"...Не бива да си казваме: трябва да влееш това или онова в детската душа, но трябва да имаме страхопочитание към духа на детето. Този дух ти не можеш да развиеш, той се развива сам. Твое задължение е да отстраниш пречките за неговото развитие и да приближиш онова до него, което ще му даде повод за развитие. Това, което духът трябва да научи, той ще го научи благодарение на обстоятелството, че ти ще премахнеш препятствията пред него. Духът развива себе си благодарение на живота дори в най-ранното юношество. Но неговият живот се състои в това, което ние като възпитатели разгръщаме в средата около него...Никога не бива да желаем да направим децата отражение на самите себе си.Не бива в принуда и тирания да продължава да живее в тях това, което самият възпитател е бил във времето, в което те вече са надраснали училището и възпитанието. Трябва така да можем да възпитаваме, че да премахваме физическите и душевните препятствия за онова, което навлиза като нещо ново във всяка една възраст при децата, изхождайки от божествения световен ред, и трябва да създаваме за питомците такава среда, чрез която техния дух в пълна свобода да може да навлезе в живота..."
"...Дланта на детето е малка. Тя трябва да се развие самостоятелно, ние нямаме право да я сковаваме. Представите на детето, душевното развитие на детето, са малки, нежни. Не бива да ги натикваме в ясни контури, за които може би ще предполагаме, че като възрастен индивид след 30 години детето ще има все същите представи, каквито е имало като малко. Трябва така да формираме представите, които даваме на детето, че същите да могат да растат. Валдорфското училище не трябва да бъде училище, но трябва да бъде предучилище, защото всяко едно училище трябва да е едно предучилище за голямото училище, което самият живот представлява за човека. В училището ние всъщност трябва не да учим, за да можем нещо, но в училището трябва да учим, за да можем да учим винаги от живота..."
Рудолф Щайнер, 1922г., Щутгарт
No comments:
Post a Comment