Призив

"Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тази многострадална земя.

Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте Истината на живота. Този, Който ви е родил, бодърствува над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие настрана и елате към вечната Виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието. Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в този обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите да влезете в пътя на Виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощният вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на спасението, по който влиза злощастният человечески род, призован от Небето на още един велик подвиг, с който ще се завърши все, що е отредено.

Чуйте, верността е първата стъпка при влизане в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемане, тя е първият плод на любов, който има да поднесете пред огнището на Отеческий олтар. Не остава време, да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждане има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от свети и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още БОГ, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства, и тия начала са всадени във вашата душа. Във възраждането на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разумът наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тези условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.

Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна, да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно Знайте, в случай че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на светите Божии заповеди Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и изпитвам в Словото на Истината Аз съм ваш хранител и върховен водител в Небесните ликове...
...В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече, да ви обичам Вие бяхте отвратителни наглед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, Който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал, да извършат вечната Му и свята воля...
...Обаче аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили, да работят навсякъде за постигане и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака моята върховна заповед, но вашите раздори, вашият новоразвратен живот възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески, но всичко си има своите граници, това трябва да знаете.

Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях, за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите намерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи, и това ме прави повече да бодърствувам за вас, да не би отново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падение ще ви коства живота.

Обръщам се към вас сега, мои служители, водители и учители, и към вас, книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа ми, който съм ви поверил Престанете от лошите си пътища, време е за вас да поразмислите, водете народа ми в пътя на Истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм, да туря край на множество злини. Поразмислете, догде е време, защото иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите. Мислите, неверието, което ви е обхванало самоволно, не ще ви принесе никое добро. Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито - живот, слава и чест. Вие сте злоупотребили с моята доброта и любов Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, в който ида, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу моему.

АЗ СЪМ ЕЛОХИМ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН.
Съобщено на 8 октомври 1898 г. Варна, България, от Учителят Беинса Дуно!"
Из "Призив към народа ми"

(Обърнете внимание на датата, тя съдържа три осмици, което означава, че Справедливостта, посредничка между този и онзи свят, иска да поправи лошото в човека. Тези три осмици изразяват мощна, неоспорима Божествена строгост, която работи в света така, че хората на всяка цена да изплатят своята карма. Тези осмици приготвят затвор и вериги за всеки, който нехае за Божиите повели, тоест, за своето и общото духовно развитие на човечеството. Да бъде волята Божия!)

Честита Коледа!

Явната тайна.

Българи!(или по-скоро вие, които напълно незаслужено носите това свещено име), вашите оплаквания не са достойни за състрадание; вашият начин на живот не е достоен за подкрепа. Вашите мисли не са достойни за слушане и вашите желания и просби не са достойни за никое ангелско ухо. Изменете молитвите си, променете размишленията си, съкратете претенциите си, за да получите Милост, за да Я намерите един в друг. Отвърнахте се от жаждата за Слово и сега жадувате само за онова, което ви осакатява и умъртвява. Бленувате пищни трапези, но Господ е казал: „Хляб и вода са достатъчни!” Вие всички сте отстъпници от Християнството, във вашите тела не са вложени християнски души, а слуги на лакомията, интригантството и раздора. Какво като палите свещите си в търговския храм? Само демоните харесват техния пламък, понеже бързо угасват. Какво като целувате вашите икони? Ближният има нужда от тази целувка. И какво като повтаряте „Отче наш” всеки ден? Да не би да познавате своя Отец, да не би безпросветността ви да Му е приятна? Бог не е Бог на празните глави, но е Бог на знаещите. Бог не е Бог на бедните, но Бог на благородните. Бог не е Бог на болните, но Бог на даровитите. Бог не е Бог на себевлюбените, но е Бог на смирените до мозъка на техните кости. Бог не е Бог на владиците и царете, но е Бог на свободните. Бог свежда ухото Си не при мрънкащия, но Той посещава дома на благодарния. Това е онзи свят Бог, Който не е Бог на народа, нито е Бог на националността, защото е Бог на всяко човешко същество. И никой храм не е достатъчно свят за Него, свята е само душата, която славослови и благодари. Никога не е съществувала православна вяра, православна религия, православна мисъл или православен живот, зазидан в норми, догми и богомолчески илюзии. Няма православие, понеже няма и кривославие, има само душевно славословие, и то е неподкупно и недвусмислено! Който слави живия Бог, той познава живия Бог, той изживява живия Бог, той жадува чистото Му слово и за Него жертва всичко в този свят. Той вижда истината навсякъде, понеже не слага граници никъде по Земята, нито поробва своя брат, нито той може да бъде поробен.
Кой от вас, сбирщина гвоздеи, забити в пръстта, е получил свише правото си да нарича своя брат „неверник”? Кой от вас, скални лишеи, се надига против Слънцето, което раздава обилно на всички? Кой от вас, кривогледи вълци с наострени зъби, се изправя пред своя ближен и му казва: Няма Бог? Огън се разгаря, огън гори вече по света и сламата ще се изгуби в него. За непотребното няма Милост, то трябва да стане пепел; и онова, което плод не дава, и то отива в огъня. Ето я и мисията на истинския християнин – непотребното да отхвърля, а потребното да използва за своя Нов живот. Обаче докато не мине огънят, няма да изгрее светлината в мрака. Приемаме ли огъня с радост, ние имаме бъдеще; издържим ли на огъня, ние вече имаме Христос; станем ли самите ние огън несекващ, ние вече познаваме Христос и Той ни познава. Никакъв пост, никаква молитва, никаква литургия, никаква философия не ни носят спасението. Пътят към Христос, животът в Христос, срещата с Христос – това е единствената реалност в света, дори нещо повече: това е единствената Човечност в света. Другото е подпочвено и ще изгори.
Вярно е: Без свободата, нашият живот е безнадежден. Без истината той е безсмислен. Но да разполагаме със свобода и истина без да имаме Христос – тогава по-добре да не сме се раждали! Нам е нужна болката, тази болка, която понасяме при взирането си в лицето на света, защото това е Христовата болка, която възкресява. Всяка истина очаква търпеливо своето време, за да се реализира. Сега обаче е времето, когато освен истините на епохата, ние трябва да се обърнем към онази най-висша Истина, която винаги е била валидна, но за малцина. Епохата изисква тази истина да бъде достояние на мнозина, и това е Истината за Христос, Божият Син. Но явната тайна е тази: Който може да мисли, нека мисли! Тогава ще познае Истината и тя ще го освободи.

Дрехата на смирението

"Днес най-удобна и най-практична е дрехата на смирението. Не мисли за себе си, че си най-добър, най-справедлив и че като тебе друг човек няма в света. По-добър, по-справедлив от тебе е Бог. Ти не си пръв. Заблуждение е да мислиш, че си пръв във всичко. Слушате някой да казва: „Докога хората ще ме тъпчат? Докато трябва да се смалявам?“ Преди всичко, този човек не е най-онеправданият. Има един в света, който истински е онеправдан – това е Бог. Има един в света, когото всички тъпчат – това е Бог. Има един в света, който истински страда – това е пак Бог. Хората още не знаят какво нещо е страданието. Бог е онеправдан, но не се онеправдава. Името Божие се тъпче, но Бог поругаем не бива. Бог страда, но не е страдалец.
И тъй, Единственият, Който страда, това е Бог, а хората чувстват само страданията на Бога в себе си. Учете се от Него да страдате и да търпите. Искате ли да знаете какво нещо е търпението, вслушвайте се в страданията на Бога, да видите как Той страда, търпи и люби. Колкото повече страда, толкова повече изявява Любовта си навън. Като не разбират закона на Любовта, хората казват: „Господи, прекрати страданията ни“. Знаете ли какво ще стане със света, ако страданията изчезнат? Любовта идва чрез страданията. За да придобиеш Любовта, преди всичко ти трябва да се ограничиш. Да се ограничиш, това значи да дадеш нещо свещено от себе си на онзи, когото обичаш."

Учителят Беинса Дуно, 1940

В царството на чистата мисъл

1.
"Самосъзнанието е актът, чрез който мислещото непосредствено става обект на себе си и, обратно, този акт и никой друг е самосъзнанието. Този акт е едно абсолютно свободно действие, към което наистина можем да бъдем насочени, но за извършването на което не можем да бъдем принудени."

2.
"Ако "нещо" изобщо трябва да означава нещо реално в противоположност на чисто въображаемото, Азът несъмнено ще трябва да бъде нещо реално, тъй като той е принцип на всяка реалност. Но също тъй ясно е, че тъкмо поради това, че той е принцип на всяка реалност, той не може да бъде реален в същия смисъл, както онова, на което е присъща чисто производна реалност. Реалността, която някои смятат за единствено истинна, тази на нещата, е чисто заимствана и е само отблясък от по-висшата реалност."

3.
"В една система, която прави битието първо и най-висше, не само знанието трябва да бъде просто копие на едно първоначално битие, но и цялата свобода трябва да бъде само необходима измама, тъй като в тази система не се знае принципът, чиито движения са привидни прояви на свободата."

4.
"Свободата е единственият принцип, върху който се крепи всичко, и ние не съзираме в обективния свят нищо, съществуващо вън от нас, а виждаме само вътрешната ограниченост на собствената ни свободна дейност. Битието изобщо е само израз на една потисната свобода. Следователно в знанието е окована във вериги собствената ни свободна дейност. Но, от друга страна, не бихме имали и никакво понятие за една ограничена дейност, ако в нас нямаме неограничена дейност."

5.
"Отвъд самосъзнанието Азът е чиста обективност. Това чисто обективно (и тъкмо поради това първоначално необективно, тъй като обективно без субективно е невъзможно) е единственото "само по себе си", което съществува. Субективността се прибавя едва чрез самосъзнанието."

6.
"Тъкмо това, че субектът и обектът са абсолютно противоположни, създава за Аза необходимостта да съсредоточи безкрайно множество действия в едно абсолютно действие. Ако в Аза нямаше противопоставяне, в него изобщо нямаше да има движение, продуциране, следователно нямаше да има и продукт. Ако противопоставянето не беше абсолютно, обединяващата дейност също нямаше да бъде абсолютна, необходима и непроизволна."

7.
"Материята действително не е нищо друго освен духът, възприеман в равновесието на неговите дейности."

8.
"Единствената граница на вътрешния и външния наглед е границата на Аза и на нещото в себе си. Ако се премахне тази граница, вътрешният и външният наглед се сливат. Външният усет започва там, където престава вътрешният. Това, което се проявява пред нас като обект на външния, е само ограничаваща точка на вътрешния, двата те - външен и вътрешен усет, са следователно и по начало тъждествени, защото външният е само ограничен вътрешен. Външният усет е по необходимост и вътрешен, докато вътрешният, напротив, не е по необходимост и външен. Всяко възприемане е по своя принцип интелектуално, ето защо обективният свят е само проявяващият се под предели интелектуален свят."

9.
"Само чрез това, че има интелект вън от мене, светът става изобщо обективен за мене."

10.
"Единствено чрез това, че свободата във всеки момент бива ограничавана и все пак във всеки момент става отново безкрайна по своя стремеж, е възможно съзнанието за свободата, тоест постоянното съществуване на самото самосъзнание. Защото свободата е тази, която поддържа непрекъснатостта на самосъзнанието."

11.
"Свободата не трябва да бъде облагодетелстване или благо, на което можем да се наслаждаваме само така, както се наслаждаваме на един забранен плод. Свободата трябва да бъде гарантирана от един ред, който е така открит и така непроменлив, както този на природата. Но все пак този ред може да бъде реализиран само чрез свобода и неговото изграждане е предоставено единствено и само на свободата. Свободата трябва да бъде необходимост, необходимостта трябва да бъде свобода. Но необходимостта в противоположност на свободата не е нищо друго освен безсъзнателното. Това, което е безсъзнателно в мене, е непроизволно; това, което е със съзнание, е в мене по моя воля."

Шелинг, "Система на трансценденталния идеализъм"