"Колко странно, че тъкмо най-свещените и прекрасни явления на природата са в ръцете на такива мъртви хора, каквито са химиците! Те, които пробуждат творческото сетиво на природата със сила, а то би трябвало да бъде само тайна на влюбените, мистерия на висшето човечество, те биват призовани безсрамно и безсмислено от грубите духове и никога не ще узнаят чудесата, които се крият в техните стъкленици. До течностите трябва да се докосват само поети и само бликащата младост би трябвало да разказва за тях; тогава работилниците биха се превърнали в храмове, а хората с нова любов щяха да боготворят своя пламък и своите реки и щяха да се славят с тях. Колко щастливи щяха да бъдат градовете, ако бреговете им се миеха от море или голяма река, и всеки извор щеше отново да се превърне в убежище на любовта и в място за отдих на опитни, мъдри хора. Затова и децата биват привличани единствено от огъня и водата и всеки поток им обещава да ги отведе в пъстри далечини, в по-красиви местности. Не е само отражение, когато във водата може да се съзре небето, а е едно нежно приятелство, един знак за съседство и когато неизпълнимото желание се издигне в необятни висини, тогава щастливата любов потъва в безкрайни дълбини.
Онова, което обичаме, го виждаме навсякъде и навсякъде съзираме подобия. Колкото по-голяма е любовта, толкова по-обширен и многообразен е този подобен свят. Моята любима е абревиатура на Вселената, Вселената - продължение на моята любима."
Фридрих фон Хартенберг - Новалис
No comments:
Post a Comment