново само ще се обърне към религията, съвсем няма да бъде онова първобитно изкуство, което все още не се е отделило от нея."

Б.Дуно:
"Който може да приведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои."

Burton Greene - Out of Bartok 1969

Rutland Boughton - Symphony No 3 (4th movement) plus Изкуство и познание VI

"Човекът, който се ръководи от своите мисли и направлява живота си чрез интелекта, никога не може да бъде трагичен. Човекът, който живее изцяло добродетелно, също никога не може да бъде трагичен. Трагичен може да стане само онзи, който по един или друг начин е привличан от демоничното, а това означава - от духовното. Една личност става трагична едва тогава, когато в нея се пробуди демоничното, независимо дали в добрите си или зли прояви. Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът - като демоничен човек - е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното. Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното. Но днес човечеството не прави това. Тъкмо днес то потъва все по-дълбоко в демоничното.
Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази - човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното. Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни. И както подчертавам в моята „Философия на свободата", когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна. Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната воля.
свързана с Кармата. И тъкмо както някога демоничното отвеждаше човека към трагичното, съвременният човек стига до най-дълбок трагизъм именно чрез изживяването на Кармата. Трагедията ще процъфти едва когато хората започнат да изживяват Кармата. Доколкото оставаме при нашите мисли, дотолкова ние можем да сме свободни. След като облечем мислите в думи, думите вече не ни принадлежат. Какво ли не може да направи една дума, която аз съм изговорил! Тя веднага е приета от някой друг. Той я обгръща с други усещания, с други емоции. Но думата продължава да живее и по-нататък. Когато думите летят от човек на човек, те се превръщат в една сила, чиито източници обаче сме самите ние, самият човек. И такава е неговата Карма, чрез която той е свързан със света, че тази сила отново ще се стовари върху него. Сега вече трагичното възниква чрез самите думи, които водят свой самостоятелен живот, понеже те принадлежат на гения на езика, а не на нас. И тъкмо днес ние виждаме как човечеството, бих казал, е навсякъде предразположено да изпада в трагични ситуации именно чрез надценяването на езика, чрез надценяването на думите. Народите се делят според езиците, на които говорят; те искат да се делят според езиците. Но това създава предпоставките за един дълбок трагизъм, в който човечеството ще изпадне още през това столетие. Това е трагизмът на Кармата. Както говорим за отминалия трагизъм като за трагизъм на демонологията, така и занапред ще говорим за трагизма на бъдещето като за трагизъм на Кармата."

Рудолф Щайнер, 1923

Kunst und Erkenntnis VI

"Der Mensch, der sich nach seinen Gedanken richtet, der intellektualistisch
sein Leben führt, kann nie tragisch werden. Und der
Mensch, der ganz tugendhaft lebt, kann auch eigentlich nie tragisch
werden. Tragisch werden kann der Mensch, der in irgendeiner
Weise zum Dämonischen, das heißt zum Geistigen hinneigt. Es
fängt eine Persönlichkeit, ein Mensch erst an tragisch zu werden,
wenn das Dämonische im Guten oder im Schlimmen in irgendeiner
Weise in ihm vorhanden ist. Nun stehen wir heute im Zeitalter des
frei werdenden Menschen, wo der Mensch als dämonischer Mensch
eigentlich ein Anachronismus ist. Das ist der ganze Sinn des fünften
nachatlantischen Zeitraumes, daß der Mensch aus dem Dämonischen
herauswächst zum freien Menschen. Aber indem der
Mensch ein freier Mensch wird, hört sozusagen die Möglichkeit
des Tragischen auf.

Da, wo der Mensch die Erscheinung eines Dämonisch-Geistigen
ist, wo das Dämonisch-Geistige durch ihn strahlt, sich offenbart,
wo der Mensch gewissermaßen das Medium des Dämonischen
wird, ist das Tragische möglich gewesen. In diesem Sinne
wird das Tragische mehr oder weniger aufhören müssen, denn
die freigewordene Menschheit muß sich von dem Dämonischen
losmachen. Heute tut sie das noch nicht. Sie fällt erst recht ins
Dämonische hinein.
Das ist aber einmal die große Zeitaufgabe, die Zeitmission, daß
die Menschen aus dem Dämonischen herauswachsen und in das
Freie hineinwachsen. Aber wenn wir die inneren Dämonen als
diejenigen Gestalten, die uns zu tragischen Persönlichkeiten
machen, loswerden, werden wir das Äußerlich-Dämonische um so
weniger los. Denn in dem Augenblicke, wo der Mensch mit der
Außenwelt in Beziehung tritt, fängt auch für den neueren Menschen
etwas Dämonenartiges an. Unsere Gedanken müssen immer
freier und freier werden. Und wenn, wie ich es in meiner «Philosophie
der Freiheit» dargestellt habe, die Gedanken die Impulse
für den Willen werden, wird auch der Wille frei. Das sind auch
die polarischen Gegensätze, die frei werden können, die freien
Gedanken, der freie Wille. Aber dazwischen liegt das übrige
Menschliche, das mit dem Karma zusammenhängt. Und ebenso
wie das Dämonische einmal zum Tragischen geführt hat, so wird
gerade beim modernen Menschen das Erleben des Karma zur
tiefen innerlichsten Tragik führen können. Die Tragödie wird aber
erst blühen können, wenn die Menschen das Karma erleben werden.
Solange wir bei unseren Gedanken bleiben, so lange können
wir frei sein. Wenn wir die Gedanken in Worte kleiden, gehören
die Worte nicht mehr uns. Was kann aus einem Worte, das ich
ausgesprochen habe, alles werden! Es wird von dem andern aufgenommen.
Er umgibt es mit anderen Emotionen, mit anderen
Empfindungen. Das Wort lebt weiter. Indem das Wort durch die
Menschen der Gegenwart fliegt, wird es eine Gewalt, die aber
vom Menschen ausgegangen ist. Das ist sein Karma, durch das er
mit der Welt zusammenhängt, das sich wiederum zurück auf ihn
entladen kann. Da kann schon durch das Wort, das sein eigenes
Dasein führt, weil es nicht uns angehört, weil es dem Sprachgenius
angehört, das Tragische werden. Wir sehen gerade heute die
Menschheit, ich möchte sagen überall in der Anlage zu tragischen
Situationen durch die Überschätzung der Sprache, durch die
Überschätzung des Wortes. Die Völker gliedern sich nach den
Sprachen, wollen sich gliedern nach den Sprachen. Das gibt die
Grundlage zu einer Riesen-Tragik, die noch in diesem Jahrhundert
über die Erde hereinbrechen wird. Das ist die Tragik des Karma.
Wenn wir sprechen können von der abgelebten Tragik als einer
Tragik der Dämonologie, müssen wir von der Tragik der Zukunft
sprechen als von der Tragik des Karma."

Rudolf Steiner, 1923

Charles Brackeen - Story, 1987

"Сега си запишете следните три правила за приложение:
1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си. Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему! Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!"

Беинса Дуно, 1924

Das Neues

"Alles dasjenige, was der Mensch gewöhnlich denkt, denkt er über
die Dinge, über das Gewordene. Er kann aber auch über solche Verhältnisse
denken, über etwas, das nicht durch die Wirkung von früher
herbeigeführt ist, sondern erst in der Gegenwart eintritt. Das geschieht
aber sehr selten, denn die Menschen hängen am alten, an dem, was um
sie aufgeschichtet ist. Verhältnisse, die als etwas ganz Neues auftreten,
werden sehr wenig den Inhalt menschlicher Gedanken bilden. Derjenige,
der an der Zukunft mitarbeiten will, muß aber solche Gedanken
haben, die neue Verhältnisse zwischen den Dingen ergeben. Nur
Gedanken über Verhältnisse zwischen den Dingen können etwas
Neues sein. Am besten sieht man das in der Kunst. Was der Künstler
macht, ist in Wirklichkeit gar nicht da. Die bloße Form, die der
Plastiker ausarbeitet, ist gar nicht wirklich da; sie ist kein Naturprodukt.
In der Natur gibt es nur die vom Leben durchpulste Form.
Die bloße Form würde den Naturgesetzen widersprechen. Der Künstler
baut aus Verhältnissen etwas Neues auf. Der Maler malt, was
durch die Verhältnisse eintritt: Licht und Schatten; er malt gar nicht,
was wirklich da ist. Er malt nicht den Baum, sondern eine Impression,
die hervorgerufen ist dadurch, daß er alle Beziehungen zum Baum
darstellt.
Auch im praktischen Handeln merkt man, daß der Mensch gewöhnlich
nichts Neues schafft. Die Mehrzahl der Menschen tut nur dasjenige,
was schon geschehen ist. Nur einige Menschen schaffen aus
moralischer Intuition heraus, indem sie neue Pflichten, neue Taten
in die Welt hineinbringen. Das Neue kommt in die Welt hinein durch
Verhältnisse. Daher hat man oftmals gesagt, daß das elementare moralische
Handeln überhaupt in Verhältnissen liegt. Solch moralisches
Handeln besteht zum Beispiel in Taten, die durch das Verhältnis des
Wohlwollens herbeigeführt werden. Bei den meisten Handlungen findet
man, daß sie auf Altem fußen; selbst bei Handlungen und Geschehnissen,
wo Neues eintritt, fußt man gewöhnlich noch auf Altem.
Bei genauer Untersuchung stellt sich das meistens heraus. Nur solche
Handlungen sind frei, bei denen der Mensch gar nicht auf Grund der
Vergangenheit arbeiten würde, sondern bei denen er nur dem gegenübersteht,
was durch die kombinierende und produktive Tätigkeit
seiner Vernunft an Handlungen in die Welt hineinkommen kann.
Solche Handlungen nennt man im Okkultismus: Aus dem Nichts
heraus schaffen. - Alle anderen Handlungen sind aus dem Karma
heraus geschaffen. Das sind zwei Gegensätze: Karma und das Gegenteil
von Karma, das Nichts - eine Tätigkeit, die nicht auf Karma
fußt."

Rudolf Steiner, 1905

"Стъпала"

"Ще увехнат цветовете, и младостта ще увехне,
и мъдростта - всичко ще премине; всяко благо
според срока си ще изтече,
нищо не може безкрайно да продължи.
Потребни на сърцето са лекота и смелост:
весело да се сбогува и да започне отначало
друга, непозната страница.
Щом животът зове, то значи има смисъл.
В началото и благодат ни идва;
и помощ, и защита заедно с нея.

Не си струва да спираме по пътя,
оставяйки пространство след пространство.
От мировия дух ни е
задачата такава: по стъпала да се изкачваме
и ако в някой кръг заседнем -
навик и сънливост ни заплашват.
Без съжаление да напуснем мястото,
където случайно сме се приютили.
А смъртта, когато смело в нея ти се вгледаш,
начало ново може ти да видиш
и зовът на живота вечно няма да прекъсне...
Прости се и ликувай ти, сърце!"

Херман Хесе

От Гьоте:

"Когато здравата природа на човека действа като едно цяло, когато той се чувства в света като в едно велико, красиво, достойно и ценно цяло, когато хармоничното задоволство му гарантира едно чисто, свободно очарование, тогава вселената, ако тя би могла да чувства себе си, би възкликнала като достигнала своята цел и би се удивила на върха на своето развитие и същество."

Висши мисли

"Праведният човек не служи нито на Бога, нито на създанията; защото той е свободен и колкото е по-близо до правдата, толкова повече той е самата свобода."

Майстер Екхарт

"Защото истинното и вечно Слово Божие се изговаря само в пустинята, когато човек е излязъл от самия себе си и от всички неща, и стои съвършено свободен, празен и самотен."

Йоханес Таулер

"Искате да се върнете в гората. ПО-ДОБРА ГОРА ОТ ТОВА, ДА БЪДЕШ МЕЖДУ ХОРАТА, НЯМА."

Беинса Дуно

Hineinschauen in den Äther

"Denn was ist
denn eigentlich ein Stern? Da stellen sich heute die Physiker vor: Da
oben brennt irgend etwas, ein Gas oder so etwas. Wenn sie herankommen
würden an die Sonne, würden sie höchst erstaunt sein, gerade
in der Sonne kein Brennendes, sondern ein Loch im Raum zu finden,
so daß sie überhaupt zersplittern würden zu einem Staube, der dünner
ist als jeder Staub, der auf der Erde gedacht wTerden kann. Es wäre nur
das Geistige da. So sind auch die anderen Sterne, die wir sehen, nicht
etwa jenes glühende, brennende Gas; da ist ganz etwas anderes. Angrenzend
an diese Erde, die wir bewohnen, die ihre physischen Stoffe
und ihre physischen Kräfte hat, ist der allgemeine Weltenäther. Dieser
allgemeine Weltenäther wird uns sichtbar dadurch, daß, wenn wir einfach
so hineinschauen in den Äther, unser Sehraum begrenzt ist; er
scheint dann blau umgrenzt. Aber jetzt überhaupt noch zu glauben,
daß da im Kosmos physische Substanzen herumbummeln, so wie man
im materialistischen Denken es sich vorstellt, das ist eine kindische
Vorstellung. Da bummeln gar nicht physische Substanzen herum, sondern
wo ein Stern ist, ist etwas ganz anderes. Man kommt überhaupt
allmählich, wenn man im Ätherischen immer weiter geht, aus dem
Raum ganz hinaus in jene Sphären, wo die Götter leben. Und jetzt
stellen Sie sich ganz lebhaft vor eine seelische Beziehung von Mensch
zu Mensch, die sich körperlich auslebt. Drastisch ausgedrückt, stellen
Sie sich vor, Sie werden von einem Menschen geliebt; der streichelt
Sie, Sie spüren das Streicheln. Es wäre kindisch, wenn Sie sich vorstellen
würden, an der Stelle, wo die Streichelströme gehen, da sei,
wenn Sie nicht hinschauen, physische Materie. Sie werden gar nicht
angestrichen mit physischer Materie, es ist ein Vorgang da, und das,
was das Wesentliche ist, ist eine Seelenempfindung, die des Streicheins.
So ist es, wenn wir hinausschauen in die Äthersphären. Die Götter in
ihrer Liebe streicheln gewissermaßen die Welt. Es ist ein ganz ordentlicher
Vergleich: sie liebkosen die Welt, sie berühren sie an gewissen
Stellen; nur dauert dieses Berühren sehr lange, weil die Götter dauernd
sind. Aber dieser Ausdruck der Liebe im Äther, das sind die Sterne.
Das sind sie wirklich; da ist gar nichts Physisches. Und einen Stern
sehen heißt kosmisch dasselbe, wie eine Berührung, die aus der Liebe
der Menschen hervorgegangen ist, verspüren. So verspüren wir die
Liebe der göttlich-geistigen Wesenheiten, indem wir zu den Sternen
aufsehen. Wir müssen uns damit bekanntmachen, daß die Sterne nur
Zeichen sind für die Anwesenheit der Götter im Weltenall. Unsere
physische Wissenschaft wird viel zu lernen haben, wenn sie von ihrer
Illusion zur Wahrheit vordringen will. Aber die Menschen werden
überhaupt nicht zur Selbsterkenntnis kommen und das eigene Wesen
nicht kennenlernen, bevor sie nicht - für das außerirdische Weltenall
- diese physische Wissenschaft ganz und gar umgewandelt haben
werden in eine geistige Wissenschaft. Physische Wissenschaft, das hat
nur einen Sinn für die Erde, denn nur auf der Erde gibt es physische
Substanz."

Rudolf Steiner, 1924

Навътре в етера

"Защото какво всъщност е
една звезда? Физиците днес си представят, че там горе нещо гори, някакъв газ
или нещо подобно. Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се
изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в
пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори
е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята. Там те
биха намерили само духовността. Такива са и другите звезди, които ние
виждаме. Те не са онези горящи газови кълба; там е нещо съвсем друго.
Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този
всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в
него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено
със синьо. Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически
субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една
детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където
се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-
навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се
достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си
представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява
телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той
ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че
на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има
физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя,
това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане,
това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери.
Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно
подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места;
само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни. А
този израз на любовта в етера, това са звездите. Те наистина са това; там няма
нищо физическо. А да се види космически една звезда, означава същото,
каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване. Така,
когато поглеждаме към звездите, ние усещаме любовта на божествено-
духовните същества. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само
знаци за присъствието на боговете във Всемира. Нашата физическа наука ще
трябва много да учи, ако иска от нейните илюзии да достигне до истината. Но
хората изобщо няма да достигнат до самопознание и няма да опознаят своето
собствено същество, преди - що се отнася до извънземния Космос - изцяло да
преобразят физическата наука в една духовна наука. Физическата наука има
смисъл само относно Земята, защото само на Земята има физическа
субстанция."

Рудолф Щайнер, 1924

В училище!

"Християните казват: „Христос ни е спасил“. – Вярно е това, но кога ви е спасил Христос? – Когато сте били в болница. Вие сте излезли вече от болницата. Какво трябва сега да се прави? Сега Христос е открил училище. Какво ще правите в това училище? Докато си бил в болницата, три–четири сестри се грижели за тебе: вдигали те и слагали на леглото; обличали те и събличали, хранили те. Всичко ставало навреме. Казваш: „Добре прекарах в болницата. Всичко ми се доставяше навреме“. И като излезеш от болницата, ти мислиш, че пак ще се грижат за тебе. Не, милосърдните сестри ги няма вече. От болницата отиваш право на училището, където освен че няма да ти служат, но ти ще работиш за другите. В училището на Христа приемат само работни хора. Там работят три часа физическа работа, три часа умствена, с два часа практическо приложение. Ще ходиш на училището, а в свободното си време ще посещаваш болниците, да помагаш на болните. С една дума, навсякъде ще взимаш участие. Оттук вадя следното заключение: Християнството е наука за пречистване на човешката душа. Тя трябва да се освободи от нечистотиите на миналото. Много нечистотии има в нея, но трябва да се премахнат."

Беинса Дуно

Божествено състояние

"Да имаш едно Божествено състояние, това значи кесията ти да е пълна. Аз съм за пълната кесия. С пълна кесия лесно можеш да влезеш в гостилницата и да се нахраниш. Христос дойде на земята с пълна кесия. Пълната кесия подразбира хубава, течаща вода. Около нея се събират хора и се разговарят. Какво ще правят хората, когато се намерят пред една пресъхнала чешма? – Те ще говорят за нея: от кого била направена, през кое време, какви дървета имало наоколо. Обаче този разговор не им помага, те са жадни. Гледат чешмата и вярват, че ще потече. Пристига един беден, благочестив човек, също жаден. Той слага устата си на чешмата, но всички го спират: „Ти луд ли си? Не виждаш ли, че чешмата е пресъхнала?“ Но той не ги слуша, слага устата си на чешмата и тя започва да тече. Ако сложиш устата си на пресъхналата чешма и тя не протече, какъв човек си ти? Вяра е нужна на всички. И то такава вяра, от която всички да се ползват. Ако се съмняваш в думите ми, сложи устата си на чешмата и ще опиташ силата на вярата си. – „Аз имам силна вяра.“ – Ще я опиташ. Ако сухата чешма протече, вярата ти е силна. Такова нещо е Божественото състояние. При него сухата чешма протича. – За Божественото всичко е възможно. Там и невъзможните неща стават възможни. При Божественото състояние, където сухата чешма протича, всички се спасяват: и хората, и животните, и растенията. Това наричаме слизане на Христа на Земята. Когато дойде на Земята, Христос научи хората как да задоволяват жаждата си, от суха чешма да изкарват вода.
Като се говори за идването на Христа, мнозина се питат: „Достойни ли сме ние да срещнем Христа? Достойни ли сме да пием от Неговата вода и да ядем от Неговия хляб?“ – Чудни са хората! Ако си жаден, достоен си да пиеш вода; ако си гладен, достоен си да ядеш хляб. Щом водата и хлябът са дошли при тебе, това показва, че ти си проявил послушание. Иначе нито водата, нито хлябът ще дойдат при тебе. Повечето хора схващат идването на Христа механически. Всъщност това е вътрешен процес. То е все едно да кажеш, че без пари не се живее. Докато гледат само външната страна на живота, хората ще мислят само за хляб, за пари, за къщи и др. Ако тези неща са необходими и без тях не може, как ще си обясните, защо, като имат и пари, и къщи, пак им липсва нещо? Всичко имате, но едно ви не достига. Ще кажете, че трябва да продадете имането си, да раздадете всичко на бедните и да тръгнете след Христа. – На кого ще раздадете имането си? Според мене трябва да го раздадеш на праведен, свят човек. Ако го раздадеш на някой грешник, нищо няма да придобиеш. Ще раздадеш ли богатството си на вълците? Те са грешните, престъпните хора. – Нали гладният се нуждае, а не ситият? – Гладен и жаден е този, който гладува и жадува за правдата. Той е човек с будно съзнание, с отворена душа. Ако помагате, ще търсите хора със светли умове и сърца. На тях трябва да се помага."

Беинса Дуно, 1930

Пети ритъм

"В поврата на времената
светлината на мировия Дух навлезе
в потока на земната същност;
нощният мрак
беше преодолян;
ясна дневна светлина
засия в човешките души;
светлина,
която сгрява
бедните сърца на пастирите;
светлина,
която озарява
мъдрите глави на царете.

Божествена Светлина,
Христос-Слънце,
сгрей
нашите сърца;
озари
нашите глави;
за да бъде добро,
това което ние
от сърцата основаваме,
от главите
целенасочено да осъществим
стремим се."

Рудолф Щайнер, Из "Медитация на основния камък"

Основната идея

"Във вас сега може да се появи мисълта: веднъж родени така, как можем да си помогнем? Вие се лъжете, не сте родени така. Вие си предполагате само, че сте родени, никой от вас още не е роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата. Въплътяването е един неестествен процес. Ако някой каже, че е роден така, то значи, че той може правилно да се развива; щом е въплътен в материята тоя трябва да употреби своя висш, Божествен ум, за да разплете. Как ще се разплете? По какво се отличава въплътяването? Въплътеният в материята човек е крайно капризен, каквото види по улицата за ядене, все му се яде; през дето мине, все ще си купи нещо и ще дъвче; ще напълни джобовете си с орехи, лешници, ябълки и др. подобни. Ако го питаш, защо дъвче постоянно, ще ти отговори: да минава времето по-лесно. Той ще чете всякакви книги безразборно; романи, история, философия, математика, естествени науки и др. – всичко в него е каша. Ако го запиташ какво специално го интересува, било в някой от романите, които чете или в някои от научните книги, ще каже: Чета, колкото да се прекара времето. Какво те интересува във философията на еди-кого си? – Да видя неговите възгледи. Такъв човек обаче няма нещо определено, към което да се стреми. Не, не трябва да бъде така. Чета ли някакъв роман, трябва да зная каква е основната идея в него. Проучвам ли някаква философия, трябва да зная каква е основната идея в тази философия. Следователно човек, който се е родил, трябва да има една основна идея.

Това, което става между българите, говори за безидеен живот. В тях няма никаква основна идея. Сега вие сте българи, родени сте в България, питам ви: имат ли те някаква литература или някакви исторически паметници, от които да се види каква е тяхната основна идея? Те и до сега са безидейни хора. Не че нямат идеи, много идеи са имали и имат, но основна идея в техния бит не са имали и нямат. Като ви казвам това, аз искам да ви предпазя от атавизъм. Атавистически, гледам, и във вас се заражда същата характерна черта – да разпръсквате енергията си във всички посоки. Ще се пазите от това! Преди всичко трябва да знаете, че сте мислещи същества и затова трябва да имате една основна идея в света. Ще пребродите цялата земя и отдето и да е, ще намерите тази основна идея. Като намерите тази идея, ще я турите на най-свещеното място в себе си, а всички ваши идеи ще поставите в съответно съотношение към нея. И като работите по този начин, значението, което придобивате, ще има полза за вас. И тогава, като растете и се развивате, няма да остарявате, но във вас ще става едно вътрешно разширение."

Беинса Дуно, 1923

Истинският християнин

"Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта. Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота. Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин. Разбирането природата на любовта - това означава човек да бъде християнин! Чрез самата Теософия само с "карма" и "прераждане" човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в Теософията. Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже Теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава. Но в нея лежи голямата опасност, когато се изучава само Теософия без Христовия импулс, импулса на любовта, чрез Теософията хората да засилят егоизма в себе си, да го развият даже извън границите на смъртта. От това не бива да извадим извода, че не трябва да се изучава Теософията, а трябва да се научим да разбираме, че разбирането на субстанцията на любовта принадлежи към Теософията...

Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов. Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта човекът изгради любовта към мъдростта. Съединената с мъдрост и знание любов ни е нужна, когато преминаваме през портата на смъртта, понеже иначе ще умрем без мъдростта да е съединена с любовта. За какво ни е нужна тя? Философията е любов към мъдростта. Старата мъдрост не беше философия, понеже старата мъдрост не беше родена чрез любов, а чрез откровение. Философия на Ориента не съществува, но съществува мъдрост на Ориента. Философията като любов към мъдростта се появява в света с Христос; тук, значи, имаме появата на мъдростта от импулса на любовта. Чрез Христовия импулс е дошла тя в света. Ние трябва да приложим импулса на любовта спрямо самата мъдрост.

Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към самопреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието.

Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност. Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване. ОТНОСНО ТОВА НЕ БИВА ДА ИЗПАДАМЕ В ЗАБЛУЖДЕНИЕ. Търси ли някой да последва Христос по пътя на любовта към мъдростта, то от тази мъдрост, която той поставя в служба на света, е валидна само онази част, която е проникната от любов."

Рудолф Щайнер, GA 143

Цитат

"Жената е най-могъщото същество в света - и от нея зависи да насочи мъжа натам, накъдето иска да го поведе Господ Бог."

Хенрих Ибсен

(В тези думи е скрита по-голяма мъдрост, отколкото някой би могъл да си представи! Това са думи на Посветен.)

Колко е важна скромността!

"Нескромността всъщност идва само от липсата на познание за човека. Без съмнение, от едно проникващо,
обширно познание за човека във връзка с мировите и историческите събития няма да следва човек да се надцени, а последствието от това ще бъде, че човекът ще схваща себе си по-обективно. Именно когато човекът не познава себе си, в него се разрастват онези чувства, които идват от непознатото естество на неговото собствено същество. От него изникват инстинктивни емоционални пориви и тези, коренящи се в подсъзнанието инстинктивни пориви, те правят човека нескромен, горд и т. н.. Напротив,когато съзнанието слиза все по-дълбоко и по-дълбоко в онези области, в които човек опознава себе си както той принадлежи на ширините на Вселената и на живота в редуващите се исторически събития, по един вътрешен закон в човека ще се развие скромност. Защото приспособяването към мировото съществуване винаги предизвиква скромност, а не надменност. Всичко, което в антропософията може да бъде култивирано като едно действително, истинско разглеждане, изцяло има една етическа страна, проявява своите етически импулси. Антропософията
няма да създаде един мироглед за живота, както по-новото материалистично време, което счита етиката, морала за нещо външно, а за
него етиката, моралът ще бъде нещо, което ще израства вътрешно от всичко онова, което се разглежда."

Рудолф Щайнер, 1924, GA236

Сила, която помита

"Когато се говори за известен принцип, мнозина правят общо заключение. Например общото заключение, че трябва да се любим, че Бог е Любов, е вярно, но ако тази Любов е едно велико, силно течение в света, като се пусне то във вашата градина, ще я разкопае, ще завлече всичката пръст и ще останат само камъните. Питам: тази Любов каква полза е принесла на вашата градина? – Никаква. Следователно от тази велика Любов ще отделите една много малка, слаба вадичка за вашата градина, та като тече водата й, ще попива. В дадения случай това е вашата любов. Вие казвате: „Ами голямата Божия Любов?“ Че тази Любов именно движи целия Космос, Слънцето, всички други слънца и планети. Ако вие не знаете да отделяте малката вадичка, как ще използвате това голямо течение? – То ще помете всичко. Друго възражение. Казвате: „Любовта не е такава сила, която помита.“ – Любовта не помита, когато не й се противиш, но когато й се противиш, тя всичко помита. В Любовта има един важен закон: тя абсолютно не търпи нечистота. Един от основните принципи на Любовта е, че тя с първото свое проявление носи Чистота в себе си."

Беинса Дуно, 1924

Двете гърнета

"Смешно е, когато мътната вода почне да преценява доколко чистата вода е нечиста. Няма никаква философия тук! Следователно в дадения случай само онова е разбрано, което човек може да възприеме, да асимилира в себе си. Допуснете, че вие сте едно благородно цвете в гората и се намирате между други не толкова благородни цветя. Вие ще се намерите в едно неприятно вам общество – между магарешки тръни, между хмел и до някои подобни растения. Вие, като растете, с тях ли ще се занимавате, или със себе си? Сега вие се занимавате с въпроса: „Защо Бог е турил магарешкия трън до вас?“ – Не, трябва да благодарите, че сте именно между тия магарешки тръни. Те по своето естество са толкова благородни, колкото и вие. Магарешкият трън в някои отношения за вас може да няма тия качества, които вие изисквате. По отношение на Природата обаче, по отношение на службата, която извършват, те са на мястото си. Някои цитират един стих от апостол Павел, че Господ е направил някои съдове за почести, други – за безчестие. Той констатира един факт. И вие нали правите същото? В едно гърне готвите, в друго туряте помия. Питате: „Кое гърне е за предпочитане?“ И двете не са на мястото си? Чудни сте вие! Онова гърне, за помията, изваждате навън, казвате: „Такива хора, такива гърнета не искаме.“ Тогава трябва да се откажете и да ядете. Защо? Като ядете, ще има и помия. С какво ще я изхвърлите, с вашето чисто гърне ли? Не, ще имате едно нечисто гърне.
И много от вашите мисли и желания заемат мястото на такива гърнета, с които вие трябва да изхвърлите вашата помия. Вие казвате: „Тия мисли не ги искаме, тия желания не ги искаме.“ Казвам: да, в една къща се допуща само едно гърне за помия, но ако имате сто такива гърнета, вие вървите в кривия път. Едно гърне за помия и сто гърнета за чиста вода ви трябват. Такава е пропорцията. Щом обърнете процеса и вкъщи си имате сто гърнета за помия, а едно за чиста вода, вие сте на крив път. Тогава, като се влезе в къщата ви, усеща се само воня. Такива хора наричаме лоши – те навсякъде вонят. Те имат особено мнение за себе си, но отдалече вонят, издават се. Казват: „Ние извършваме една важна служба.“

Беинса Дуно, 1924

Примирението

"Трябва да разбирате примирението – то е велик закон. Трябва да разбирате положителните и отрицателните сили на живота. Най-първо, за да примирите двама души, трябва да отнемете от единия част от неговия мъжки принцип, от неговата сухота, и да му придадете повече мекота. Само така може да ги примирите. За да примирите семето с почвата, трябва да направите почвата мека. Как ще примирите семето с почвата? – Като направите почвата мека. Почвата може да даде прием на семето само като стане мека. Тъй ще може растението да извади от почвата необходимите сокове и при това да й даде нещо. Човек, като се примирява със себе си, работи по същия закон. Често човек трябва да примирява двете части на тялото си. Защо? Защото някой път човешкото е разделено на лява и дясна половина. Лявата страна не се подчинява на дясната: има спор на клетките от лявото полушарие на мозъка с клетките от дясното полушарие на мозъка. Те цял ден спорят и не само спорят, но и воюват помежду си. Казвате: „Главата ми се наду!“ Как няма да се надуе? Ден, два, три продължава тази война, надуе се главата ти, разбира се, и тогава Природата ти прати някоя болест, за да те излекува. Като полежиш две-три недели, тази енергия се изразходва и ти ставаш много кротък. Казваш си: „Слава Богу, просветна нещо в ума ми.“ Какво значи това? – Част от грубата енергия на мъжкия принцип се е трансформирала, нещо меко е дошло. Усещате, че малко топлина е дошла в сърцето. Тази топлина именно произвежда мекотата. Светлината – това е силата, която също внася мекота. Тъмнината внася твърдост. Щом влезете в Духовния свят и срещнете тъмнина, ако не разбирате законите, вие може да си счупите главата. Тъмнината – това е една твърда материя. Тя е толкова твърда, че даже напреднали духове, ако не спазват законите, изпитват противодействието й."

Беинса Дуно, 1924

Колело без ос

"Хубаво, ако вие не можете да разрешите една задача на Милосърдието правилно, ако не можете да разрешите една задача на Търпението правилно, ако не можете да разрешите една задача на Вярата правилно, ако не можете да разрешите една задача на Надеждата правилно, питам ви тогава: в какво седи вашата способност? Ще кажете: „Аз не съм търпелив, но съм умен човек.“ Ум без търпение – това е колело без ос. Смешно е, като казва някой, че бил умен човек. Да, той е едно хубаво колело без ос! С това колело малките деца могат да си играят: да го търкалят, както искат, да го пущат от който и да е връх да се движи и да пада надолу. Някой път и вас могат да ви търкалят като това колело. Дойде някой, подшушне ви нещо като някой бръмбар, тури ви на това колело и вие цял ден се търкаляте от върховете надолу. Като срещнете голямо препятствие, катурнете се и казвате: „Усещам се крайно неразположен!“ Това значи, че колелото е паднало и се е обърнало в хоризонтално положение. Аз казвам: това колело е без ос."

Беинса Дуно, 1924

Топлина, въздух, вода

"...И ето, наистина, ако човек не оживява своите мисли, ако човек се ограничава само с интелектуални, мъртви мисли, то той разрушава Земята, разбива я. И разрушението започва да се осъществява с най-тънкия и елемент, с топлината. И в петата следатлантска епоха съществува засега само възможност, чрез все по-голямото развитие на чисто интелектуални мисли да се съсипе топлинната атмосфера на Земята. Но след това ще настъпи шестата следатлантска епоха. И ако до това време човечеството не преодолее интелектуализма, не премине към имагинации, то ще започне разваляне не само на топлинната атмосфера, но и на въздушната атмосфера; хората ще започнат да отравят и въздуха със своите интелектуални мисли. А отровеният въздух ще започне да въздейства обратно върху Земята и на първо място ще погуби растителността. А в седмата следатлантска епоха човек вече ще получи възможността да осъществява разваляне на водата, и изпаренията, които биха се образували от въздействието на само интелектуалните мисли, ще унищожат тогава цялата водна стихия на Земята. И от целият течен елемент на Земята би се формирал минерален елемент на Земята. И човек би получил пълна възможност, ако не оживи своите мисли и по такъв начин не върне обратно на Космоса това, което е получил от Космоса, човек би получил възможност да разтроши Земята, да я раздроби.
Такава е връзката между това, което е като душевно в човека, с външно-природното битие. И само интелектуалното знание е днес напълно ариманически продукт, служещ да дезориентира, да въвежда човек в заблуждение относно тези неща. Човекът сега го поучават, че мислите му са мисли, които не са в никаква връзка с битието на Вселената. Пускат му мъгла, говорят му, че той не може да оказва никакво влияние върху земното развитие, и че Земята ще завърши своето съществуване независимо от неговия душевен живот; ще завърши така, както предопределя физиката. Но ще настъпи не просто физически край на Земята, ще настъпи такъв край на Земята, към какъвто я доведе самото човечество.
Виждате ли тук още един момент, който ви показва, как антропософията довежда до връзки, можещи да обединят морално-душевното с външно-физическия свят, тогава когато днес не забелязват никаква връзка между тях, а новата теология смята даже за много желателно да направи моралното напълно независимо от физическото. И философите, които днес, задъхвайки се и превели гръб под бремето на естествено-научните изводи, се омотават кое как е; те са доволни, когато могат да кажат: «Да, за природата съществува наука, а във философията трябва да се задоволим с категоричния императив, този, че е невъзможно никакво точно знание». Такива възгледи днес често не излизат извън пределите на отделните школи, но те ще обхванат живота, ако хората не осъзнаят, че душевно-духовното съучаства във физически-сетивното, и как цялото бъдеще на физически-сетивното зависи от това, какво именно човек ще съумее за изработи в душевно-духовното. На основата на това може да се осъзнае, от една страна - цялото безкрайно значение на душевния живот на човечеството, а от друга - това, че човек не е просто някакво блуждаещо по Земята същество, а че принадлежи на цялата Вселена. Но, скъпи мой приятели, правилните имагинации довеждат и до правилен извод, а именно: ако човек не оживотвори своите мисли, а ги остави на все по-нататъшно умиране, то тези мисли ще пропълзят под Земята, а човек, по отношение на Вселената ще премине към положението на дъждовния червей. Това е напълно действителна имагинация. Човешката цивилизация би трябвало да избегне превръщането на човека в дъждовен червей, защото иначе Земята ще бъде разбита, раздробена и целта на вселенското развитие, която е изразена съвсем ясно в авансите на човека, няма да бъде достигната. Всичко това са неща, които ние трябва да възприемем не теоретически, не абстрактно, а трябва да ги приемем дълбоко в нашите сърца. Защото антропософията е сърдечна работа, и колкото повече се възприема като сърдечна работа, толкова по-добре се разбира."

Рудолф Щайнер, 1923г.
GA 222