Философия на историята 2

"Повърхностно и нелепо е да си представяме, че
прекрасният и наистина свободен живот става възможен
благодарение на простото развитие на едно племе, в което
продължават да съществуват отношения на кръвно родство и
дружба. Дори растението, което най-добре илюстрира картината на
такова спокойно развитие, извършващо се без самоотчуждаване,
живее и расте само благодарение на противоположните въздействия
на светлината, въздуха и водата. Истинската противоположност,
която може да съществува за духа, е духовната; само благодарение
на присъщата му хетерогенност той става способен да съществува
като дух."

"Шилер казва следното: „Там, където боговете са
били по-човечни, хората са били по-божествени“. Но гръцките
богове не бива да бъдат смятани за по-човечни от християнския бог.
Христос в доста по-голяма степен е човек: той живее, умира на
кръста, което е несравнимо по-човешко от човека на гръцката
красота. Що се отнася до общото между гръцката и християнската
религия, и за двете трябва да се каже, че ако бог трябва да се явява,
неговата естественост трябва да бъде духовна естественост, каквато
за сетивната представа по същество е човекът, защото нито една
друга форма не може да се проявява като нещо духовно. Наистина,
бог се явява в слънцето, в планините, в дърветата, във всичко живо,
но тази естествена проява не е форма на духа: тогава бог се
възприема по-скоро само във вътрешния свят на субекта. Ако
самият бог трябва да се явява в съответния израз, то това изразяване
може да бъде само в човешка форма, защото през нея проблясва
духовното начало. А на въпроса трябва ли да се явява бог, трябва да
отговорим утвърдително, защото няма нищо съществено, което да
не се явява. Истински недостатък на гръцката религия в сравнение с
християнската е това, че в нея явлението представлява висш образ,
изобщо пълнота на божественото начало, докато в християнската
религия явлението се смята само за момент от божественото. В нея
явяващият се бог е умрял, той се предполага като отричащ себе си.
Обратно, за елините гръцкият бог се явява увековечен в картини, в
мрамор, в метал или върху дърво или в представите като образ на
фантазията. Но защо бог не им се е явил в плът и кръв? Защото
човекът се е признавал и е имал чест и достойнство само като
формиран и създаден за свободата на прекрасното явление. И така,
формата и образът на божеството все още са били създавани от
отделния субект. Един от елементите в духа се оказва това, че той
поражда себе си, че прави от себе си това, което е; друг елемент е
това, че той първоначално е свободен и че свободата е негова
природа и негово понятие. Но тъй като гърците още не са разбирали
себе си в мисълта, те още не са познавали и духа в неговата
всеобщност, не са познавали понятието човек и в себе си биващото
единство на божествената и човешката природа съответно на
християнската идея. Само увереният в себе си вътрешен дух е в
състояние да освободи страната на явлението и може убедено да
довери божествената природа на нещо остензивно (einem Diesen).
Той вече няма нужда неговото въображение да внася естественост в
духовното начало, за да фиксира божественото и да съзерцава
единството във външните форми; но когато свободната мисъл
мисли външното, тя може да го оставя във вида, в който е, защото тя
мисли съединяването на крайно и безкрайно и го признава не за
случаен синтез, а за абсолютно начало, за самата вечна идея. Тъй
като гръцкият дух все още не е стигнал до задълбоченото разбиране
на субективността, в него все още не се осъществява истинско
помирение и човешкият дух още не е абсолютно правоспособен.
Този недостатък се проявява още в това, че над боговете стои
съдбата като чиста субективност; тя се проявява и в това, че хората
взимат своите решения не самостоятелно, а под внушението на
своите оракули. Както човешката, така и божествената
субективност още не взима абсолютното решение, изхождайки от
самата себе си."

Георг Хегел