"Цялата истина - положителното единство на всичко - е изначално заложена в живото съзнание на човека и се осъществява постепенно в живота на човечеството със съзнателна приемственост (защото истина, непомнеща родство, не е истина). Благодарение на безкрайната продължителност и неразкъсваемост на своето приемствено съзнание, човек, оставайки такъв, какъвто е, може да постигне и осъществи цялата безгранична пълнота на битието и поради това никакви същества от висш род не е нужно и не е възможно да го заменят.
Докато живата сила на егоизма не се срещне в човека с друга жива сила, която й е противоположна, осъзнаването на истината е само външно осветяване, отблясък от чужда светлина. Ако човек само в този смисъл можеше да побира истината, връзката на неговата индивидуалност с нея не би била вътрешна и неразривна; неговото собствено същество, оставайки като животното извън истината, би било като него обречено (в своята субективност) на гибел, запазвайки се само като идея в мисълта на абсолютния ум. Истината като жива сила, която овладява вътрешното същество на човека и действително го изтръгва от измамното самоутвърждаване, се нарича любов. Любовта като действително премахване на егоизма е действително оправдание и спасение на индивидуалността. Любовта е нещо повече от разумното съзнание, но без него тя не би могла да действа като вътрешна спасителна сила, която възвисява, а не премахва индивидуалността. Само благодарение на разумното съзнание (или което е същото - съзнанието за истината) човек може да различава самия себе си, тоест своята истинска индивидуалност, от своя егоизъм, а затова, като жертва този егоизъм и сам се отдава на любовта, той намира в нея не само жива, но и животворяща сила и не губи заедно с егоизма си и своето индивидуално същество, а напротив - увековечава го.
Лъжата и злото на егоизма съвсем не се съдържат в това, че определен човек твърде високо цени себе си, придава си безусловно значение и безкрайно достойнство: тук той е прав, защото всеки човешки субект като самостоятелен център на живи сили, като потенция за безкрайно съвършенство, като същество, можещо да вмести в съзнанието и живота си абсолютната истина - всеки човек в този смисъл има абсолютно значение и достойнство, представлява нещо безусловно незаменимо и не би могъл да се оценява прекомерно високо...Основната лъжа и зло на егоизма не е в абсолютното самосъзнание и самооценка на субекта, а в това, че като справедливо си приписва безусловно значение, той несправедливо отказва на другите такова значение; като признава себе си за център на живота, какъвто в действителност е, той отнася другите към периферията на своето битие и допуска само тяхната външна и относителна ценност.
Бог е всичко, тоест притежава в един абсолютен акт цялото положително съдържание, цялата пълнота на битието. Човекът, бидейки фактически само този, а не друг, може да стане всичко единствено ако снеме в съзнанието и живота си оная вътрешна граница, която го отделя от другите. "Този" може да бъде "всичко" единствено заедно с другите, само заедно с другите той може да осъществи своето безусловно значение - да стане неотделима и незаменима част от всеединното цяло, самостоятелно жив и своеобразен орган на абсолютния живот. Истинската индивидуалност е определен образ на всеединството, определен начин за възприятие и усвояване на всичко друго. Утвърждавайки се независимо от всичко друго, човек лишава от смисъл своето собствено съществуване, лишава се от истинското съдържание на живота и превръща индивидуалността си в празна форма.
Когато познаем в любовта истината на другия не абстрактно, а по същество, когато наистина пренесем центъра на своя живот извън границите на емпиричната ни даденост, ние проявяваме и осъществяваме и своята собствена истина, своето безусловно значение, което се състои именно в способността да надхвърляме границите на своето фактическо феноменално битие, в способността да се живее не само в себе си, но и в другия.
Задачата на любовта е да оправдае на дело онзи смисъл на любовта, който отначало е представен единствено в чувството; изисква се такова съчетание на две определени ограничени същества, което би създало от тях една абсолютна идеална личност. Тази задача не само че не крие в себе си никакво вътрешно противоречие и никакво несъответствие с всемирния смисъл, но тя присъства непосредствено в нашата духовна природа, чиято особеност е именно в това, че човек, оставайки такъв, какъвто е, може да вмести в своята собствена форма абсолютно съдържание, да стане абсолютна личност. Но за да се изпълни с абсолютно съдържание, самата човешка форма трябва да бъде възстановена в своята цялост...В пълнотата на своята идеална личност истинският човек очевидно не може да бъде само мъж или само жена, а трябва да е висше единство на двете. Тъкмо това е същинската и най-непосредствена задача на любовта - да осъществи посоченото единство на мъжкото и женското начало, които запазват своята формална обособеност, но преодоляват сериозната си разлика и разпадане."
Владимир Соловьов, "Смисълът на любовта"
No comments:
Post a Comment