Божествено състояние

"Да имаш едно Божествено състояние, това значи кесията ти да е пълна. Аз съм за пълната кесия. С пълна кесия лесно можеш да влезеш в гостилницата и да се нахраниш. Христос дойде на земята с пълна кесия. Пълната кесия подразбира хубава, течаща вода. Около нея се събират хора и се разговарят. Какво ще правят хората, когато се намерят пред една пресъхнала чешма? – Те ще говорят за нея: от кого била направена, през кое време, какви дървета имало наоколо. Обаче този разговор не им помага, те са жадни. Гледат чешмата и вярват, че ще потече. Пристига един беден, благочестив човек, също жаден. Той слага устата си на чешмата, но всички го спират: „Ти луд ли си? Не виждаш ли, че чешмата е пресъхнала?“ Но той не ги слуша, слага устата си на чешмата и тя започва да тече. Ако сложиш устата си на пресъхналата чешма и тя не протече, какъв човек си ти? Вяра е нужна на всички. И то такава вяра, от която всички да се ползват. Ако се съмняваш в думите ми, сложи устата си на чешмата и ще опиташ силата на вярата си. – „Аз имам силна вяра.“ – Ще я опиташ. Ако сухата чешма протече, вярата ти е силна. Такова нещо е Божественото състояние. При него сухата чешма протича. – За Божественото всичко е възможно. Там и невъзможните неща стават възможни. При Божественото състояние, където сухата чешма протича, всички се спасяват: и хората, и животните, и растенията. Това наричаме слизане на Христа на Земята. Когато дойде на Земята, Христос научи хората как да задоволяват жаждата си, от суха чешма да изкарват вода.
Като се говори за идването на Христа, мнозина се питат: „Достойни ли сме ние да срещнем Христа? Достойни ли сме да пием от Неговата вода и да ядем от Неговия хляб?“ – Чудни са хората! Ако си жаден, достоен си да пиеш вода; ако си гладен, достоен си да ядеш хляб. Щом водата и хлябът са дошли при тебе, това показва, че ти си проявил послушание. Иначе нито водата, нито хлябът ще дойдат при тебе. Повечето хора схващат идването на Христа механически. Всъщност това е вътрешен процес. То е все едно да кажеш, че без пари не се живее. Докато гледат само външната страна на живота, хората ще мислят само за хляб, за пари, за къщи и др. Ако тези неща са необходими и без тях не може, как ще си обясните, защо, като имат и пари, и къщи, пак им липсва нещо? Всичко имате, но едно ви не достига. Ще кажете, че трябва да продадете имането си, да раздадете всичко на бедните и да тръгнете след Христа. – На кого ще раздадете имането си? Според мене трябва да го раздадеш на праведен, свят човек. Ако го раздадеш на някой грешник, нищо няма да придобиеш. Ще раздадеш ли богатството си на вълците? Те са грешните, престъпните хора. – Нали гладният се нуждае, а не ситият? – Гладен и жаден е този, който гладува и жадува за правдата. Той е човек с будно съзнание, с отворена душа. Ако помагате, ще търсите хора със светли умове и сърца. На тях трябва да се помага."

Беинса Дуно, 1930