Начало и край

В началото е Словото, после са думите;
и те са само мост; за да бъде преминат този мост, човек трябва да се сроди с тяхното съдържание, след което да заживее истински в техния смисъл, за да изнесе от себе си отново Словото, новото Слово. Чак тогава думите стават живи и реални същности и не са чужди на човешкото същество. В началото бе Словото, Божественото Слово. И в края ще бъде Словото, Богочовешкото Слово, без думи! Днес обаче, когато сме по средата между Началото и Края, думата, изговора, речта пак ще встъпят в своята зрялост, те пак трябва да израснат, да възкръснат, да творят, и ние да творим чрез тях. Това ще бъде достъпно само за онзи ум, който е станал сърце; за онова сърце, което е станало ум; за онази волеизява, която е станала сърце; за онзи ум, който е станал волеизява. Тогава душата е готова да посрещне Учителят на Доброто в себе си!