Нова Зора

Нова Зора се задава,
Нов Ден ме избавя,
Държи ме в ръка ;
Нова Зора днес изгрява,
Нова Земя приближава,
Като буйна река ;
Нова Зора днес изгрява,
Нова Зора,
А самотните сълзи тичат след мен
И стопяват всяка лъжа.
Пригответе се, млади сърца,
Нова Зора известява велики дела,
Надарява ни, светли Деца!
Нова Зора, Нова Искра
Съживява изтлелите пламъци,
Подгонени в замъци
Богоомразни.
Смее се вятър, играе,
Подкосява и движи,
Противи се на безсърдечни ваятелства,
Наречени – грижи.
Новото Слънце днес е безгрижно
И всеки търси обич
Под покривката на тая светла охота ;
Дали безгрижността е обич,
Дали обичта е светлина с горчиви пъпки,
Надникнали измежду повей и трепет?
Ако е повей, не е за дълго,
Ако е трепет, разлиства се.
Ако е тъга в светлината –
Под сянка присядам,
Ако е лъч в тъмнината –
Тук се облягам,
На Дървото-надежда.
Кой трепет сплотява?
И кой повей разнищва хралупи с дрямка
Или тъмници с непрочетени чувства?
Писмо след писмо отблъсква безумния свят!
“Чети”, ти вика сърцето,
“Чети ме”, те моли,
то е детето,
откърмено в дни на крамоли.
Ще му се да види купища Приказки,
Да ги опита и вкуси,
Там, под тополите речни,
Окичени с нежните звуци
На камбанките-искреност ;
Крехкостта му не би се бояла
От разлъка и старост,
Тя би запяла
С омайваща сладост!
Във време на здрач,
Във време на корист,
Във време на плач,
Впий се в покоя
И ще видиш деца под тополите –
Сълза да играе,
Мечта да живее,
И стон да се мие и радва
В потоци от Гълъби!
Вижте ме в слабост,
Как тихо се свивам
И чертая прошение,
Как леко унивам,
Търсещ спасение.
Никоя слабост
Не е над устрема за добродетел ;
Ничия немощ не стои изправена
Пред погледа на любовта ;
Ничий недъг
Не е повече от прах и пепел ;
Ничия болнавост не издържа
В огнищата на Младостта!
Загръщат Зората в луна,
Превързват луната със слънце
И все отблясъци приемат,
Провесени като костилки,
Без плодни листа ;
Удивени или омагьосани взряват синевата
Като покрива на ада,
Отвъд където е безкрай от чужденци!
Хора възприемат хора
Като твари, като същества
Оплетени в умора,
Покосени от тъга ;
Хора и животни
Заедно изгряват,
Заедно залязват,
Заедно препускат,
В обръчи от Слънце ;
Ту невзрачни, ту слънцати,
Докато не се сломят от нощен сън.
В пелените скрити видения
Повтарят и влачат
Стария гроб в торбите си,
За “Амин” го продават
И после го връщат –
Празен ковчег!
Кой би съзрял бъдеща радост
В глухата мъка
На червената пръст?
Кой би посочил бъдеща младост
Дремеща в ствола
На тежкия кръст?
Радост и младост
Преследват ни мъката,
Старост и слабост
Ще встъпят в разлъка –
И кръст ще се влее в пръстта,
И пръст разсечена ще изгние в нощта,
Преди Изгрева.
Нова Зора, Нова Жена
И Луна със земя,
И деца със сърца,
Вместо пустиня.