Съвестта наблюдава Безсъвестта

Ще чуете да наричат умния човек по следния начин:
"Умен човек. Съмнителен човек. Странен човек. Не е от нашата партия. Критикар. Ненормален. Дървен философ. Не заслужава внимание. Той е...Завеян човек. Живее си живота. Безгрижен човек. Сектант (защото умният човек не ходи на църква; не че всички, които не ходят на църква са умни). Намръщен човек. Безинтересен човек (в очите на безинтересните). Виж го само как се е облякъл (казват модните консултанти). Тоя не се заглежда по жените (казват плътските лишеи и лешояди)." Колко от тези твърдения са верни, само умният знае...
Но ще чуете и глупавия човек да говори или да се говори за него:
"Глупав човек. Аууу, колко е богат! Простак (казват подобните нему)! Не си е научил урока (решават умните)! Вярвам ти, приятелю (заявява още по-глупавия). Аз да съм вярващ, пък каквото стане..Свещички, иконки, това-онова (размишлява глупавия). Ах, тази, жестока природа (възкликва може би най-глупавия)! Аз съм бизнесмен (глупав човек). Виж колко къщи съм построил с моите пари (и животните имат къщи). Той е учител по математика (тщеславен ученик). Той е депутат (шегаджия!). Той е артист (по-точно клоун). Занимава се с музика (търси си късмета, не знае още призванието си). Спортист е той (малко по-бърз трактор). Законодател (неизвестна дума, няма съдържание). Той дава работа на хората (не, той просто иска да заповядва). Талантлив художник (да, защото има талантливи художнички около него!). Умен е този (сигурно, щом решава игрословици). Колко е смел (така е, понеже няма представа кой го преследва)! Познавам един умен човек (познаваш сянката, която се движи). Имам забележителен приятел (добре, но слонът по-малко забележителен ли е от него?). Ей, какъв интересен човек (той това и иска да чуе)..."
Много заблуди са наши господари днес. Ако всеки ден се отказваме от една заблуда, мисля че сто години може и да стигнат, за да се отърсим от повечето. Товарът, който носим, това са нашите предразсъдъци и заблуждения. Нека не го забравяме и да не обвиняваме никого за това.
"Трябва да се живее" - възкликва мъртвия към съседния гроб; той все още не знае, че говори на костите, не на истинския човек.