Sunday, October 31, 2010

The book of Job

"20:4 Knowest thou not this of old, since man was placed upon earth, 20:5 That the triumphing of the wicked is short, and the joy of the hypocrite but for a moment? 20:6 Though his excellency mount up to the heavens, and his head reach unto the clouds; 20:7 Yet he shall perish for ever like his own dung: they which have seen him shall say, Where is he? 20:8 He shall fly away as a dream, and shall not be found: yea, he shall be chased away as a vision of the night. 20:9 The eye also which saw him shall see him no more; neither shall his place any more behold him. 20:10 His children shall seek to please the poor, and his hands shall restore their goods. 20:11 His bones are full of the sin of his youth, which shall lie down with him in the dust. 20:12 Though wickedness be sweet in his mouth, though he hide it under his tongue; 20:13 Though he spare it, and forsake it not; but keep it still within his mouth: 20:14 Yet his meat in his bowels is turned, it is the gall of asps within him. 20:15 He hath swallowed down riches, and he shall vomit them up again: God shall cast them out of his belly. 20:16 He shall suck the poison of asps: the viper’s tongue shall slay him. 20:17 He shall not see the rivers, the floods, the brooks of honey and butter. 20:18 That which he laboured for shall he restore, and shall not swallow it down: according to his substance shall the restitution be, and he shall not rejoice therein. 20:19 Because he hath oppressed and hath forsaken the poor; because he hath violently taken away an house which he builded not; 20:20 Surely he shall not feel quietness in his belly, he shall not save of that which he desired. 20:21 There shall none of his meat be left; therefore shall no man look for his goods. 20:22 In the fulness of his sufficiency he shall be in straits: every hand of the wicked shall come upon him. 20:23 When he is about to fill his belly, God shall cast the fury of his wrath upon him, and shall rain it upon him while he is eating. 20:24 He shall flee from the iron weapon, and the bow of steel shall strike him through. 20:25 It is drawn, and cometh out of the body; yea, the glittering sword cometh out of his gall: terrors are upon him. 20:26 All darkness shall be hid in his secret places: a fire not blown shall consume him; it shall go ill with him that is left in his tabernacle. 20:27 The heaven shall reveal his iniquity; and the earth shall rise up against him. 20:28 The increase of his house shall depart, and his goods shall flow away in the day of his wrath. 20:29 This is the portion of a wicked man from God, and the heritage appointed unto him by God."

Книгата Иов, глава 20

"4. Нима не знаеш ти, че от памтивека, - от когато човек е поставен на земята, -
5. веселието на беззаконниците е кратковременно, и радостта на лицемереца е мигновена?
6. И до небеса да се издигне величието му, и до облаците да се допира главата му, -
7. той завинаги пропада, както мръсотиите му; които са го видели, ще кажат: де е той?
8. Като сън ще отлети, и не ще го намерят; и като нощно видение ще изчезне.
9. Което око го е видяло, не ще го вече види, и мястото му няма вече да го забележи.
10. Синовете му ще се подмилкват на сиромаси, и ръцете му ще върнат, каквото е ограбил.
11. Костите му са пълни с греховете на младините му, и с него ще легнат те в пръстта.
12. Ако злото е сладко в устата му, и той го крие под езика си,
13. пази и го не хвърля, а го държи в устата си, -
14. то тая негова храна в утробата му ще се превърне на аспидова жлъчка вътре в него.
15. Ще изблюва имота, що е гълтал: Бог ще го изтръгне из корема му.
16. Змийна отрова смучи той; езикът на ехидна ще го умъртви.
17. Няма да види потоци и реки от мед и мляко.
18. Спечеленото с труд ще върне, не ще погълне; според имота му ще стане и разплатата му, а той не ще се зарадва.
19. Защото гнетеше, напъждаше сиромаси; заграбваше къщи, които не беше градил;
20. не знаеше ситост в корема си, и в жаждата си нищо не щадеше.
21. Нищо се не отърваше от лакомията му, затова и щастието му не ще утрае.
22. При пълно изобилие, нему ще е тясно; всяка ръка на обидения ще се подигне върху него.
23. Кога има с какво да напълни корема му, Той ще проводи върху него яростта на Своя гняв и ще изсипе като дъжд върху му болести в плътта му.
24. Побегне ли от желязното оръжие, - меден лък ще го прониже;
25. ще вземе да вади стрелата, - и тя ще излезе из тялото, ще излезе с бляскавия си връх през жлъчката му; ужасите на смъртта ще връхлетят върху него!
26. Всичко мрачно е скрито в него; ще го гори огън, от никого нераздухван; зло ще постигне и останалото в шатрата му.
27. Небето ще открие беззаконието му, и земята ще въстане против него.
28. Ще изчезне богатството на къщата му; всичко ще се разпилее в деня на гнева Му.
29. Ето участта на беззаконния човек от Бога и наследието, определено нему от Вседържителя!"

Friday, October 29, 2010

Study of Man IV

"Now what is the position with regard to spiritual work? Spiritual work, thinking, reading and so on, is always accompanied by bodily activity and by the continual decay and dying of organic matter. When we are too active in spirit and soul we have decayed organic matter within us. If we spend our entire day in learned work we have too much decayed organic matter in us by the evening, This works on in us, and disturbs restful sleep. Excessive spiritual work disturbs sleep just as excessive bodily work makes one sleep-sodden. But when we exert ourselves too much over soul-spiritual work, when, for instance, we read something difficult, and really have to think as we read (not exactly a favourite occupation nowadays), if we do too much difficult reading we fall asleep over it. Or if we listen, not to the trite platitudes of popular speakers or others who only say what we already know, but to people whose words we have to follow with our thoughts because they are telling us what we do not yet know — we get tired and sleep-sodden. It is well known that people who go to a lecture or concert because it is “the thing to do”, and do not give real thought or feeling to what is put before them, fall asleep at the first word, or the first note. Often they will sleep all through the lecture or concert which they have attended only from a sense of duty or of social obligation.
Now here again are two kinds of activity. Just as there is a difference between outward activity which has meaning and purpose and that which has no meaning, so there is a difference between the inner activity of thought and perception which goes on mechanically and that which is always accompanied by feelings. If we so carry out our work that continuous interest is combined with it, this interest and attention enlivens the activity of our breast system and prevents the nerves from decaying to an excessive degree. The more you merely skim along in your reading, the less you exert yourselves to take in what you read with really deep interest — the more you will be furthering the decay of substance within you. But the more you follow what you read with interest and warmth of feeling the more you will be furthering the blood activity, that is, that activity which keeps matter alive. And the more, too, you will be preventing mental activity from disturbing your sleep. When you have to cram for an examination you are assimilating a great deal in opposition to your interest. For if we only assimilated what aroused our interest we should not get through our examinations under modern conditions. It follows that cramming for an examination disturbs sleep and brings disorder into our normal life. This must be specially borne in mind where children are concerned. Therefore for children it is best of all, and most in accordance with an educational ideal, if we omit all cramming for examinations. That is, we should omit examinations altogether and let the school year finish as it began. As teachers we must feel it our duty to ask ourselves: why should the child undergo a test at all? I have always had him before me and I know quite well what he knows and does not know..."

"The intellectual part of man is very apt to become lazy and sluggish. And it will become most intensely sluggish if it is perpetually fed with materialistic thoughts. But if it is fed with thoughts, with mental pictures, won from the spirit it will take wings. Such thoughts, however, can only come into our souls by way of imagination...
...The need for imagination, a sense of truth, a feeling of responsibility, these are the three forces which are the very nerves of pedagogy. And whoever will receive pedagogy into himself, let him inscribe the following as a motto for his teaching:

Imbue thyself with the power of imagination,
Have courage for the truth,
Sharpen thy feeling for responsibility of soul.

Durchdringe dich mit Phantasiefähigkeit,
hebe den Mut zur Wahrheit,
schärfe dein Gefühl für seelische Verantwortlichkeit."

Rudolf Steiner, 1919, Stuttgart

Човекознание IV

"Как стои въпросът с духовната работа? За нея - тоест, за мисленето, четенето и т.н. - е характерно това, че тя непрекъснато бива съпровождана от един вътрешен разпад на органичната материя, от непрекъснато умъртвяване на органичната материя. Ето защо, когато сме прекомерно ангажирани с духовно-душевни усилия, у нас се натрупва разпадаща се органична материя. И ако сме прекарали целия ден в научни занимания, вечерта ще носим в себе си твърде много разпадаща се органична материя, която сериозно смущава нашия спокоен сън. Прекомерните духовно-душевни усилия смущават съня, също както прекомерната физическа работа ни кара да заспиваме бързо и лесно. Когато обаче полагаме духовно-душевни усилия, за да се справим с един труден текст, тоест когато трябва да четем съсредоточено - нещо, което не е типично за днешните хора - ние също заспиваме. Същото става, когато сме принудени да слушаме не познатата и банална реч на един оратор или празните приказки на случайни хора, разменящи си добре известни отговори и фрази, а когато слушаме изказвания, които ни задължават да мислим крайно внимателно. Добре позната картина представляват онези, които посещават лекции или концерти, но без да са свикнали да мислят и да вникват в това, което им се предлага: те заспиват още при първата дума, при първия звук.
Както има разлика между смислената физическа дейност и безцелната двигателна активност, така има разлика между механично протичащата мисловна дейност и емоционално наситените мисловни занимания. Ако нашата духовно-душевна работа пробужда все по-голям интерес у нас, тогава тя стимулира дишането и забавя разрушителните процеси в нервната тъкан. Колкото по-повърхностно четете една книга, толкова повече ускорявате вътрешния разпад на материята. А колкото по-жадно и съсредоточено вниквате в даден текст, толкова повече укрепвате кръвоносната система и самата жизнеустойчивост на материята, с което не позволявате на духовните усилия да нарушат Вашия сън. Когато човек е принуден да чете за изпити, той прави това против своите интереси. Защото ако би следвал своите интереси - поне при съвременните условия на живот - той би пропаднал пред всяка изпитна комисия. Прекомерното четене за изпити има тези последици, че нарушава съня и внася истинско безредие в нормалния човешки живот. Децата не правят изключение. Напротив: за тях е най-добре изпитите в края на учебната година да бъдат изобщо премахнати! Напълно естествено е, краят и началото на учебната година да протичат по един и същ начин. Ако ние, като учители, добре разбираме своите задължения, рано или късно ще се запитаме: Но защо трябва да изпитвам детето? Нали то цяла година е било пред очите ми и аз прекрасно зная неговите силни и слаби страни!"

"Всичко онова, което идва като резултат от едни или други интелектуални усилия, има подчертана склонност да се превръща в нещо пасивно, в нещо гнило. И то става най-гнило и съмнително тогава, когато човек го подхранва само с материалистически представи. Живите представи, извлечени от Духа, имат съвършено друго въздействие - те окрилят човешкото същество. Обаче тези представи нахлуват в човешката душа само по пътя на фантазията...
...Необходимостта от фантазията, усетът към истината, чувството за отговорност - ето трите основни сили, които представляват същинския нерв на педагогиката. И който иска да приеме в себе си тази педагогика, нека да се ръководи от следното мото:
Изпълвай себе си със силите на фантазията,
Имай смелостта за истината,
Изостряй чувството си за душевна отговорност."

Рудолф Щайнер, Щутгарт, 1919г.

Tuesday, October 26, 2010

За вдъхновението (кратка бележка)

Страхлив е всеки, който не е вдъхновен.
Само вдъхновеният човек познава безстрашието.
Той е надминал гениалността, той се движи по пътеката на разумността, която води към портите на Мъдростта. А вратите на Мъдростта са врати на безстрашието. Следователно, единственият смел човек на земята е онзи, който е мъдър.
Едно огромно заблуждение е, когато се казва: "Щом човек умре, го заравят в гроба." Това е лъжа, лъжа с тежки последици. Аз казвам: Човешкият свят е гроб, от който ние трябва да възкръснем. Единственият начин да умрем, е да възкръснем; единственият начин да напуснем светът на илюзията е да възкръснем. Какво означава да възкръснем? То означава да умрем вдъхновени! Може ли някой да умре, ако никога не е живял? Може ли някой да живее, ако никога не е умирал? Затова казвам: Живее онзи, който е вдъхновен. Възкръсва онзи, който живее умирайки. Само вдъхновението възкресява!
Днес човечеството се множи, но земните блага намаляват. Защо? Защото вдъхновението е пресъхнало. Обаче в Книгата на живота пише така: В бъдеще само вдъхновеният ще ражда, само вдъхновеният ще образува плод, само вдъхновеният ще се радва, понеже само вдъхновеният ще живее. Само вдъхновеният ще сее, само той ще ръководи, само той ще пее и ще свири, понеже единствен той ще излъчва от себе си справедливост, мъдрост и свобода. Само вдъхновеният е свободен. Ето, днес е последният ден, в който невдъхновените образуват общества и държави. В бъдеще ще царува само едно общество - обществото на вдъхновените, държавата на вдъхновените, земята на вдъхновените.
Невдъхновените днес дават своите последни концерти, своите последни съвети, своите последни теории, те раждат своите последни уродливи паразити, своите последни недъгави закони, идеологии и лекарства. Така, в бъдещето, техният свят ще се нарича Гроб, тяхното слънце ще се нарича Пръст и пясък, тяхната луна ще се нарича Ковчег, техният живот ще се нарича Мъка.
Така е писано, така и ще бъде!

Из "Бележки от Бунището"

Saturday, October 16, 2010

Обикновен и гениален

"Един американски младеж отишъл в Германия да следва философия. Той се срещнал с един знаменит професор по философия и го запитал: Господин професоре, имате ли някакъв кратък курс по философия? Аз искам да свърша курса по философия за шест месеца. Професорът се замислил и отговорил: "Имаме кратък курс по философия, но ще знаеш, че когато Бог иска да създаде тиква, употребява шест месеца. Когато иска да създаде дъб, Той употребява сто години."

"Мнозина искат да знаят дали даден човек ги обича. Само гениалният човек се обича, защото от праха той може да образува водни капки, от водните капки - кал, а от калта - хубави грънци. Следователно, който страда, без да може да си помогне, той е обикновен човек. Ако от праха и калта, които имате, не можете да изваете една светла постъпка, вие сте обикновени хора. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде необикновен, да бъде скулптор - от праха и от калта да вае красиви статуи за бъдещето."

"Да обичаш някого, това значи да му дадеш по един лъч от Божествената топлина, светлина и сила, които Бог ти е дал. Не си ли готов да дадеш тези три лъча от себе си, ти не можеш да обичаш."

"Разумното сърце може да бъде учител на човешкия ум. Това, което умът научава за хиляда години, разумното сърце го научава само за един ден. Това, което разумното сърце е научило отдавна, умът едва сега го учи."

Учителят Беинса Дуно, 1939г.

Saturday, October 09, 2010

Духовна граматика 2

Ето го действителният парадокс на нашето съвремие:
Човекът казва за себе си "Аз съм", без да осъзнава своя Аз! В епохата на себеосъзнаването липсва себеосъзнаване. "Аз съм" може да каже за себе си само онзи, който дълбоко изстрадва своята Азовост, който е повел тази Азовост към истинската си духовна същност, към висините на човешкото развитие. Дълг на всяко човешко същество е да издигне Азовостта си към висшето "Аз съм"; обикновеното "Аз" и "Аз съм" са две различни степени на живота. Азовост, която потъва надолу, под чистата човещина, не може вече да съществува като истинска Азовост, просто защото не може да изпълни своето предназначение, тя става пречка за собственото си себеосъзнаване, или казано буквално, за собственото си Азовоставане. Когато Азовостта пристъпи прекалено дълбоко в материята (за това има безброй начини), тя неизбежно включва в принципното "Аз съм" безпринципното "Ти не си". Но човешкото "Аз съм" не може да се осъществи като реалност извън "Ти си". Ако някой се интересува какво точно означава определението "безбожие", може да изходи от казаното до тук - безбожието всъщност е безчовечност! Ние сме безчовечни, когато вършим само своите дела, но не и Божиите. Що е безчовечност? Тя се корени в съчетанието "Аз съм - Ти не си". "Аз съм - Ти си" точно затова е човечност, защото включва по правилен начин Божественото, тъй щото човечността води и сочи към Божествеността, иначе не е човечност. Каменното, растителното и животинското сочат към човека, понеже без него те не биха се появили в света. Така също и човешкото сочи към Божественото, понеже без Него то не би съществувало. Божественото ражда Човешкото, за да се роди Богочовешкото; чисто човешкото само по себе си е само стъпало към Богочовешкото.
Казано е: "Аз съм Алфа и Омега, началото и края". Един отделен камък не може да съществува сам по себе си, едно отделно растение или животно не могат да съществуват сами за себе си, а колко по-малко го може човекът! Това е значението на "Аз съм - Ти си". Наближават времена, и те не са толкова далече, когато всеки, който утвърждава в себе си "Аз съм - Ти не си", няма да може да понесе дори себе си, той ще обезличи себе си, той не ще има силата да нарече себе си "Аз съм", понеже ще е изгубил моста към "Ти си". Тогава постоянно утвърждаваното "Ти не си" ще се отрази в "Аз съм", ще го обземе, ще го обгърне, ще има силата да го превърне в "Аз не съм". Така че, "Аз съм - Ти не си" не е най-голямата опасност, която сполетява човечеството. "Моята религия говори истината, твоята - не!", това е пример за днешното "Аз съм - Ти не си". Но в бъдеще то ще потъне още по-дълбоко, там, където няма и религия, там, където високомерието на Азовостта е съкрушено и превърнато в "Аз не съм", в безсилие пред будността на съзнанието.
Днес духовната граматика е опорочена и обърната с надолу главата. Тя започва с "Аз", но това е заблуждение. "Той е, Аз съм, Ти си" - Той е Бог, Аз съм Христос и човеците, Ти си Божият Дух в човеците. Господ, аз и моят ближен. Нито Аз, нито Ти сме преди Господа, защото "Той е" нашето Начало От себе Си, "Той е" нашият Край В себе Си. "Аз съм" посредникът между Господа и моят ближен; "Ти си" посредникът между Господа и мене. Аз съм "Аз", когато Господ ме издига до себе Си, до "Аз съм", тъй като "Той е". Тогава "Аз" понасям себе си в Господа. Но преди това, придобивам силата и смелостта да възвися моето "Аз" към Господа едва тогава, когато в "Аз съм" съм втъкал по правилен начин "Ти си", когато съм изстрадал това втъкаване с цялото си същество. Да изстрадаме Аза, означава да прескочим бездната на "Ти не си"! Тогава е налице себеосъзнаването и себепознаването. Не и преди това!
Днес е на мода да се говорят врели-некипели по такива дълбоки въпроси, и то да се "обсъждат" от начетени духовници и буквоядци, философи и езотерици, които бълват или невероятни измислици, или се запъват и объркват в собствените си фантасмагории. Техните изрази и термини са или прочетени от някъде и добре назубрени, или съвсем са опразнени от каквото и да е здравословно съдържание. Само че становищата и понятията трябва да се изживяват, да проникват чак в течението на кръвта, в туптенето на всички органи и в самата задушевност на човешкото същество, да не се спира никъде, да се продължава все напред. Сега навсякъде чувате думата "егоизъм", но не навсякъде ще видите съзнанието за реалното й значение, за реалната й цена. Бидейки егоисти, ние обвиняваме някого в същото! Затова, когато човек осъществява едно не пасивно, но активно съзерцание, може да каже: Хората оценяват понятието "егоизъм" точно толкова, колкото оценяват и осъзнават своето всекидневно и ежеминутно "Аз съм". А философите и духовните буквоядци могат да се перчат колкото си искат със своите теореми за Себепознанието, могат колкото си искат да считат хипотезите си за истина, могат да напишат стотици томове, могат и да прочетат стотици томове, без повечето от тях да имат и най-беглата представа за това, каква страшна бездна е застанала между човечеството и любимата модерна думичка - Себепознание!
В сърцата и душите първо се записва най-новата духовна граматика, след нея предстои Себепознанието. Тя е основата, въведението. Ето го и част от самото въведение:
Кои са "Всички Те"? Това сме "Всички Ние". Кои са "Всички Ние"? Това сме "Аз и Ти". "Аз и Ти" сме "Ние и Вие". "Те" са "Аз и Ти". "Ние, вие, те" е само проекция на "Аз и Ти". Те не съществуват. "Те" са "ние", а "ние" сме "Той, аз и ти". "Аз съм", защото Той е "Аз съм". Ти си "Аз съм", защото Той е "Аз съм" в теб. "Аз съм" е нещо велико, но Този, Който е "Аз съм", изпраща "Теб" или "Ти си", за да мога "Аз" и всеки "Аз съм" да премине бездната като индивидуалност, а не да потъне в обезобразеното "Аз не съм". "Аз съм" дава образът и подобието. При "Аз не съм" няма образ, понеже той е повлечен надолу, в бездната на "Ти не си". "Аз съм" няма никакъв образ, без "Ти си". "Той" не може да е само "Той е", иначе "Аз" не бих могъл да бъда и "Ти" не би могъл да бъдеш. Затова Той е "Аз съм" в "Ти си" и "Ти си" в "Аз съм". "Той" е "Те и Ние" едновременно. Поради това никой не може да бъде "Аз съм" без Него, без "Той е". "Той не е", означава "Ти не си", което означава, че "Аз не съм". Ако аз съм "Аз", тогава и ти си "Аз", а Той е "Аз съм" в нас. Ако "Той" не ни обединява, нито Аз, нито Ти ще бъдем Азове. "Аз съм", който е в мен и "Аз съм", който е в теб, е един и същ "Аз"; Той те гледа през моята душа, както гледа и мен през твоята душа; но и аз гледам Него в теб и ти гледаш Него в мен.
"Той, Аз, Ти" е реалност. "Ние, Вие, Те" е относителна реалност, то е абстракция. "Аз" или "Ти" не контактуват с "Те", защото когато някой от "Тях" се доближи до мен, до "Аз съм", той се превръща в "Ти", в теб - от абстрактното "Те" той става конкретното "Ти". Всеки един от "Ние" всъщност е "Аз съм". "Ние" е сбор от Азове. То е "Ние" само от гледната точка на относителността. Но как се нарича множеството Азове извън относителността? "Той е", Който пребъдва във "Всички".
Оттук започва Себепознанието!

Wednesday, October 06, 2010

Истинската мъдрост!

"Докато в твоето сърце не дойде мир, не настане тишина, не изчезнат противоречията и докато мислиш, че светът е лош, че животът не е добре организиран, а само ти си умен и добър, ти не си на права посока. Аз казвам: всички онези философи, писатели, които имат противоречиви възгледи за живота, или за природата, те са под един знаменател. Това са хора от школата на мравките, от школата на пчелите. А всички онези философи, които казват, че ние започваме от сега нататък науката: това са хората на истинската наука, това са хората на бъдещето, хората на съзнателния живот."

"Когато Бог вдъхна дихание на хората през носа, те станаха живи души, а тия, на които Бог вдъхне дихание през ушите, те ще възкръснат. Това е Възкресението."

"Дръжте тази мисъл: Речта е само за разумните хора. Може да се говори само на разумни хора; може да се учат само разумни хора. Някои говорят за гениалността. Разумността седи по-горе от гениалността. Геният е начало на разумността. Разумният човек започва с гениалността. Някои казват: Той е гениален човек. Казвам: за да бъдеш разумен човек, трябва да започнеш със своята гениалност. Тъй както съвременните хора разглеждат гениалните хора, те забелязват у тях много дефекти. Казват за някого: той е гениален човек. Ако наистина е гениален човек в правия смисъл на думата, той трябва да изключва всякакъв дефект от себе си. Защо? Понеже разумността е начатък на гениалността, а гениалният човек изключва всякакъв дефект. В разумния човек няма слабости..."

"Верният в малкото и в многото е верен". Какво е малкото? Това е свещеният Идеал на човека, това е Истината. Тази свещена Истина освещава нещата. Тази велика Истина е създала сегашния човек. Ако човек живее, то е по причина на Истината. Тя е друг израз на Любовта, защото Любовта във физическия свят е физическата страна на Божествения живот. Значи, Любовта на земята не е нищо друго, освен физическия живот на Видимия Божествен свят. И ако вие влезете в Божествения свят по пътя на Любовта, там ще се разхождате така, както сега се разхождате по земята. Истината пък е Светлината на Божествения свят. Любовта е основата, върху която всичко се гради. Без Любов нищо не можете да култивирате. Възвишеното, благородното у човека, това е неговата душа. Човешката душа, това е Божествената Любов. Някой казва: Аз имам любов. - Имаш, разбира се. Твоята душа е сглобила всички клетки на организма ти. Тя ги отхранва и те растат и се развиват в своите способности и сили поради нея. Някои казват, че човешката душа е функция. Не, всичко е функция на душата, тя произвежда всичко. Тъй седи въпросът според Новата Физиология."

Великият Учител Беинса Дуно, 1926 година

Да бъде благословено Неговото Име и Неговото Дело на Земята!