Благоразумие и разум

"Ако призовеш благоразумието и издигнеш гласа си към разума,
ако го потърсиш като сребро и го подириш като скрити съкровища,
тогава ще разбереш страха от Господа и ще намериш познанието за Бога."
"Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти,
разсъждение ще те пази, благоразумие ще те закриля."
Притчи, 2:3,4,5,10,11

"Благост и вярност нека не те оставят, вържи ги около шията си,
начертай ги на плочата на сърцето си.
Уповавай на Господа от все сърце и не се облягай на своя разум. Във всичките си пътища признавай Него и Той ще оправя пътеките ти..."
3:3,5

Мнозина по света са чели Притчите. Но Притчите не се четат, те не са четиво, те са реална действителност, преобразувана в слова. Така както физиката и химията свеждат природните явления до редица формули, числа и схеми, които обаче никога не могат да изчерпят съдържанието на самата природа, така и известна част от духовно-душевната висша реалност е облечена в думи и изречения, изпълнени с необятни богатства; за да станат те достояние на човека, не се изчерпва с това да бъдат прочетени, признати или харесани като чисто естетическо удоволствие. Те задължително трябва още веднъж да оживеят в самия човек, да бъдат негова кост, негова кръв, негово дишане. Това е мъдростта на Словото - една опитана, изпитана, живяна сила, която още веднъж се изпитва и оживява във всяка човешка душа поотделно. Ние, модерните хора, трябва като малки деца тепърва да се учим как да се потапяме във видимите и невидими книги на Божествената Мъдрост. От наша длъжност, това ще се изкачи нагоре и ще ни стане призвание. Сега хората по света живеят без призвание. Да бъдем умни не е призвание, да бъдем глупави не е призвание, да бъдем безгрижни също не е наше призвание. И всичките мъдри книги на света да изчетем, ако не сме ги преживяли и опитали като същинска Реалност, то тогава цялото ни знание е едно листо, което изсъхва, става шума, останка, която не се помни никога вече. Божествената мъдрост, умъртвена в нас и възкръснала чрез нас, ще се изяви като нещо ново в живота, като Богочовешка мъдрост, за да ни води към все по-високи светове.
Ето ги Притчите, около нас са, в нас са, никога не са се отдалечавали от нас, съпътстват ни през всичките ни земни съществувания. Обаче чак сега, във времето на безумната гордост и ужасната студенина, ние имаме неповторимата възможност да съпреживеем техния величествен смисъл и да си възвърнем като наша тяхната духовна реалност. Хората могат да се пъчат с атеизма си, могат да се пържат в тиганите на отрицанието колкото си искат; само че самата действителност ни показва: Човешката мъдрост сама по себе си не може да съществува; човешката истина сама по себе си не може да съществува; сама по себе си и човешката свобода не може да съществува. Те са Богочовешки и това е тяхното единствено бъдеще! Да признаваме Бог и Богочовека във всичките си дела, във всичките си мисли и сърдечно-душевни пътища - така е речено, така и ще бъде.
"Не мисли себе си за мъдър; бой се от Господа и отклонявай се от зло; това ще бъде здраве за тялото ти и влага за костите ти."
"Мъдрите ще наследят слава, а безумните ще отнесат срам."

Кои са мъдрите? - Те са живите.
Кои са безумните? - Те са мъртвите.
Кои сме ние? - Ние сме живи-мъртви.