Аз съм!

В момента, в който кажа една дума на своя ближен, с която той не е съгласен, аз ограничавам неговата свобода. Когато той изразява негодуванието си от моите думи или ги отрича, той също ограничава моята свобода. Свободният човек нито ограничава някого, нито самият той може да бъде ограничен. И къде стои неговата истинска свобода? Там, където думите свършват и започва духовният разговор, духовното общуване.
Днес всеки човек счита, че трябва на всяка цена да отстоява своята така наречена свобода; но така не прави нищо друго, освен да отстоява инатливо собственото си ограничение. Тази истина става явна за него едва тогава, когато напусне пътеките на егоистичното отчаяние, когато прекрачи прага и поеме по пътя на болката.
Кой е пътят на болката? Той е пътят на Аза.
Кой е пътят на Аза? Той е пътят на свободата.
Но кой е всъщност пътят на свободата? Това е пътят на Аз Съм, Който съм бил, Който съм и Който ще бъда във всички човешки души!
Който отрича религията, той още не отрича изцяло живота. Обаче, който отрича Христос, той отрича всичко, понеже Христос не донесе никаква религия на света. Той донесе Живота. А който носи Живот със себе Си, Той е изтъкан от светлина и свети в тъмнината, и се нарича Слънце за душата човешка. То свети в нея, но тя Го не разбира; и То още по-мощно ще засвети, щом душата в свобода приеме Неговата Благодат.
Това е пътят на свободата и няма друг. И той не би бил път на свободата, ако всеки има правото на лично мнение, както мислят сега всички земни жители. Не личното мнение освобождава, но признаване правото на всеки човек да търси и да намира Истината с цялата си същност! Но защо Истината ни освобождава? Понеже Тя не разединява живите същества, а обединява всичко в себе Си. Не обединението ражда силата, но силата на душата твори обединението, за да бъде свободна; и вече свободата дава нови сили на тази душа, за да се издигне тя до по-висши и все по-висши степени на целокупния живот. Докато личното мнение, което е гордостта на моите съвременници и тяхното, както изглежда, едничко достойнство, е затвор и робство за всеки от нас, защото ни разединява, похабява и отхвърля Светлината на живота! И кой е този, който би могъл да бъде Живот и Светлина за нас? Само Онзи, който победи смъртта и ни подари възкресението! Да бъде Неговото Име благословено!