"На път с един крак не тръгвай.
На нива с една ръка не отивай.
При Бога с едно око не ходи.
Казвате: нали е писано в Евангелието, че ако дясното око те съблазнява, да го извадиш. Казвам: окото, което съблазнява човека, е око на дявола. В такъв случай, аз бих казал: извади окото на дявола, което те съблазнява и го хвърли; по-добре е да влезеш с едно око в Царството Божие, отколкото да имаш едно дяволско око. Така че едното око на човека е Божествено, а другото е дяволско.
Питам: по какво се познава дяволското око? Дяволското око е всякога недоволно. Сипват някому в чинията ядене. Той погледне в чинията си и казва: малко ми е. Сипват му втора лъжица. Казвам: първата лъжица струва повече от втората. Втората лъжица е окото на дявола. Колкото са ти сипали първия път, вземи чинията си и благодари. Това е Божественото око, което всякога е доволно. Сипят ли ти втори път, може и да го изядеш, а може и да не го изядеш. Първото, което са ти сипали, е най-сладко. Когато сипват много в чинията, много сте платили; когато сипват малко, малко сте платили. Едно е важно: колкото и да ви сипват да бъдете благодарни."
Учителят Беинса Дуно
Седемте Рилски езера, 1932г.
No comments:
Post a Comment