Инспирация

Гледай, гледай добре, ти, който вече нямаш сълзи:
Не е къща това, което се руши или изгаря.
Не е дом това, което се строи и пада.
Не са убежище безгласните камъни за душата на човека.
Не е царство това, което приютява коварните и не е светло небе онова, в което се лутат бездомници.
Не е проповед онова, което успокоява, нито е изповед онова, което развеселява нетрайно.
Не е сърце това, което затваря очите си за правдата, нито е разсъдък онова, което запушва ушите си за проявленията на истината.
Не е свят това, което човек държи в ръцете си, самият човек е света.
Чрез този свят неустроената и пуста Земя прониква в човека, за да се устрои и да стане Небе.
Небето не е човек, но То е вътре в човека, както човека е вътре в Небето, Което е ръкостискането на Господ с човека.
Дано душата ти копнее за тайната, която гласи:
Не е слънце онова, което залязва, нито е луна онова, което напира да изгрее като Слънцето!