В царството на чистата мисъл

1.
"Самосъзнанието е актът, чрез който мислещото непосредствено става обект на себе си и, обратно, този акт и никой друг е самосъзнанието. Този акт е едно абсолютно свободно действие, към което наистина можем да бъдем насочени, но за извършването на което не можем да бъдем принудени."

2.
"Ако "нещо" изобщо трябва да означава нещо реално в противоположност на чисто въображаемото, Азът несъмнено ще трябва да бъде нещо реално, тъй като той е принцип на всяка реалност. Но също тъй ясно е, че тъкмо поради това, че той е принцип на всяка реалност, той не може да бъде реален в същия смисъл, както онова, на което е присъща чисто производна реалност. Реалността, която някои смятат за единствено истинна, тази на нещата, е чисто заимствана и е само отблясък от по-висшата реалност."

3.
"В една система, която прави битието първо и най-висше, не само знанието трябва да бъде просто копие на едно първоначално битие, но и цялата свобода трябва да бъде само необходима измама, тъй като в тази система не се знае принципът, чиито движения са привидни прояви на свободата."

4.
"Свободата е единственият принцип, върху който се крепи всичко, и ние не съзираме в обективния свят нищо, съществуващо вън от нас, а виждаме само вътрешната ограниченост на собствената ни свободна дейност. Битието изобщо е само израз на една потисната свобода. Следователно в знанието е окована във вериги собствената ни свободна дейност. Но, от друга страна, не бихме имали и никакво понятие за една ограничена дейност, ако в нас нямаме неограничена дейност."

5.
"Отвъд самосъзнанието Азът е чиста обективност. Това чисто обективно (и тъкмо поради това първоначално необективно, тъй като обективно без субективно е невъзможно) е единственото "само по себе си", което съществува. Субективността се прибавя едва чрез самосъзнанието."

6.
"Тъкмо това, че субектът и обектът са абсолютно противоположни, създава за Аза необходимостта да съсредоточи безкрайно множество действия в едно абсолютно действие. Ако в Аза нямаше противопоставяне, в него изобщо нямаше да има движение, продуциране, следователно нямаше да има и продукт. Ако противопоставянето не беше абсолютно, обединяващата дейност също нямаше да бъде абсолютна, необходима и непроизволна."

7.
"Материята действително не е нищо друго освен духът, възприеман в равновесието на неговите дейности."

8.
"Единствената граница на вътрешния и външния наглед е границата на Аза и на нещото в себе си. Ако се премахне тази граница, вътрешният и външният наглед се сливат. Външният усет започва там, където престава вътрешният. Това, което се проявява пред нас като обект на външния, е само ограничаваща точка на вътрешния, двата те - външен и вътрешен усет, са следователно и по начало тъждествени, защото външният е само ограничен вътрешен. Външният усет е по необходимост и вътрешен, докато вътрешният, напротив, не е по необходимост и външен. Всяко възприемане е по своя принцип интелектуално, ето защо обективният свят е само проявяващият се под предели интелектуален свят."

9.
"Само чрез това, че има интелект вън от мене, светът става изобщо обективен за мене."

10.
"Единствено чрез това, че свободата във всеки момент бива ограничавана и все пак във всеки момент става отново безкрайна по своя стремеж, е възможно съзнанието за свободата, тоест постоянното съществуване на самото самосъзнание. Защото свободата е тази, която поддържа непрекъснатостта на самосъзнанието."

11.
"Свободата не трябва да бъде облагодетелстване или благо, на което можем да се наслаждаваме само така, както се наслаждаваме на един забранен плод. Свободата трябва да бъде гарантирана от един ред, който е така открит и така непроменлив, както този на природата. Но все пак този ред може да бъде реализиран само чрез свобода и неговото изграждане е предоставено единствено и само на свободата. Свободата трябва да бъде необходимост, необходимостта трябва да бъде свобода. Но необходимостта в противоположност на свободата не е нищо друго освен безсъзнателното. Това, което е безсъзнателно в мене, е непроизволно; това, което е със съзнание, е в мене по моя воля."

Шелинг, "Система на трансценденталния идеализъм"