Единство

Когато цветето отваря очи и се разбужда,
Сякаш ново слънце изгрява в света;
Сякаш ново зрение проглежда
И отпъжда безпокойствата
С лъчиста надежда.
Кой вижда радостта ти,
Цветно личице,
Кой проследява с удивление
Ликуването на прашеца, който раздаваш
Чрез телата на танцуващите пролетни духове?
Как да те погаля с тленни ръце,
Как да те стопля с тленно сърце,
Как да те разбера с разум човешки
И с пепелни думи да ти проговоря?
Нали не вярват, че си живо, хората,
Провесени над бездни от гордост,
Непознаващи собствената си душевна цветност.
Може би ще те откъснат,
Може би ще те потъпчат,
А може и да те повикат обратно
В градините на Космоса –
Но аз знам, че смърт не те докосва,
А постоянно претворяване.
Онуй, що човеците го назовават тръпка,
При теб е извисяване;
Онуй, що човеците го назовават болка,
При теб е оросяване;
Онуй, що човеците го назовават радост,
При теб е утринна зора;
Онуй, що човеците го назовават чувство,
При теб е поникване в лунния мрак;
Онуй, що при човеците е мъдрост,
За теб е разцъфтяване в слънчевия ден;
Онуй, що за човеците е поучение,
О, ти живееш в самаго него!
Ето, пътник пристъпва с будна душа
И вижда как си склонило глава
Към земята-душа.
Там не са само пръстта и смъртта,
Пътникът казва,
Но и животът-слънце, разпростряно в тях,
Вдишващо скръб,
Издишващо утеха,
Възлюбило всяко стръкче живот.
Всяко едно мъничко цвете е така скъпоценно,
Както всички цветя;
Така скъпоценна е всяка душа,
Както са всички души.
Незнайно изникваш с устрем,
Незнайно отново се свиваш с тъжно смирение,
Но между теб и твойте братя
Гордост не покълва.
Така както ти се смаляваш,
За да се сгушиш пак в семката на бъдещо развитие,
Така и космическият дух човешки става зародиш,
За да се помести в земно тяло.
И тъй както ти възрастваш
От повика на пролетното възкресение,
Така и човекът се уголемява и израства
Подир залеза на тялото.
Цвете и душа,
Дух на цветята и същност човешка –
Ето ги,
Трептящи заедно в здрач и просветление!
Ти си скъпоценност,
Омагьосана във цветни откровения,
Ти си олтара,
При който се срещат Небе и Земя,
Подземие и космос,
Човек и просвета,
Корен и лъч светлина.
И който се вслуша и чуе словото,
Което чрез теб се разлиства,
Той вече себе си познава
И духът си изживява.