Friday, June 25, 2010

The Work of the Angels In Man's Astral Body

"What are the Angels doing in our astral body? Conviction of what they are doing can come to us only when we have achieved a certain degree of clairvoyance and are able to perceive what is actually going on in our astral body. It is then revealed that these Beings of the Hierarchy of the Angels — particularly through their concerted work, although in a certain sense each single Angel also has his task in connection with every individual human being — these Beings form pictures in man's astral body. Under the guidance of the Spirits of Form (Exusiai) the Angels form pictures. The Spirits of Form are obliged, to begin with, to unfold in pictures what they desire to achieve with us during Earth-evolution and beyond. And then, later on, the pictures become reality in a humanity transformed.
People may shy away from the notion that Angels want to call forth in them ideals for the future, but it is so all the same. And indeed in forming these pictures the Angels work on a definite principle, namely, that in the future no human being is to find peace in the enjoyment of happiness if others beside him are unhappy. An impulse of Brotherhood in the absolute sense, unification of the human race in Brotherhood rightly understood — this is to be the governing principle of the social conditions in physical existence.
But there is a second impulse in the work of the Angels. The Angels have certain objectives in view, not only in connection with the outer social life but also with man's life of soul. Through the pictures they inculcate into the astral body their aim is that in future time every human being shall see in each and all of his fellow-men a hidden divinity.
Quite clearly, then, according to the intention underlying the work of the Angels, things are to be very different in future. Neither in theory nor in practice shall we look only at man's physical qualities, regarding him as a more highly developed animal, but we must confront every human being with the full realisation that in him something is revealing itself from the divine foundations of the world, revealing itself through flesh and blood. To conceive man as a picture revealed from the spiritual world, to conceive this with all the earnestness, all the strength and all the insight at our command — this is the impulse laid by the Angels into the pictures.

Once this is fulfilled, there will be a very definite consequence. The basis of all free religious feeling that will unfold in humanity in the future will be the acknowledgment, not merely in theory but in actual practice, that every human being is made in the likeness of the Godhead. When that time comes there will be no need for any religious coercion; for then every meeting between one man and another will of itself be in the nature of a religious rite, a sacrament, and nobody will need a special Church with institutions on the physical plane to sustain the religious life. If the Church understands itself truly, its one aim must be to render itself unnecessary on the physical plane, as the whole of life becomes the expression of the supersensible.
And there is a third objective: To make it possible for men to reach the Spirit through thinking, to cross the abyss and through thinking to experience the reality of the Spirit.
Spiritual Science for the spirit, freedom of religious life for the soul, brotherhood for the bodily life — this resounds like cosmic music through the work wrought by the Angels in the astral bodies of men.
All that is necessary is to raise our consciousness to a different level and we shall feel ourselves transported to this wonderful site of the work done by the Angels in the human astral body.

Firstly, it will be shown how his own genuine interest will enable man to understand the deeper side of human nature. A time will come — and it must not pass unnoticed — when out of the spiritual world men will receive through their Angel an impulse that will kindle a far deeper interest in every individual human being than we are inclined to have to-day. This enhanced interest in our fellow-men will not unfold in the subjective, leisurely way that people would prefer, but by a sudden impetus a certain secret will be inspired into man from the spiritual side, namely, what the other man really is. By this I mean something quite concrete — not any kind of theoretical consideration. Men will learn something whereby their interest in every individual can be kindled. That is the one point — and that is what will particularly affect the social life.
Secondly: From the spiritual world the Angel will reveal to man that, in addition to everything else, the Christ Impulse postulates complete freedom in matters of religions life, that the only true Christianity is the Christianity which makes possible absolute freedom in the religious life.
And thirdly: Unquestionable insight into the spiritual nature of the world..."

A Lecture By Rudolf Steiner,
Zurich, 9th October, 1918

Ангели и човеци

"Какво вършат Ангелите в нашето астрално тяло? Ние можем да се убедим в тяхната деятелност само ако се издигнем до определена степен на ясновидско наблюдение, така че непосредствено да видим какво се разиграва в нашето астрално тяло.И тогава се установява, че тези Същества от йерархията на Ангелои –всеки един от тях, отговарящ за отделния човек, но и чрезтяхното взаимодействие – всъщност изграждат образи в човешкото астрално тяло. Насърчавани от Духовете на Формата те изграждат образи.
Това, което Духовете на Формата искат да постигнат заедно с нас до края на Земното развитие, първоначално те трябва да го развият в образи и едва по-късно от тези образи ще се роди преобразеното човечество. Но тези образи в нашето астрално тяло възникват още днес чрез Ангелите, ръководени от Духовете на Формата.
Хората могат да отхвърлят колкото си искат факта, че Ангелите подготвят в техните тела идеалите на бъдещето, но това е точно така. И наистина при формирането на образите от страна на Ангелои действува един точно определен принцип. Действува принципът, че занапред нито един човек по Земята няма да може спокойно да се наслаждава на щастието, ако други хора край него са нещастни. В сила влиза импулсът на абсолютното братство, абсолютното единство на човешкия род, на правилно разбраното
братство, що се отнася до социалния ред в условията на физическия живот.
Обаче съществува и един втори импулс, според който Ангелои насочват своите действия, а именно: те преследват определени цели не само по отношение на външния социален живот, но те преследват определени цели също и по отношение на човешката душа, по отношение на човешкия душевен живот. Що се отнася до душевния живот на хората, чрез образите които влагат в астралното тяло, Ангелои преследват друга цел: занапред
всеки човек да вижда във всеки друг човек скритото божествено начало. И така, запомнете добре: Според намеренията, вложени в дейността на Ангелои, нещата трябва да се променят. Те трябва да се променят по такъв начин, че да не разглеждаме човека нито теоретически, нито практически, само като едно по-високо развито животно според неговите физически качества, а да пристъпваме към него с ясно осъзнатото чувство: В човека се проявява нещо, което идва от божествените основи на света, за да застане
пред нас в плът и кръв. Да обхванем човека като образ, като проявление на духовния свят, колкото е възможно по-сериозно, колкото е възможно по-силно, колкото е възможно по-съзнателно. Ето какво искат Ангелои, влагайки образи в нашето астрално тяло.
И когато някога всичко това се осъществи, то ще има точно определени последици. Занапред всяко свободно религиозно чувство ще възниква благодарение на това, че всеки човек ще бъде признаван за действително подобие на Бога, и то не на теория, а в ежедневния живот. Тогава няма да е възможна никаква религиозна принуда, няма да има и нужда от религиозна принуда, защото срещата на човека с всеки друг човек поначало ще представлява едно религиозно действие, едно тайнство, и никому не би
било потребно да поддържа религиозния живот чрез каквато и да е църква с нейните външни проявления на физическия план. Ако църквата правилно разбира самата себе си, тя може да има само една цел: Да направи себе си излишна на физическия план, след като целият живот ще бъде превърнат в израз на свръхсетивния свят.

Ангелите следват и един трети импулс: Да предоставят на човека тази възможност,
която му позволява чрез мисленето да преодолява пропастта и да постига изживявания в духовния свят. И така, Духовна наука за Духа, религиозна свобода за душите, братство за телата: всичко това звучи като една мирова музика, съпровождаща работата на Ангелите в човешките астрални тела. Нужно е само, бих казал, човекът да издигне своето съзнание на едно друго равнище, за да се почувствува пренесен в тази чудна работилница на Ангелите, намираща се в човешкото астрално тяло.

На първо място ще бъде показано, че по-дълбоката страна на човешката природа действително може да бъде обхваната, ако проявяваме искрен и непосредствен интерес към човека. Да, наближава един момент, който хората не бива да пропуснат, а именно когато чрез своя Ангел те ще получават от духовния свят един разтърсващ импулс, изразяващ се в това, че към всеки един човек ние ще изпитваме много по-дълбок интерес, отколкото е обичайно днес. И това усилване на интереса към нашите братя
човеци няма да се развие като някакво субективно удобство, а ще настъпи като един вид тласък, при който духовният свят фактически ще ни повери една тайна относно това какво представлява другият човек. Аз имам предвид не някакви теоретични разсъждения, а съвсем конкретен факт: Хората ще узнаят нещо, което ще пробуди интереса им към всеки отделен човек.
Това е едното и то ще издигне социалния живот на една по-висока степен. На второ място ще настъпи следното: от страна на духовния свят Ангелите неоспоримо ще покажат на човека, че Христовият импулс освен всичко друго – означава и пълна религиозна свобода за хората, и че само това е истинското християнство, което прави възможна абсолютната религиозна свобода. И на трето място идва именно неоспоримото убеждение за духовната природа на света..."

Рудолф Щайнер, Цюрих, 1918г.

Sunday, June 20, 2010

Духовна педагогика II

"...Не бива да си казваме: трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаме страхопочитание към духа на детето. Този дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш онова до него, което ще му даде повод за развитие. Това, което духът трябва да научи, той ще го научи благодарение на обстоятелството, че ти ще премахнеш препятствията пред него. Духът развива себе си благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него...Никога не бива да желаем да направим децата отражение на самите себе си.Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, в което те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да можем да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една възраст при децата, изхождайки от божествения световен ред, и трябва да създаваме за питомците такава среда, чрез която техния дух в пълна свобода да може да навлезе в живота..."

"...Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно, ние нямаме право да я сковаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все същите представи, каквито е имало като малко. Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат. Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище, защото всяко едно училище трябва да е едно предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота..."

Рудолф Щайнер, 1922г., Щутгарт

Thursday, June 17, 2010


Освободи се,
ти, който си роб на самия теб
и бъди Себе си!

Wednesday, June 16, 2010


Behold, behold, you who have no more tears:
No house falls to pieces or burns away.
No home is built and then crumbles.
No asylum are the voiceless stones for the soul of man.
No kingdom gives shelter to the treacherous and a bright sky is no place for the homeless to wander.
No sermon soothes, nor is a confession what gives perishable joy.
No heart closes its eyes for Justice, nor is reason what closes its ears for the manifestations of truth.
No world is held in man’s hands, man himself is the world.
Through this world the formless and void earth permeates man to take form and to become Heaven.
Heaven is no man, but it is inside man as man is inside Heaven which is a handshake between the Lord and man.
I wish your soul craves for the secret which says:
No sun sets down, nor is moon what strives to rise like the Sun!

Monday, June 14, 2010

Духовна педагогика

"Виждате ли, хората вярват, че вършат нещо особено когато превърнат нещо в понятие, когато е налице идея, представа за нещо. Ала в това вярват само онези хора, които съдят за човека според главата. Понякога истините са нещо ужасно парадоксално: когато се обърнем към подсъзнателното, към сърдечната природа на човека, към душевността на човека, тогава всъщност всички понятия, всички идеи представляват нещо, което в човека е свързано с едно тихо чувство на антипатия; така е и при философа - едно тихо чувство на антипатия. Във формулирането на идеи винаги има някакво отвращение...Тази антипатия се дължи на обстоятелството, че когато човек разсъждава, когато разсъждава над нещо трудно, тогава във вътрешността си неговият мозък се превръща в едно доста странно образование. Навсякъде мозъкът се пропива с отлагания и по-точно с фосфорни съединения, разпръснати навсякъде. Това е, което се е отложило по време на разсъждаването. Тъкмо когато човек разсъждава изхождайки от самия себе си, когато сам формира идеите, тогава мозъкът се напълва с боклуци, изпълва се с отпадъчни продукти и по-точно със съединенията на фосфорната киселина, които полепват по мозъка. Тези отпадъчни продукти трябва да бъдат отведени вън от организма чрез съня, чрез това, което човек прекарва като почивка.
Мисленето се съпровожда не от процес на растеж, не от смилателен процес, а от един отделителен процес. И когато формулирам някаква мисъл-оценка с някой, който вече е в процес на узряване, в 15-16-та година от живота, тогава заедно с него аз осъществявам този отделителен процес. И тогава в това отделяне той чувства себе си като човек.
Но ако аз просто му диктувам понятия, тогава аз поставям пред него едно особено, прекомерно изискване. Тези готови понятия не могат да нахлуят в човешката природа, те се сблъскват, напират и не могат да навлязат в мозъка, а се сблъскват с него - така те карат мозъка повторно да използва в своята нервна дейност старите продукти на отделянето, както вече са налице, разхвърляни тук и там.
Това е, което готовото интелектуалистично мислене предизвиква като отпечатък: то принуждава човека да използва повторно всичко онова, което той вече е отделил; и човекът възприема с едно тихо чувство на отвращение това, което не се е възкачило до съзнанието, което обаче поради това в още по-силна степен повлиява цялостната нагласа на човека...
...Това е изключително важно за моралното възпитание: когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията - срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява целият вътрешен организъм на човека. Ако аз накарам детето, само, изхождайки от самия живот, от душевността си, от примера, от всичко това да формулира морално усещане и му дам възможност при това да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек...Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са били поднасяни по интелектуалистичен път, във формата на повели и на интелектуалистични идеи..."

Sunday, June 13, 2010

Благоразумие и разум

"Ако призовеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума,
ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища,
тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога."
"Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти,
разсъждение ще те пази, благоразумие ще те закриля."
Притчи, 2:3,4,5,10,11

"Благост и вярност нека не те оставят, вържи ги около шията си,
начертай ги на плочата на сърцето си.
Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти..."

Мнозина по света са чели Притчите. Но Притчите не се четат, те не са четиво, те са реална действителност, преобразувана в слова. Така както физиката и химията свеждат природните явления до редица формули, числа и схеми, които обаче никога не могат да изчерпят съдържанието на самата природа, така и известна част от духовно-душевната висша реалност е облечена в думи и изречения, изпълнени с необятни богатства; за да станат те достояние на човека, не се изчерпва с това да бъдат прочетени, признати или харесани като чисто естетическо удоволствие. Те задължително трябва още веднъж да оживеят в самия човек, да бъдат негова кост, негова кръв, негово дишане. Това е мъдростта на Словото - една опитана, изпитана, живяна сила, която още веднъж се изпитва и оживява във всяка човешка душа поотделно. Ние, модерните хора, трябва като малки деца тепърва да се учим как да се потапяме във видимите и невидими книги на Божествената Мъдрост. От наша длъжност, това ще се изкачи нагоре и ще ни стане призвание. Сега хората по света живеят без призвание. Да бъдем умни не е призвание, да бъдем глупави не е призвание, да бъдем безгрижни също не е наше призвание. И всичките мъдри книги на света да изчетем, ако не сме ги преживяли и опитали като същинска Реалност, то тогава цялото ни знание е едно листо, което изсъхва, става шума, останка, която не се помни никога вече. Божествената мъдрост, умъртвена в нас и възкръснала чрез нас, ще се изяви като нещо ново в живота, като Богочовешка мъдрост, за да ни води към все по-високи светове.
Ето ги Притчите, около нас са, в нас са, никога не са се отдалечавали от нас, съпътстват ни през всичките ни земни съществувания. Обаче чак сега, във времето на безумната гордост и ужасната студенина, ние имаме неповторимата възможност да съпреживеем техния величествен смисъл и да си възвърнем като наша тяхната духовна реалност. Хората могат да се пъчат с атеизма си, могат да се пържат в тиганите на отрицанието колкото си искат; само че самата действителност ни показва: Човешката мъдрост сама по себе си не може да съществува; човешката истина сама по себе си не може да съществува; сама по себе си и човешката свобода не може да съществува. Те са Богочовешки и това е тяхното единствено бъдеще! Да признаваме Бог и Богочовека във всичките си дела, във всичките си мисли и сърдечно-душевни пътища - така е речено, така и ще бъде.
"Не мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и отклонявай се от зло; това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти."
"Мъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам."

Кои са мъдрите? - Те са живите.
Кои са безумните? - Те са мъртвите.
Кои сме ние? - Ние сме живи-мъртви.

Sunday, June 06, 2010

Афоризъм на епохата!


Рудолф Щайнер, 1916г.

Thursday, June 03, 2010


Гледай, гледай добре, ти, който вече нямаш сълзи:
Не е къща това, което се руши или изгаря.
Не е дом това, което се строи и пада.
Не са убежище безгласните камъни за душата на човека.
Не е царство това, което приютява коварните и не е светло небе онова, в което се лутат бездомници.
Не е проповед онова, което успокоява, нито е изповед онова, което развеселява нетрайно.
Не е сърце това, което затваря очите си за правдата, нито е разсъдък онова, което запушва ушите си за проявленията на истината.
Не е свят това, което човек държи в ръцете си, самият човек е света.
Чрез този свят неустроената и пуста Земя прониква в човека, за да се устрои и да стане Небе.
Небето не е човек, но То е вътре в човека, както човека е вътре в Небето, Което е ръкостискането на Господ с човека.
Дано душата ти копнее за тайната, която гласи:
Не е слънце онова, което залязва, нито е луна онова, което напира да изгрее като Слънцето!