Честита Коледа!

Явната тайна.

Българи!(или по-скоро вие, които напълно незаслужено носите това свещено име), вашите оплаквания не са достойни за състрадание; вашият начин на живот не е достоен за подкрепа. Вашите мисли не са достойни за слушане и вашите желания и просби не са достойни за никое ангелско ухо. Изменете молитвите си, променете размишленията си, съкратете претенциите си, за да получите Милост, за да Я намерите един в друг. Отвърнахте се от жаждата за Слово и сега жадувате само за онова, което ви осакатява и умъртвява. Бленувате пищни трапези, но Господ е казал: „Хляб и вода са достатъчни!” Вие всички сте отстъпници от Християнството, във вашите тела не са вложени християнски души, а слуги на лакомията, интригантството и раздора. Какво като палите свещите си в търговския храм? Само демоните харесват техния пламък, понеже бързо угасват. Какво като целувате вашите икони? Ближният има нужда от тази целувка. И какво като повтаряте „Отче наш” всеки ден? Да не би да познавате своя Отец, да не би безпросветността ви да Му е приятна? Бог не е Бог на празните глави, но е Бог на знаещите. Бог не е Бог на бедните, но Бог на благородните. Бог не е Бог на болните, но Бог на даровитите. Бог не е Бог на себевлюбените, но е Бог на смирените до мозъка на техните кости. Бог не е Бог на владиците и царете, но е Бог на свободните. Бог свежда ухото Си не при мрънкащия, но Той посещава дома на благодарния. Това е онзи свят Бог, Който не е Бог на народа, нито е Бог на националността, защото е Бог на всяко човешко същество. И никой храм не е достатъчно свят за Него, свята е само душата, която славослови и благодари. Никога не е съществувала православна вяра, православна религия, православна мисъл или православен живот, зазидан в норми, догми и богомолчески илюзии. Няма православие, понеже няма и кривославие, има само душевно славословие, и то е неподкупно и недвусмислено! Който слави живия Бог, той познава живия Бог, той изживява живия Бог, той жадува чистото Му слово и за Него жертва всичко в този свят. Той вижда истината навсякъде, понеже не слага граници никъде по Земята, нито поробва своя брат, нито той може да бъде поробен.
Кой от вас, сбирщина гвоздеи, забити в пръстта, е получил свише правото си да нарича своя брат „неверник”? Кой от вас, скални лишеи, се надига против Слънцето, което раздава обилно на всички? Кой от вас, кривогледи вълци с наострени зъби, се изправя пред своя ближен и му казва: Няма Бог? Огън се разгаря, огън гори вече по света и сламата ще се изгуби в него. За непотребното няма Милост, то трябва да стане пепел; и онова, което плод не дава, и то отива в огъня. Ето я и мисията на истинския християнин – непотребното да отхвърля, а потребното да използва за своя Нов живот. Обаче докато не мине огънят, няма да изгрее светлината в мрака. Приемаме ли огъня с радост, ние имаме бъдеще; издържим ли на огъня, ние вече имаме Христос; станем ли самите ние огън несекващ, ние вече познаваме Христос и Той ни познава. Никакъв пост, никаква молитва, никаква литургия, никаква философия не ни носят спасението. Пътят към Христос, животът в Христос, срещата с Христос – това е единствената реалност в света, дори нещо повече: това е единствената Човечност в света. Другото е подпочвено и ще изгори.
Вярно е: Без свободата, нашият живот е безнадежден. Без истината той е безсмислен. Но да разполагаме със свобода и истина без да имаме Христос – тогава по-добре да не сме се раждали! Нам е нужна болката, тази болка, която понасяме при взирането си в лицето на света, защото това е Христовата болка, която възкресява. Всяка истина очаква търпеливо своето време, за да се реализира. Сега обаче е времето, когато освен истините на епохата, ние трябва да се обърнем към онази най-висша Истина, която винаги е била валидна, но за малцина. Епохата изисква тази истина да бъде достояние на мнозина, и това е Истината за Христос, Божият Син. Но явната тайна е тази: Който може да мисли, нека мисли! Тогава ще познае Истината и тя ще го освободи.