"Всяка душа е безсмъртна. Защото е безсмъртно всяко нещо, което се движи само. А което движи друго и се движи от друго, на него му спира движението и животът му свършва. Всъщност само движещото себе си никога не престава да се движи, защото винаги е при себе си. То е извор и начало за движение и за всички други неща, които се движат. А началото не може да се поражда. Всичко, пораждащо се по необходимост, се поражда от началото, докато то самото не се поражда от нищо. Защото, ако началото се пораждаше от нещо, то не би било начало. А след като не може да се поражда, по необходимост то е и неразрушимо. Защото погине ли началото, то нито може да се породи от нещо, нито от него може да се породи друго, ако по необходимост всички неща се пораждат от началото. Та тъй - начало за движение е това, което движи само себе си. То не е в състояние нито да погине, нито да се породи. В противен случай цялото небе ще се стовари на земята и всяко рождение ще се преустанови и никога няма да може да се открие начална точка, от която нещата да се задвижат наново към пораждане. А след като това, което само се движи, очевидно е безсмъртно, никой няма да изпита задръжка да каже, че то именно е същност и принцип на душата. Всяко тяло, при което движението се осъществява отвън, е неодушевено. Одушевено е тялото, при което движението става отвътре, от самото него, понеже такава е природата на душата."
"Душата като цялост се грижи за всичко неодушевено. Тя броди по цялото небе и веднъж се ражда в един, друг път в друг вид. Понеже е съвършена и крилата, тя лети високо в небето и урежда целия свят. А когато загуби крилата си, се носи, додето се залови за нещо твърдо, в което се поселва, получавайки земно тяло. Понеже поради нейната сила тялото привидно движи само себе си, цялото - душата и оформеното тяло, получават името "същество", тоест название за нещо смъртно."
За писането:
"Това знание ще доведе до занемаряване на паметта и ще причини забрава в душите на учещите, понеже, уповани на писането, те ще престанат да си припомнят отвътре със собствени сили, а ще го правят отвън по знаци, които са им чужди. Тъй че ти си открил не лек за памет, а за припомняне. И привидна, а не истинска образованост предлагаш на своите ученици. За много неща ще са чували, без да са ги изучили, и ще оставят впечатление, че могат да съдят за много работи, а в повечето случаи ще бъдат без свое мнение, и ще общуват трудно, защото наместо да са образовани, само ще приличат на образовани."
"Сократ: Писането, Федре, може би има този недостатък и действително е подобно на живописта. Защото и нейните рожби стоят пред нас като живи. Но запиташ ли ги нещо, мълчат, изпълнени с достойнство. Същото и при писаното слово. Може да ти се стори, че то схваща какво казва. Но, ако речеш да разбереш нещо от онова, което ти говори, и го запиташ, то ти разкрива само едно, винаги едно и също. Бъде ли записано веднъж, всяко слово може да бъде разгъвано навсякъде - еднакво и при сведущите, а също и при тези, които не бива да го разгъват. То не знае пред кого е редно да говори и пред кого не. А когато го оскърбят и охулят без право, винаги има нужда от опората на баща си (авторът). Само не е способно нито да се защити, нито да си помогне.
Федър: И за това имаш пълно право.
Сократ: А не виждаме ли по какъв начин става едно друго слово, роден брат на писаното, и колко по-съвършено и с повече сила от него е то?
Федър: Кое е и как се става според теб?
Сократ: То е словото, което се пише в душата на учещия под надзора на науката, способно да се защити и знаещо както да говори, тъй и да мълчи, пред когото трябва.
Федър: Говориш за живото, одушевено слово на знаещия, на което с право бихме казали, че писаното слово е един вид сянка?
Сократ: Точно така, разбира се..."
"Сократ:...Мили ми Пане и всички останали божества, които обитавате тук, направете да бъда красив отвътре и всичко, което имам отвън, да бъде в дружба с вътрешното! И нека знаещия да смятам за богат! И нека имам толкова злато, щото никой друг да не може да ми го грабне освен разумният!"
Платон, "Федър"
No comments:
Post a Comment