Das Schöne und das Wahre

"...Selbst die Kunst nennt sich realistisch.
Eine idealistische Deutung findet wenig Anklang bei dem
Publikum. Ehrlich sind diejenigen, die gestehen, daß Schiller
ihnen nicht sympathisch ist. Daß das Schöne eine Ausprägung
des Wahren sei, gilt nicht mehr. Das Wahre wird
genannt, was mit Augen gesehen, mit Händen getastet werden
kann. Das Alltägliche wird das Wahre genannt. So war
es nicht für Schiller; ihm lag das Wahre in den großen,
ideellen Gesetzen. Die Kunst war für ihn die Wiedergabe
des im Wirklichen verborgenen Geistigen, nicht des Alltäglichen.
Das Wahre, das Schiller suchte, wird heute weder
von der Wissenschaft noch von der Kunst anerkannt; niemand
versteht heute, was Schiller unter dem Wahren verstand.
Deshalb dieser Gegensatz. Man versteht heute unter
dem Wahren das, was Schiller das Sinnlich-Notdürftige
nannte. In der Harmonie zwischen dem Geistigen und dem
Sinnlich-Notwendigen sucht Schiller das Freiheitsideal.
Was man heute das Künstlerische nennt, kann man nimmermehr
im Sinne Schillers das Künstlerische nennen.
Noch eine Kluft liegt zwischen den heutigen und Schillers
Anschauungen. Unsere Zeit hat nicht mehr den tiefen intensiven
Drang nach einem Eindringen in den inneren
Kern der Welt. Dieser tiefe Ernst, der wie ein Duft über
Schillers Anschauungen liegt, dieser tiefe Ernst ist nirgends
mehr vorhanden..."

Rudolf Steiner, GA 51

Barry Guy New Orchestra

Tony Oxley - Tomorrow is here 2

Mats Gustafsson and Ken Vandermark

Stone alliance (Steve Grossman)

Steve Grossman - Some shapes to come 1973

Grubbs Brothers - In my youth - Neptune - Naima

Henry Grimes

Drew Gress

Klassische Aufführungen: Grant Green - Alone together, 1961

Rutland Boughton - String quartet in A major

Р.Щайнер:
"Изкуството е като един сън или като един мъглив образ, спомен от едно предишно ясновидство и предсказание за бъдещото ясновидство на цялото човечество."

В.Соловьов:
"Изкуството, обособено и отделено от религията, трябва да влезе с нея в нова, свободна връзка. Художниците и поетите трябва отново да станат жреци и пророци, но вече в друг, още по-важен и по-възвишен смисъл: не само религиозната идея ще властва над тях, но и самите те ще властват над нея и съзнателно ще направляват земните й въплъщения. Изкуството на бъдещето, което след дълги изпитания отново само ще се обърне към религията, съвсем няма да бъде онова първобитно изкуство, което все още не се е отделило от нея."

Б.Дуно:
"Който може да приведе своя ум, своето сърце и своята воля в музика, той образува силно движение, против което никой не може да противостои."

Burton Greene - Out of Bartok 1969

Rutland Boughton - Symphony No 3 (4th movement) plus Изкуство и познание VI

"Човекът, който се ръководи от своите мисли и направлява живота си чрез интелекта, никога не може да бъде трагичен. Човекът, който живее изцяло добродетелно, също никога не може да бъде трагичен. Трагичен може да стане само онзи, който по един или друг начин е привличан от демоничното, а това означава - от духовното. Една личност става трагична едва тогава, когато в нея се пробуди демоничното, независимо дали в добрите си или зли прояви. Днес ние живеем в епохата, в която човекът става все повече и повече свободен, в която човекът - като демоничен човек - е всъщност един анахронизъм. Целият смисъл на Петата следатлантска епоха се състои в това, че човекът от едно демонично същество се превръща в свободен индивид. Обаче превръщайки се в свободен индивид, човекът, тъй да се каже, губи възможността да е трагичен. Ако се обърнете към старите трагични образи, например към трагичните Шекспирови образи, Вие веднага ще доловите вътрешно-демоничното, което закономерно води към трагичното. Трагичното е възможно само там, където човекът е един инструмент на демонично-духовните сили, където демонично-духовните сили буквално се излъчват от самия него, където човекът, бих казал, се превръща в медиум на демоничното. Ето защо в този смисъл трагичното малко или много ще трябва да отстъпи на заден план; ето защо напредващото в своето освобождаване човечество ще трябва да се избави от демоничното. Но днес човечеството не прави това. Тъкмо днес то потъва все по-дълбоко в демоничното.
Великата задача, великата мисия на нашето време е именно тази - човекът да се избави от демоничното и да се утвърди в свободата. Обаче избавяйки се от вътрешните демони, които ни превръщат в трагични личности, ние съвсем не се избавяме от външно-демоничното. Защото в мига, в който човекът, макар и да е напреднал, влезе в някакво отношение с външния свят, той отново става жертва на демоничното. Нашите мисли трябва да стават все по-свободни и по-свободни. И както подчертавам в моята „Философия на свободата", когато мислите се превърнат в импулси на волята, волята също става свободна. Това са също противоположности, които могат да станат свободни, свободните мисли, свободната воля.
свързана с Кармата. И тъкмо както някога демоничното отвеждаше човека към трагичното, съвременният човек стига до най-дълбок трагизъм именно чрез изживяването на Кармата. Трагедията ще процъфти едва когато хората започнат да изживяват Кармата. Доколкото оставаме при нашите мисли, дотолкова ние можем да сме свободни. След като облечем мислите в думи, думите вече не ни принадлежат. Какво ли не може да направи една дума, която аз съм изговорил! Тя веднага е приета от някой друг. Той я обгръща с други усещания, с други емоции. Но думата продължава да живее и по-нататък. Когато думите летят от човек на човек, те се превръщат в една сила, чиито източници обаче сме самите ние, самият човек. И такава е неговата Карма, чрез която той е свързан със света, че тази сила отново ще се стовари върху него. Сега вече трагичното възниква чрез самите думи, които водят свой самостоятелен живот, понеже те принадлежат на гения на езика, а не на нас. И тъкмо днес ние виждаме как човечеството, бих казал, е навсякъде предразположено да изпада в трагични ситуации именно чрез надценяването на езика, чрез надценяването на думите. Народите се делят според езиците, на които говорят; те искат да се делят според езиците. Но това създава предпоставките за един дълбок трагизъм, в който човечеството ще изпадне още през това столетие. Това е трагизмът на Кармата. Както говорим за отминалия трагизъм като за трагизъм на демонологията, така и занапред ще говорим за трагизма на бъдещето като за трагизъм на Кармата."

Рудолф Щайнер, 1923

Kunst und Erkenntnis VI

"Der Mensch, der sich nach seinen Gedanken richtet, der intellektualistisch
sein Leben führt, kann nie tragisch werden. Und der
Mensch, der ganz tugendhaft lebt, kann auch eigentlich nie tragisch
werden. Tragisch werden kann der Mensch, der in irgendeiner
Weise zum Dämonischen, das heißt zum Geistigen hinneigt. Es
fängt eine Persönlichkeit, ein Mensch erst an tragisch zu werden,
wenn das Dämonische im Guten oder im Schlimmen in irgendeiner
Weise in ihm vorhanden ist. Nun stehen wir heute im Zeitalter des
frei werdenden Menschen, wo der Mensch als dämonischer Mensch
eigentlich ein Anachronismus ist. Das ist der ganze Sinn des fünften
nachatlantischen Zeitraumes, daß der Mensch aus dem Dämonischen
herauswächst zum freien Menschen. Aber indem der
Mensch ein freier Mensch wird, hört sozusagen die Möglichkeit
des Tragischen auf.

Da, wo der Mensch die Erscheinung eines Dämonisch-Geistigen
ist, wo das Dämonisch-Geistige durch ihn strahlt, sich offenbart,
wo der Mensch gewissermaßen das Medium des Dämonischen
wird, ist das Tragische möglich gewesen. In diesem Sinne
wird das Tragische mehr oder weniger aufhören müssen, denn
die freigewordene Menschheit muß sich von dem Dämonischen
losmachen. Heute tut sie das noch nicht. Sie fällt erst recht ins
Dämonische hinein.
Das ist aber einmal die große Zeitaufgabe, die Zeitmission, daß
die Menschen aus dem Dämonischen herauswachsen und in das
Freie hineinwachsen. Aber wenn wir die inneren Dämonen als
diejenigen Gestalten, die uns zu tragischen Persönlichkeiten
machen, loswerden, werden wir das Äußerlich-Dämonische um so
weniger los. Denn in dem Augenblicke, wo der Mensch mit der
Außenwelt in Beziehung tritt, fängt auch für den neueren Menschen
etwas Dämonenartiges an. Unsere Gedanken müssen immer
freier und freier werden. Und wenn, wie ich es in meiner «Philosophie
der Freiheit» dargestellt habe, die Gedanken die Impulse
für den Willen werden, wird auch der Wille frei. Das sind auch
die polarischen Gegensätze, die frei werden können, die freien
Gedanken, der freie Wille. Aber dazwischen liegt das übrige
Menschliche, das mit dem Karma zusammenhängt. Und ebenso
wie das Dämonische einmal zum Tragischen geführt hat, so wird
gerade beim modernen Menschen das Erleben des Karma zur
tiefen innerlichsten Tragik führen können. Die Tragödie wird aber
erst blühen können, wenn die Menschen das Karma erleben werden.
Solange wir bei unseren Gedanken bleiben, so lange können
wir frei sein. Wenn wir die Gedanken in Worte kleiden, gehören
die Worte nicht mehr uns. Was kann aus einem Worte, das ich
ausgesprochen habe, alles werden! Es wird von dem andern aufgenommen.
Er umgibt es mit anderen Emotionen, mit anderen
Empfindungen. Das Wort lebt weiter. Indem das Wort durch die
Menschen der Gegenwart fliegt, wird es eine Gewalt, die aber
vom Menschen ausgegangen ist. Das ist sein Karma, durch das er
mit der Welt zusammenhängt, das sich wiederum zurück auf ihn
entladen kann. Da kann schon durch das Wort, das sein eigenes
Dasein führt, weil es nicht uns angehört, weil es dem Sprachgenius
angehört, das Tragische werden. Wir sehen gerade heute die
Menschheit, ich möchte sagen überall in der Anlage zu tragischen
Situationen durch die Überschätzung der Sprache, durch die
Überschätzung des Wortes. Die Völker gliedern sich nach den
Sprachen, wollen sich gliedern nach den Sprachen. Das gibt die
Grundlage zu einer Riesen-Tragik, die noch in diesem Jahrhundert
über die Erde hereinbrechen wird. Das ist die Tragik des Karma.
Wenn wir sprechen können von der abgelebten Tragik als einer
Tragik der Dämonologie, müssen wir von der Tragik der Zukunft
sprechen als von der Tragik des Karma."

Rudolf Steiner, 1923

Charles Brackeen - Story, 1987

"Сега си запишете следните три правила за приложение:
1. Когато сърцето ви изстива, че не може да обхване и вмести свободата на другите, продължете тогава радиуса на сърцето си да обхване и недостатъците на хората; и продължавайте свещения път на сърцето към Бога на Любовта, при най-големите несгоди.
2. Когато умът ви се помрачава, че не можете да разберете и приемете известни истини, удължете тогава радиуса на ума си. Мислете, че всичко така трябва да бъде, за да се изяви Бог на Вечността в цялото разнообразие. Него намирайте във всичко. И продължавайте великия път на ума към Истината и през най-голямото противоречие.
3. И когато волята ви се изроди в своеволие, че спира своята деятелност в добро, удвои тогава радиуса на волята си. Приеми волята като дар от Бога и я посвети в служба Нему! Тъй продължавай мощния път на волята за проява на Божията Благост и през най-голямото зло!"

Беинса Дуно, 1924