Навътре в етера

"Защото какво всъщност е
една звезда? Физиците днес си представят, че там горе нещо гори, някакъв газ
или нещо подобно. Ако биха дошли на Слънцето, извънредно много биха се
изненадали точно в Слънцето да не намерят нищо горящо, а една дупка в
пространството, така че те изобщо биха се разпръснали като прах, който дори
е по разреден от всеки прах, който могат да си представят на Земята. Там те
биха намерили само духовността. Такива са и другите звезди, които ние
виждаме. Те не са онези горящи газови кълба; там е нещо съвсем друго.
Граничещ с тази Земя, която ние обитаваме е общият световен етер. Този
всеобщ миров етер става видим за нас чрез това, че когато просто погледнем в
него, нашето видимо пространство е ограничено; то ни изглежда ограничено
със синьо. Но изобщо да се вярва, че там в Космоса се намират физически
субстанции, както си представя материалистичното мислене, това е една
детска представа. Там наоколо не се движат физически субстанции, а където
се намира една звезда има нещо съвсем друго. Изобщо, когато се върви все по-
навътре в етерното, постепенно се излиза навън от пространството и се
достига до онези сфери, където живеят боговете. А сега съвсем живо си
представете едно душевно отношение от човек към човек, което се изживява
телесно. Драстично казано, представете си, че сте обичани от даден човек; той
ви погалва, вие чувствате галенето. Би било детинско, ако си представите, че
на това място, където протича потока на галенето, когато не гледате, има
физическа материя. Вие изобщо не бивате погалвани с физическа материя,
това е един процес там и това, което е същественото е едно душевно усещане,
това на галенето. Така е също, когато гледате навън в етерните сфери.
Боговете с тяхната любов, в известна степен галят света. Това е напълно
подходящо сравнение: Те погалват света, те го докосват на определени места;
само че това докосване трае много дълго, понеже боговете са дълготрайни. А
този израз на любовта в етера, това са звездите. Те наистина са това; там няма
нищо физическо. А да се види космически една звезда, означава същото,
каквото се чувства като породено от любовта на човека докосване. Така,
когато поглеждаме към звездите, ние усещаме любовта на божествено-
духовните същества. Ние трябва да се запознаем с това, че звездите са само
знаци за присъствието на боговете във Всемира. Нашата физическа наука ще
трябва много да учи, ако иска от нейните илюзии да достигне до истината. Но
хората изобщо няма да достигнат до самопознание и няма да опознаят своето
собствено същество, преди - що се отнася до извънземния Космос - изцяло да
преобразят физическата наука в една духовна наука. Физическата наука има
смисъл само относно Земята, защото само на Земята има физическа
субстанция."

Рудолф Щайнер, 1924