Thursday, October 31, 2013

Wednesday, October 30, 2013

Tuesday, October 22, 2013

Thursday, October 17, 2013

Из "Философия на изкуството"

"Изкуството се ражда само от живото движение на най-вътрешните сили на душата и духа, което наричаме вдъхновение. Всичко, което е израснало от трудни или малки наченки до голяма мощ и висота, е станало велико чрез вдъхновение. Това важи за царства и държави, за изкуства и науки. Но не силата на отделния човек осъществява това, а само духът, който се простира в цялото. Защото особено изкуството е зависимо от общественото настроение така, както по-нежните растения от въздуха и времето, то се нуждае за своята възвишеност и красота от един общ ентусиазъм като този, който обхванал в епохата на Медичи подобно на топло пролетно дихание всички велики духове изведнъж и на едно и също място, от конституция, каквато ни описва Перикъл в своята възхвала на Атина и която ни предоставя мекото господство на един бащински владетел по-сигурно и по-трайно като народно управление; където всяка сила се движи доброволно, всеки талант се проявява с удоволствие, тъй като всеки се цени само според дотойнството му; където бездействието е порок, а пошлостта не носи похвала; където, напротив, се стремят към една високо поставена, необикновена цел. Само тогава, когато общественият живот се приведе в движение от същите сили, чрез които се издига изкуството, само тогава то може да извлече изгода от него; защото то не може да се насочи към нищо външно, без да пожертва благородството на своята природа. Двете те, изкуството и науката, могат да се движат само около собствената си ос; художникът, както всеки духовен творец, може да следва само закона, който са написали в сърцето му Бог и природата и никой друг. Никой друг не може да му помогне, той сам трябва да си помогне; той не може също да бъде външно възнаграден, тъй като това, което той не би създал заради самия себе си, веднага би било нищожно; а тъкмо поради това и никой не може да му заповядва или да му предписва пътя, по който трябва да върви. Той заслужава да бъде окайван, когато трябва да се бори със своето време, но по същия начин заслужава презрение, когато капитулира пред него. А и как би могъл той да стори това? БЕЗ ГОЛЯМ ОБЩ ЕНТУСИАЗЪМ ИМА САМО СЕКТИ, А НЕ ОБЩЕСТВЕНО МНЕНИЕ...
Напразно усилие е да искаме да изтръгнем искри от пепелта на безвъзвратно отминалото и да запалим от тях отново един общ огън. Но и само промяна, която се извършва в самите идеи, е способна да издигне изкуството от неговото изнемощяване; само едно ново знание, една нова вяра са способни да го вдъхновят за работата, чрез която то в един подмладен живот би разкрило величие, подобно на предишното..."

Фридрих Шелинг

Wednesday, October 16, 2013

Sunday, October 13, 2013

Noah Howard - Hommage to Coltrane

Übersinnliche und Übersichtliche

"Naturforscher wie Du Bois-Reymond und ähnliche sprechen
davon, daß, wo das Übersinnliche beginne, Wissenschaft
aufhören müsse. Ich habe schon in einem früheren
Vortrage auf den Irrtum hingedeutet, der da zutage tritt.
Wodurch ist er entstanden? Man hat zwar gefühlt - und
Du Bois-Reymond fühlt es recht deutlich -, daß das
menschliche Wesen in einem Geistigen wurzelt. Aber dieses
Geistige muß erst durch Ausbildung von geisteswissenschaftlichen
Methoden als der Boden erkannt werden, aus
dem das Seelische des Menschen fließt. Habe ich einen Baum
vor mir und sehe, wie seine Wurzeln in den Boden hineinreichen,
so kann ich vielleicht ungehalten darüber sein, daß
er mir den Anblick seiner Wurzeln entzieht, und ich will
den Baum übersichtlich haben. Die heutige Wissenschaft
will die Dinge übersichtlich machen, indem sie dasjenige ins
Auge faßt, was sinnlich anschaubar ist; denn das Wurzelhafte
im geistigen Boden entzieht sich ihr. Die Wissenschaft
macht es wie jemand, der, um einen Baum übersichtlich,
anschaulich vor sich zu haben, ihn aus dem Boden herausreißt
oder herausgräbt. Er hat ihn dann übersichtlich vor
sich, aber der Baum verdorrt. So hat die heutige Wissenschaft,
die nicht auf den Geist eingehen will, den Baum der
Erkenntnis ausgerissen. Aber ebenso wahr, wie der aus
seinem Wurzelboden herausgerissene Baum, wenn er auch
übersichtlich anzuschauen ist, verdorrt, ebenso verdorrt
die Erkenntnis, die man aus dem geistigen Mutterboden
herausreißt. Ein solcher Ausspruch wie der von Du Bois-
Reymond, daß die Wissenschaft da aufhört, wo das Übersinnliche
anfängt, wird in der Zukunft zu der entgegengesetzten
Überzeugung übergeleitet werden. Man wird erkennen:
Wenn man das Übersinnliche nicht anerkennen
will bis in die Naturerscheinungen hinein, so reißt man den
Baum der Erkenntnis aus seinem Mutterboden heraus und
bringt die Erkenntnis zum Verdorren. Man wird in Zukunft
nicht sagen, wo das Übersinnliche anfängt, hört die Wissenschaft
auf, sondern man wird, wenn man Wissenschaft auf
die Weise begründen will, daß man sie aus dem Boden des
Übersinnlichen herausnimmt, erfahren, daß da, wo im
menschlichen Geistesleben das Übersinnliche aufhört, Wissenschaft
nicht gedeihen kann, daß da nicht außerhalb des
Übersinnlichen eine wirkliche Wissenschaft entstehen wird,
sondern daß da, wo das Übersinnliche aufhört, es nur eine
tote Wissenschaft geben wird."

R. Steiner, GA 67

Saturday, October 12, 2013

Tuesday, October 08, 2013

Friday, October 04, 2013

Wednesday, October 02, 2013