Просвещение

"Зародишите както на доброто, тъй и на злото по наследство ще се пренесат
от един род в друг и по такъв начин ще станат семена в почвата за бъдещата жътва.
Кои от тези зародиши ще успеят да се развият, ще зависи до голяма степен от външните и вътрешни условия, при които се развива социалният организъм, а така също и от свободната воля на човека. От самия него зависи кои зародиши ще приеме в душата си и ще им позволи да виреят и растат свободно у него. Възприети веднъж по този начин, те
ще очакват благоприятен момент да проявят вътрешните си природни заложби. В естественото предразположение на волята да храни лошите зародиши и желания в
душата се крие една от най-големите опасности за успеха на просветата.

Посредством силата на разума в идеята на мирозданието и посредством своя ум сроден с душата, човек трябва да се възвиси до понятието на нравствения свят. Той трябва да влезе в духовното мирообразование, където истината и любовта вечно вълнуват и движат душата към неизследимите области на живота във вселената.

Религията ще си стои там, където е била досега, а ако занапред иска да се
радва на почит и влияние, трябва да промени своето настоящо поведение. Тя
трябва да се съобрази с научните истини и да изостави старите си нрави и обичаи,
които поради незнание е допуснала за свой частен, а не за Божий интерес.
Необходимо е тя да започне да проповядва истината такава, каквато е, без да я
изопачава, тази истина, която единствена просвещава и която е в съгласие с
целостта на живота и разума – живата истина, която облагородява, възвисява
човешката душа и я укрепва в добродетелта.
Истинската религия трябва да се освободи от всички останки на миналото, от всичко онова, което се е натрупало в нея по силата на известни лични, чисто човешки съображения. В света няма вечни форми. Всичко се мени, съблича старите дрехи и облича нови според вътрешните си нужди. Всичко расте и се развива съобразно онзи Вечен закон на живота, който изменя и преобразява нещата в природата в съгласие с общата дейност.

Всеки атом във вселената съдържа свойствата, качествата и формите,
отпечатани в него от Първото Начало. Това Начало е:
– Духът на живота – вечната животворяща енергия, която изпълва цялата
вселена;
– Първичната и Единствена Същност, от Която произтичат всички разумни
действия и стремежи;
– Върховният закон вътре в душата, който я подтиква да се стреми към
съвършенство;
– Върховната сила на самосъзнанието вътре в духа на човека, която
постоянно го подбужда да се подвизава в доброто, да търси благородното и
възвишеното, да обича Истината. Всичко това ни води към Великия върховен разум – да знаем какво правим, да разбираме и проумяваме към какво се стремим, т.е. да живеем.

Учителят, "Науката и възпитанието", 1896 г.