Начало и край

В началото е Словото, после са думите;
и те са само мост; за да бъде преминат този мост, човек трябва да се сроди с тяхното съдържание, след което да заживее истински в техния смисъл, за да изнесе от себе си отново Словото, новото Слово. Чак тогава думите стават живи и реални същности и не са чужди на човешкото същество. В началото бе Словото, Божественото Слово. И в края ще бъде Словото, Богочовешкото Слово, без думи! Днес обаче, когато сме по средата между Началото и Края, думата, изговора, речта пак ще встъпят в своята зрялост, те пак трябва да израснат, да възкръснат, да творят, и ние да творим чрез тях. Това ще бъде достъпно само за онзи ум, който е станал сърце; за онова сърце, което е станало ум; за онази волеизява, която е станала сърце; за онзи ум, който е станал волеизява. Тогава душата е готова да посрещне Учителят на Доброто в себе си!

Единство

Когато цветето отваря очи и се разбужда,
Сякаш ново слънце изгрява в света;
Сякаш ново зрение проглежда
И отпъжда безпокойствата
С лъчиста надежда.
Кой вижда радостта ти,
Цветно личице,
Кой проследява с удивление
Ликуването на прашеца, който раздаваш
Чрез телата на танцуващите пролетни духове?
Как да те погаля с тленни ръце,
Как да те стопля с тленно сърце,
Как да те разбера с разум човешки
И с пепелни думи да ти проговоря?
Нали не вярват, че си живо, хората,
Провесени над бездни от гордост,
Непознаващи собствената си душевна цветност.
Може би ще те откъснат,
Може би ще те потъпчат,
А може и да те повикат обратно
В градините на Космоса –
Но аз знам, че смърт не те докосва,
А постоянно претворяване.
Онуй, що човеците го назовават тръпка,
При теб е извисяване;
Онуй, що човеците го назовават болка,
При теб е оросяване;
Онуй, що човеците го назовават радост,
При теб е утринна зора;
Онуй, що човеците го назовават чувство,
При теб е поникване в лунния мрак;
Онуй, що при човеците е мъдрост,
За теб е разцъфтяване в слънчевия ден;
Онуй, що за човеците е поучение,
О, ти живееш в самаго него!
Ето, пътник пристъпва с будна душа
И вижда как си склонило глава
Към земята-душа.
Там не са само пръстта и смъртта,
Пътникът казва,
Но и животът-слънце, разпростряно в тях,
Вдишващо скръб,
Издишващо утеха,
Възлюбило всяко стръкче живот.
Всяко едно мъничко цвете е така скъпоценно,
Както всички цветя;
Така скъпоценна е всяка душа,
Както са всички души.
Незнайно изникваш с устрем,
Незнайно отново се свиваш с тъжно смирение,
Но между теб и твойте братя
Гордост не покълва.
Така както ти се смаляваш,
За да се сгушиш пак в семката на бъдещо развитие,
Така и космическият дух човешки става зародиш,
За да се помести в земно тяло.
И тъй както ти възрастваш
От повика на пролетното възкресение,
Така и човекът се уголемява и израства
Подир залеза на тялото.
Цвете и душа,
Дух на цветята и същност човешка –
Ето ги,
Трептящи заедно в здрач и просветление!
Ти си скъпоценност,
Омагьосана във цветни откровения,
Ти си олтара,
При който се срещат Небе и Земя,
Подземие и космос,
Човек и просвета,
Корен и лъч светлина.
И който се вслуша и чуе словото,
Което чрез теб се разлиства,
Той вече себе си познава
И духът си изживява.

Честит празник!

По случай денят на Просветата, смятам за напълно своевременно да цитирам един откъс от словото на Рудолф Щайнер, който много точно се съотнася с днешния ден, както и с днешния век на тотално духовно затъмнение. С подобни размисли отдавам моята почит към двамата небесни пратеници, Кирил и Методий, на чиято мисия българите дължат много повече отколкото обикновено си мислят:

"Когато човек почувства, че извършващото се тук, на Земята, в известен смисъл се извършва също на Небето и че пълната истина се получава едва чрез свързването им в човешкия дух, ще рече - предвид нашето Пето следатлантско време - в човешкия интелект, чак тогава той вижда пълната действителност. Тя се получава чрез свързването на онова, което става на Небето и на Земята. В противен случай не се излиза извън Майя, Илюзията. Днес се изпитва такава голяма нужда от оставане в Майя поради това, че през Петия следатлантски период човек твърде много е изложен на опасността да приема думите за действителни неща. Думите до голяма степен са загубили значението си, като под значение в случая аз разбирам живата душевна взаимовръзка на думата с действителността, лежаща в основата на думата. Думите са се превърнали в обикновени съкращения, а опиянението, в което днес мнозина все още живеят по отношение на тях, вече не е истинско, понеже само задълбочаването в духовния свят може да направи истинно онова, което говорим. Думите ще придобият отново реално съдържание едва когато бъдат пропити със знание за духовния свят. Старото знание е изчезнало и днес ние до голяма степен говорим по този начин поради това, че старото знание е изчезнало, а пък ние сме вътре в Майя и имаме само думи. Трябва обаче отново да намерим някакъв духовен живот, който да даде съдържание на думите. Ние донякъде живеем в един механизъм на думите, както външно полека-лека напълно губим индивидуалността си в един механизъм на техниката и ставаме зависими от външния механизъм.
Нашата задача е да свържем живеещото в духовния свят с онова, което живее във физическия свят. Но за тази цел трябва да пристъпим с голяма сериозност към едно истинско разбиране на действителността. В нашето материалистическо време човекът твърде много е привикнал да обгръща с поглед само малки хоризонти и да се вглежда във всичко само в рамките на малки хоризонти. Дори религията си той е нагласил така удобно, че да му предоставя малък хоризонт. В наше време човекът охотно желае да избягва големите хоризонти и не иска да нарича нещата с имената им...Той обаче проявява стремеж да подминава точно онова, което е съществено: съществено е бягството от истината, в което днес са изпаднали душите! Душите буквално бягат от истината, те изпитват ужасно отвращение от разбирането на истината с цялата й сила и обхват."

Афоризми

"Когато се съберат една глава и една книга и звукът е на кухо, то не винаги вината е на книгата."

"Не е ли удивително това, че хората така често се сражават за религията и така неохотно живеят по нейните предписания?"

"Има хора, които не почват да слушат, преди да им отрежат ушите."

"Златно правило: съди по човек не по неговите мнения, а по това, какво правят от него тези мнения."

"Да се учиш на разум и да бъдеш разумен - две съвсем различни неща."

"Единственият недостатък на наистина добрите произведения се състои в това, че те обикновенно се явяват причината за появяването на бял свят на много лоши и посредствени книги."

"По-лесно е да се заличи въздействието на десетки изречения върху ума, отколкото въздействието на едно, докоснало сърцето..."

"Тя смята, че е по-нравствено да се разкайва за грешките си, отколкото да ги избягва."

"Старо правило е: безсрамникът може да изглежда скромен, когато поиска, но ни един скромен човек – безсрамен."

Георг Лихтенберг, 1742-1799

Реалността на живота

"Една от най-големите заблуди на нашето време е твърдението, че за Бога не можем да имаме определено понятие. За Бога можем да имаме само едно понятие:
Светлина без сенки, Живот без прекъсване, Любов без промени и измени, Знание без погрешки, Свобода без ограничения."

"Живият човек вярва в Бога на Любовта, който живее в душите и в когото душите живеят - в Бога на Любовта, в когото всички са едно. Това Единство, ония, които са пробудени, искат да оживее в съзнанието на всички и тогава ще отпаднат ония изкуствени и преходни деления на раси, вери, народи и класи. И в това Единство човек ще затрепти в своята първична същина - като жива душа."

Detail

There is no higher consciousness than the praying consciousness.
There is no higher act than the act of praying.
If there is a prayer, there is everything.
This is the unceasing thought from which all other musings draw their strength.
Once in touch with devotion, the consciousness begins to fulfill its true purpose.

Детайл

Няма по-висше съзнание от молитвеното съзнание.
Няма по-висше действие от молитвеното действие.
Има ли молитва, всичко има.
Това е денонощната мисъл, от която черпят сили всички други размисли.
Веднъж докоснало се до молитвеността, съзнанието започва да придобива своето истинско предназначение.

Call

Your face, your face, Lord, shines on the universe!
Your eyes, your eyes, Lord, put fire in our souls!
Your words, your words, Lord, open wide our hearts!
Your deeds, your deeds, Lord, beautify our minds!
Your love, your love, Lord, fills us with admiration!
Teach me, teach me, Master, how to serve You.
Tell me, my Parent, who are You indeed?
...Your Father, Protector, your Shepherd and Creator, longing for your saving...
My Father, Friend, my undestroyable Fortress and Fearlessness...
How long shall my disobedience last, so that Your pain shall cease, Master.
I want, i want life.
I'm yearning, I'm yearning for the life, my Father.
I'm longing, I'm longing to find Your shelter, my Master.
I'm dreaming, I'm dreaming...and i see, i see that You are calling me.
You want me by Your side. You are sacrifying Yourself for me.
Oh, my wonderfull Home in love, i am Your child, for ever and ever!