Charlie Mariano - Blue stone

Chris Hinze - Alla breve

Живата потребност

"Когато си напреднал в познанието за света, рано или късно възниква една изключително жива потребност: сега ти не бива да се занимаваш с идеи, а с живопис, с музика, с поезия..."

Р. Щайнер

Roy Haynes - Little sunflower 1979

Grover Washington Jr. - I'm glad there is you

Изкуство и познание VII

"Изкуството е вечно, променят се само неговите форми. И ако допуснете, че изкуството винаги създава някакво отношение към духовния свят, Вие ще се съгласите: изкуството е нещо, чрез което човекът – имен но като съзидателен и наслаждаващ се човек - влиза във връзка с духовния свят. Истинският художник може да нарисува своята картина, дори и да се намира в пустинята. За него е все едно дали някой изобщо ще я пог-ледне, защото той е създал своята творба, общувайки с един друг свят. Не хора, а Богове са надзърта ли зад неговото рамо. Той е създал своята творба в присъствието на Боговете. За истинския художник няма никакво значение дали хората се удивляват на неговите картини. Ето защо човекът може да бъде истински художник дори и в пълна самота. Обаче, от друга страна, той не може да бъде художник, без действително да вложи своята творба във физическия свят, схванат според неговата духовност, така че творбата да заживее в света. Творбата трябва да живее в духовната същност на света. Забравим ли тази духовна връзка, изкуството се видоизменя и се превръща малко или много в неизкуство.
Виждате ли, всъщност художественото творчество е възможно само тогава, когато художественото произведение лежи вътре в мировите закономерности. И онези стари художници, които рисуваха картините си въ- рху стените на църквите, бяха наясно с това, защото тези картини служеха като предводители на вярващите и художниците знаеха, че картините им се намират тук, на земята, но в същото време служат за предводители в духовния свят.
Едва ли бихме могли да си представим нещо по-лошо от това, някой да твори не в горепосочения смисъл, а заради участието си в изложби. Няма по-ужасно усещане от това да минаваш през една изложбена зала, в която са поставени примерно скулптури, но по такъв начин, че те нямат никаква връзка помежду си и стоят напълно произволно една от друга. И когато живописта като едно изкуство, предназначено за църквата, започна да украсява и къщите, тогава, бих казал, тя изгуби своя истински смисъл. Когато, все пак, художникът рисува на статива, бихме могли да си представим, че той гледа през прозореца и изобразява не що, което вижда в далечината, но нищо повече. Но да рисуваш заради участието си в изложби...! За това не бих желал да говоря повече. И нали ще се съгласите, че една епоха, която изобщо вярва, че може да види нещо в изложбите, окончателно е изгубила връзката си с изкуството. И сега Вие се убеждавате колко много неща трябва да се променят в духовната култура на човечеството, за да може то отново да намери пътя към истинското художествено творчество. Чисто и просто изложбите трябва да бъдат премахнати. Разбира се, отделни художници и сега изпитват отвращение към изложбите, обаче днес ние живеем в едно време, в което отделният човек не може да стори много, особено ако неговите преценки не произтичат от един такъв светоглед, който рано или късно ще обхване човека в неговата пълна свобода, също както някога в епохите на несвободата тогавашните светогледи вдъхновяваха хората и ги насърчаваха да създават истински култури. докато фактически ние днес нямаме никаква истинска култура.
Най-висшите интереси на човечеството cледва да бъдат съобразени с духовния светоглед и да бъдат насочени към изграждането на истински култури, към изграждането на едно истинско изкуство."

Рудолф Щайнер, 1923

Kunst und Erkenntnis VII

"Die Kunst ist ewig, ihre Formen wandeln sich. Und wenn Sie
dies nehmen, daß überall eine Beziehung zum Geistigen vom
Künstlerischen aus da ist, werden Sie verstehen, daß das Künstlerische
doch etwas ist, wodurch man sich sowohl schaffend wie
genießend mit in die Geisteswelt hineinstellt. Wer ein wirklicher
Künstler ist, kann in einsamer Wüste sein Bild schaffen. Einerlei ist
es ihm, wer von den Erdenmenschen das Bild anschaut, ob es überhaupt
jemand anschaut, denn er hat in einer anderen Gemeinschaft
geschaffen, er hat in der geist-göttlichen Gemeinschaft geschaffen.
Götter haben ihm über die Schultern geblickt. Er hat in der Gesellschaft
von Göttern geschaffen. Was liegt dem wahren Künstler
daran, ob sein Bild irgendein Mensch bewundert oder nicht. Deshalb
kann man Künstler sein in voller Einsamkeit. Aber auf der
anderen Seite kann man nicht Künstler sein, ohne in die Welt, die
man dann auch ihrer Geistigkeit nach betrachtet, das eigene Geschöpf
wirklich hineinzustellen, so daß es darinnen lebt. In der
Geistigkeit der Welt muß es leben, das Geschöpf, das man in sie
hineinstellt. Vergißt man diesen geistigen Zusammenhang, dann
wandelt sich auch die Kunst, aber sie wandelt sich mehr oder
weniger in Unkunst.
Sehen Sie, es läßt sich eigentlich künstlerisch nur schaffen, wenn
man das Kunstwerk im Weltenzusammenhang darinnen hat. Dessen
waren sich jene alten Künstler bewußt, die zum Beispiel ihre
Bilder an die Kirchenwände gemalt haben, denn da waren diese
Bilder die Führer für die Gläubigen, für die Bekenner, da wußten
die Künstler, das steht darinnen in dem Erdenleben, insoweit dieses
Erdenleben von dem Geistigen durchsetzt ist.
Man kann sich kaum etwas Schlimmeres denken, als wenn man,
statt für so etwas, nun für Ausstellungen schafft. Im Grunde genommen
ist es ja das Schrecklichste, durch eine Bilderausstellung
zum Beispiel oder eine Skulpturausstellung zu gehen, wo alles
mögliche durcheinander hängt oder nebeneinander steht, was gar
nicht zusammengehört, wo es eigentlich sinnlos ist, daß das eine
neben dem andern ist. Indem das Malen den Übergang gefunden
hat vom Malen für die Kirche zum Bilde für das Haus, schon da,
möchte ich sagen, verliert es den richtigen Sinn. Wenn man in den
Rahmen hinein etwas malt, kann man sich wenigstens noch vorstellen,
man schaut durch ein Fenster heraus, und das, was man sieht,
das ist draußen, aber es ist schon nichts mehr. Aber nun gar für
Ausstellungen malen! Man kann nicht weiter darüber reden. Nicht
wahr, eine Zeit, die überhaupt in Ausstellungen etwas sieht, etwas
Mögliches sieht, hat eben den Zusammenhang mit der Kunst verloren.
Und Sie sehen einfach an dem, was alles an geistiger Kultur
zu geschehen hat, um wiederum den Weg zum Geistig-Künstlerischen
zurückzufinden. Die Ausstellung zum Beispiel ist durchaus
zu überwinden. Gewiß, bei einzelnen Künstlern ist der Abscheu
vor der Ausstellung vorhanden, aber wir leben heute in einer Zeit,
wo der einzelne nicht viel vermag, wenn nicht das Urteil des einzelnen
in eine Weltanschauung eingetaucht wird, die wiederum die
Menschen so in ihrer Freiheit, in voller Freiheit durchsetzt, wie
einstmals in unfreieren Zeiten Weltanschauungen die Menschen
durchsetzt haben und dazu geführt haben, daß wirkliche Kulturen
entstanden, während wir heute keine wirklichen Kulturen haben.
An dem Aufbau von wirklichen Kulturen und damit auch an
dem Aufbau von wirklich Künstlerischem muß aber eine geistige
Weltanschauung arbeiten, daran das höchste Interesse haben."

Rudolf Steiner, 1923

Braxton in East Berlin

Julius Hemphill - The hard blues

Julius Hemphill - Skin 1-Skin 2

Johnny Hartman - Summertime - Greensleeves

Joe Harriott - Indo-Jazz fusion 1967

Joe Harriott - Indo-Jazz suite

Tom Harrell - Harvest song

Luis de Freitas Branco - Symphonic fragments

Luis de Freitas Branco - Paraisos artificiais

Billy Harper - From ''The believer''

VSOP - Well you needn't

Mary Halvorson Quintet

Мисъл на денонощието...от Новалис

"Колко странно, че тъкмо най-свещените и прекрасни явления на природата са в ръцете на такива мъртви хора, каквито са химиците! Те, които пробуждат творческото сетиво на природата със сила, а то би трябвало да бъде само тайна на влюбените, мистерия на висшето човечество, те биват призовани безсрамно и безсмислено от грубите духове и никога не ще узнаят чудесата, които се крият в техните стъкленици. До течностите трябва да се докосват само поети и само бликащата младост би трябвало да разказва за тях; тогава работилниците биха се превърнали в храмове, а хората с нова любов щяха да боготворят своя пламък и своите реки и щяха да се славят с тях. Колко щастливи щяха да бъдат градовете, ако бреговете им се миеха от море или голяма река, и всеки извор щеше отново да се превърне в убежище на любовта и в място за отдих на опитни, мъдри хора. Затова и децата биват привличани единствено от огъня и водата и всеки поток им обещава да ги отведе в пъстри далечини, в по-красиви местности. Не е само отражение, когато във водата може да се съзре небето, а е едно нежно приятелство, един знак за съседство и когато неизпълнимото желание се издигне в необятни висини, тогава щастливата любов потъва в безкрайни дълбини.

Онова, което обичаме, го виждаме навсякъде и навсякъде съзираме подобия. Колкото по-голяма е любовта, толкова по-обширен и многообразен е този подобен свят. Моята любима е абревиатура на Вселената, Вселената - продължение на моята любима."

Фридрих фон Хартенберг - Новалис

Marion Brown Quartet

Günter Hampel / Marion Brown - Flute song

Günter Hampel - Music from Europe

Steve Coleman - The mantra - The khu

Russell Gunn - From ''Love requiem''

Matthew Halsall - Freedom song - On the other side of the world

Wolfgang Haffner - Round silence