Те са уверени, че са откровени.
Те са уверени, че са даровити.
Те са уверени, че могат да мислят, да разсъждават, да пишат и да четат.
Наблюдавайте ги: Те дори са уверени, че могат да разговарят помежду си!
Едните са уверени, че вярват в Бога, другите са уверени, че няма Бог, трети са уверени, че някакъв дух им говори!
И те са уверени, че работят, че изследват, че печелят или губят, те са уверени, че строят, те са уверени, че възпитават.
О, наблюдавайте ги: Те са уверени, че живеят, че се радват на едно или друго, уверени са, че носят радостта в сърцата си, те са уверени, че страдат!
Те са убедени, че търсят "нещо", убедени са, че намират "нещо", но не знаят какво.
Да, те са убедени, че четат, дори са убедени, че пишат, но не знаят защо.
Убедени са, че лягат да спят, както са убедени, че са будни и имат очи, но смисъла нямат!
Те са убедени, че имат права в света, но всъщност не ги познават. Те са убедени и че имат право на глас, но не знаят кой говори в тях и чрез тях.
Те просто са убедени, че имат дихание, но не ги засяга кой е подтика, за да дишат.
И тези дишащи са убедени, че имат власт и сила.
Те са убедени, че слънцето грее над тях и са свободни.
Те са убедени повече от всичко, че никак не ги засяга защо изгрява и залязва слънцето, защо се раждат и разграждат, защо пият и ядат.
Но те са убедени, че знаят, що е свобода, що е красота, що е истина или пък са убедено-уверени, че не ги интересува.
Защо са така безропотно убедени-упоени във всичко това?
Защото мислите и чувствата им са безжизнени старовремски скелети.
2 comments:
ТУК ЩЕ ДОБАВЯ МОЯ КОМЕНТАР ДА СЕ ЗНАЕ, ЧЕ СЪМ УБЕДЕН В ЕДНО - ТОЗИ БЛОГ Е ПРЕКРАСНО И ЧУДЕСНО МЯСТО ЗА МИСЛЕЩИТЕ И ОТВОРЕНИ ДУХОВНО ХОРА !!!
ИЛИЯ, ПРОДЪЛЖАВАЙ !!!
Човек е свободен в това да отстоява свободата на ближния, така той отпушва и разчиства пътищата за собствената си свобода. Какво той ще постигне от това, какво ще спечели или загуби не е от значение, той е длъжен да си отваря този път пред себе си за да живее.
Защо съвременните хора са така зловещо самоуверени? Защото те не търсят свободата, не търсят живота, който произхожда от духа на истината. Те мразят и ненавиждат свободата. Защото са приели природния порядък в света за среда на живот, защото те никога не си задават въпроси, които нямат никакво приложение в живота, въпросите за безсмъртието и вечността са лишени за тях от конкретност и по тази причина те нямат усещането за раздвоение. Който в света не е раздвоен, той е размножен. Размноженият се чувства уютно в света, за такъв няма важни, конкретни и належащи проблеми и въпроси, те са фатално убедени в безкрайността на природния порядък в света. Аз ще попитам как е възможно едни хора да се вълнуват ежедневно, ежеминутно от такива конкретно-належащи въпроси и проблеми, за които самоуверените никога, нито за един миг през живота си не са се замисляли.? Как може там където самоуверените виждат своята изява, своята си свобода, там други да виждат адът, гробът, гнусотата, пъкълът.? Самоуверените са убедени в това, че което се изявява в живота е истински реално, те нямат основание да се съмняват в това, но те не биха си дали живота за нищо от това в което са убедени. Човек има право да бъде, да се нарече убеден само за което би си дал живота без да се колебае, само в това, което не се проявява в живота, което остава скрито, любовта, духът на истината, божията правда не тържествуват в нашето съвремие, единственото в което човек може истински да почувства убеденост и увереност не подлежи на реалистично разумяване, поради това човек винаги трябва да умре за да изяви увереността и убедеността си. Самоуверените много обичат да говорят как с вяра всичко се постига, за неограничените човешки възможности (които всъщност те възприемат твърде ограничено), те обичат формата "аз мога", използват я за всичко и за тях това не подлежи на критика. Тяхната убеденост в моженето изключва всякакво неможене. И тук бих противопоставил свободата да кажа "аз не мога", не мога да приема за жива реалност лъжата, насилието, безлюбието, не мога да се чувствам спокоен и самоуверен там където те властват. Не мога да кажа "аз мога" където истината, правдата, любовта, красотата са низвергнати, обезчестени и поругани, където за тях не може да се говори свободно и убедено без да останеш унизен. Нека преди да каже "аз мога" първо всеки се научи в себе си да каже самоуверено и с непоколебима убеденост "аз не мога, мъчете ме, убийте ме, но НЕ МОГА".
Post a Comment