По колко странен и величав начин се преплитат в живота обикновеното и необикновеното! Необикновеното постоянно идва към нас, а обикновеното постоянно си отива, напуска ни, понякога дори без следа. Единствената следа, която обикновеното може да остави след себе си, е самото необикновено, което е било скрито в него, без никой да го види и оцени. Ала истинското Необикновено посещава душата на човека едва тогава, когато той съвсем ясно прозре колко необикновена сила е заложена там, където са наглед най-обикновените мигове от съществуванието. Понеже, всяко обикновено движение на ръката, всяко обикновено помръдване на окото, са част от една единна Необикновена сила, от едно Необикновено намерение, от една Необикновена цел, създаващи непресъхващото, невъобразимо-гениалното, непостижимото разнообразие на живота.
Необикновеното не е Бог. Необикновеното е Човекът, който изживява обикновеното, виждайки навсякъде зад него проявлението на Божествената Сила и на Божествения Живот, които всъщност са над всичко обикновено и необикновено, но ги съдържат в себе си.
2 comments:
Чудесно е това Илия.. благодаря ти
Пеца, мислим еднакво...това е прекрасно !!!!
Post a Comment