"Това, че свободата би била победена от необходимостта, е съвсем неприемлива мисъл, но също толкова малко можем да искаме необходимостта да бъде победена от свободата, тъй като това ни дава гледката на най-голямото беззаконие. Следователно в това противоречие вече от само себе си не остава нищо освен двете те, необходимостта и свободата, да излязат от тази борба едновременно като побеждаващи и като победени и следователно във всяко отношение еднакви. Но без съмнение най-висшата проява на изкуството е тъкмо тази, че свободата се издига до равенство с необходимостта и, обратно, без свободата да загубва нещо от това, необходимостта се явява еднаква с нея; защото само в това отношение онази истинна и абсолютна неразличеност, която е в абсолютното и която почива не върху едновременността, а върху еднаквостта, става обективна. Защото свободата и необходимостта, както крайното и безкрайното, не могат да станат еднакви другояче освен в еднаквата абсолютност.
Следователно най-висшата проява на изкуството е там, където свободата и необходимостта са най-висшите изрази на противоположността, която лежи в основата на изкуството - онази проява, в която необходимостта побеждава, без да загива свободата, и, обратно, свободата побеждава, без да бъде победена необходимостта.
Необходимостта и свободата като общи понятия трябва да се явят в изкуството по необходимост символично и тъй като само човешката природа, от една страна, е подчинена на необходимостта, а, от друга страна, е способна на свободата, двете те трябва да бъдат символизирани в лицето на човешката природа и чрез нея, а самата тя трябва да бъде представена отново чрез индивиди, които като натури, в които свободата и необходимостта са свързани, се наричат лица. Но и тъкмо само в човешката природа се намират условията за възможността да победи необходимостта, без да претърпи поражение свободата, както и, обратно, да триумфира свободата, без да се прекъсне ходът на необходимостта. Защото същото лице, което пада сразено от необходимостта, може да се издигне отново над нея чрез убеждението, така че двете те, победени и побеждаващи едновременно, се проявяват в своята най-висша неразличеност..."

Фридрих Шелинг