Духовна педагогика

"Виждате ли, хората вярват, че вършат нещо особено когато превърнат нещо в понятие, когато е налице идея, представа за нещо. Ала в това вярват само онези хора, които съдят за човека според главата. Понякога истините са нещо ужасно парадоксално: когато се обърнем към подсъзнателното, към сърдечната природа на човека, към душевността на човека, тогава всъщност всички понятия, всички идеи представляват нещо, което в човека е свързано с едно тихо чувство на антипатия; така е и при философа - едно тихо чувство на антипатия. Във формулирането на идеи винаги има някакво отвращение...Тази антипатия се дължи на обстоятелството, че когато човек разсъждава, когато разсъждава над нещо трудно, тогава във вътрешността си неговият мозък се превръща в едно доста странно образование. Навсякъде мозъкът се пропива с отлагания и по-точно с фосфорни съединения, разпръснати навсякъде. Това е, което се е отложило по време на разсъждаването. Тъкмо когато човек разсъждава изхождайки от самия себе си, когато сам формира идеите, тогава мозъкът се напълва с боклуци, изпълва се с отпадъчни продукти и по-точно със съединенията на фосфорната киселина, които полепват по мозъка. Тези отпадъчни продукти трябва да бъдат отведени вън от организма чрез съня, чрез това, което човек прекарва като почивка.
Мисленето се съпровожда не от процес на растеж, не от смилателен процес, а от един отделителен процес. И когато формулирам някаква мисъл-оценка с някой, който вече е в процес на узряване, в 15-16-та година от живота, тогава заедно с него аз осъществявам този отделителен процес. И тогава в това отделяне той чувства себе си като човек.
Но ако аз просто му диктувам понятия, тогава аз поставям пред него едно особено, прекомерно изискване. Тези готови понятия не могат да нахлуят в човешката природа, те се сблъскват, напират и не могат да навлязат в мозъка, а се сблъскват с него - така те карат мозъка повторно да използва в своята нервна дейност старите продукти на отделянето, както вече са налице, разхвърляни тук и там.
Това е, което готовото интелектуалистично мислене предизвиква като отпечатък: то принуждава човека да използва повторно всичко онова, което той вече е отделил; и човекът възприема с едно тихо чувство на отвращение това, което не се е възкачило до съзнанието, което обаче поради това в още по-силна степен повлиява цялостната нагласа на човека...
...Това е изключително важно за моралното възпитание: когато учим детето на готови повели, които вече представляват понятия, тогава ние го караме да приема морала в идейни форми и тогава се появява антипатията - срещу абстрактното формулиране на повели се съпротивлява целият вътрешен организъм на човека. Ако аз накарам детето, само, изхождайки от самия живот, от душевността си, от примера, от всичко това да формулира морално усещане и му дам възможност при това да осъществи отделянето, така че детето само да формулира повелите, самостоятелно, в свобода, тогава аз го въвеждам в една дейност, която поставя изисквания към целия човек...Човек изобщо не може да си представи спрямо колко от красивите, най-прекрасните, най-величествените морални импулси е било събудено отвращение в човечеството, тъй като тези импулси са били поднасяни по интелектуалистичен път, във формата на повели и на интелектуалистични идеи..."