Християнството като Мистерия

„Това са умопобъркани, защото със своите мисли не стигат далече,
А смятат, че нещо, което предварително не е съществувало, може да се развива,
Или пък, че нещо може да умре и да изчезне напълно.
Невъзможно е от не-битието да се роди нещо,
Невъзможно е съществуващото да изчезне напълно,
Защото то постоянно остава там, където сме го изтласкали
Никога познаващият нещата не ще помисли нещо подобно,
Че хората живеят само докато се намират в това, което наричаме живот.
Че те съществуват само тогава и приемат скърби и радости,
А, че преди да станат човеци и след като умрат, те са нищо." (Емпедокъл)

„Които иска да избегне Бога, той пада в собствените си ръце, защото две неща трябва да вземем под внимание: Всемирният Дух, който е Бог и нашият собствен Дух; този последният, ако иска да избяга от себе си, отива при Всемирния Дух; защото който се издига над своя собствен Дух, си казва, че този Дух е нищо и свързва всичко с Бога; но който се отклонява от Бога, премахва тази първооснова и поставя самия себе си в
основата на всичко, което става." (Филон Александрийски)

"Древният посветен изживявал в духовния свят, как развитието напредва към „скрития Христос"; християнският посветен изживява скритите действия на „изявения Христос"."
(Щайнер)

"Всичко, което възприемаме със сетивата на тялото, се ражда и умира. Именно това
раждане и умиране води до там, че ние оставаме излъгани. Но когато чрез разумното познание погледнем по-дълбоко в нещата, тогава вечното в тях става наше достояние. Следователно, сетивата не ни дават Вечността в нейните истински форми. В същия миг, когато им се доверим, те ни излъгват. Но те престават да ни мамят, когато им противопоставим светлината на мисълта и осветляваме техните резултати с тази светлина. Но как би могла светлината на мисълта да бъде съдия над това, което сетивата казват, ако в нея не живее нещо, което надвишава възприятията на сетивата? Следователно, това, което е истинно или погрешно в нещата, върху него се произнася нещо, което се противопоставя на „сетивното тяло" и което, следователно, не е подчинено на неговите закони. Преди всичко, това „нещо" не трябва да бъде подчинено на законите на раждането и умирането. Защото това „нещо" съдържа истината в себе си.
Но истината не може да има вчера и днес, тя не може да бъде веднъж едно, друг път друго, какъвто е случаят при сетивните неща. Следователно, самата истина трябва да бъде нещо вечно. И когато философът се отвръща от сетивното, от преходното и се обръща към истинното, той пристъпва към нещо вечно, което обитава в него. И когато
се потопим напълно в Духа, тогава ние живеем изцяло в истината."

Рудолф Щайнер, GA 8