Study of Man III

"Pedagogy must not be a science, it must be an art. And where is the art which can be learned without dwelling constantly in the feelings? But the feelings in which we must live in order to practise that great art of life, the art of education, are only kindled by contemplation of the great universe and its relationships with man."

"In spiritual work the activity of the body is excessive, in bodily work, on the other hand, the activity of the spirit is excessive. We cannot do spiritual work, work of soul and spirit, except with the continuous participation of the body. When we do bodily work the spirit and soul within us takes part only in so far as our thoughts direct our walking, or guide our work. But the spirit and soul nature takes part in it from without. We continuously work into the spirit of the world, we continuously unite ourselves with the spirit of the world when we do bodily work. Bodily work is spiritual; spiritual work is bodily, its effect is bodily upon and within man. We must understand this paradox and make it our own, namely that bodily work is spiritual and spiritual work bodily, both in man and in its effects on man. Spirit is flooding round us when do bodily work. Matter is active within us when we do spiritual work."

"When a lazy person sleeps it is not because he works too little, for a lazy person has to move his legs all day long, and he flourishes his arms about, too, in some fashion or other. Even a lazy person does something. From an external point of view he really does no less than an industrious person — but he does it without sense or purpose. The industrious man turns his attention to the outside world, He introduces meaning into his activities. That is the difference. Senseless activities such as a lazy person carries on are more conducive to sleep than are activities with a purpose in them. In intelligent occupation we do not merely splash about in the spirit: if there is meaning in the movements we carry out in our work we gradually draw the spirit into us. When we stretch out our hand with a purpose we unite ourselves with the spirit; and the spirit, in its turn, does not need to work so much unconsciously in sleep, because we are working with it consciously. Thus it is not a question of whether man is active or not, for a lazy man too is active, but the question is how far man's actions have a purpose in them."

"That gymnastics, moreover, has become void of all sense or meaning, that we have made it into an activity that follows the body entirely, is a characteristic phenomenon of the age of materialism. And the fact that we seek to “raise” this activity to the level of sport, where the movements to be performed are derived solely from the body, and not only lack all sense and meaning, but are contrary to sense and meaning — this fact is typical of the endeavour to drag man down even beyond the level of materialistic thinking to that of brute feeling. The excessive pursuit of sport is Darwinism in practice. Theoretical Darwinism is to assert that man comes from the animals. Sport is practical Darwinism, it proclaims an ethic which leads man back again to the animal."

Rudolf Steiner, 1919

Човекознание III

"Педагогиката не може да бъде наука, тя трябва да бъде изкуство. А има ли изкуство, което може да бъде овладяно, без непрекъснато да се потапяме в чувствата? Обаче чувствата, в които трябва да живеем, за да упражняваме великото изкуство на педагогиката, се разгарят единствено от будното съзнание за необятния Космос и неговите връзки с човешкото същество."

"При всяка духовна работа, в трескаво напрежение изпада нашето тяло, при всяка физическа работа, в трескава дейност изпада нашия дух. Ние не можем да извършваме никаква духовно-душевна работа, без непрекъснатото вътрешно съдействие от страна на нашето тяло. Когато работим физически, участие взима както вътрешния, така и външния духовно-душевен свят. Ние непрекъснато работим всред мировия Дух. Работейки физически, ние непрекъснато се свързваме с мировия Дух...Рано или късно, този парадокс трябва да бъде разбран. Докато работим физически, Духът ни обгръща отвсякъде. Докато работим духовно, материята в нас става подвижна и целеустремена."

"Ленивецът спи не защото работи недостатъчно, а защото цял ден движи, макар и безцелно, своите ръце и крака. Така че безделникът също прави нещо; външно погледнато, той се движи не по-малко от прилежния човек, само че неговите движения са безцелни. Прилежният човек насочва своите действия към външния свят и по този начин се свързва с него. Ето разликата. Безсмислените занимания, на които се отдава ленивият човек, водят в много по-голяма степен до сънливост, отколкото целеустремената дейност. Защото чрез целеустремената дейност ние не само просто плуваме в духовния свят, а направо вмъкваме Духа вътре в себе си. Протягайки ръце за какъвто и да е полезен труд, ние се свързваме с Духа, и тогава Духът е лишен от необходимостта да работи по несъзнателен начин в съня, понеже ние вече сме установили съзнателната връзка с него. Следователно, важното е не човек да бъде деен, защото такъв е и ленивеца; важното е до каква степен действената активност е смислена и целесъобразна."

"Обстоятелството, че постепенно превърнахме гимнастиката в нещо механично, е един от вторичните признаци на нашата материалистическа епоха. А фактът, че деформирахме гимнастиката до вид спортна дейност, при която наред с безсмислените движения се извършват и съвсем противоестествени движения, подсказва не само материалистическо мислене, но и една чисто животинска тенденция. Интензивната спортна дейност е практически дарвинизъм. Теоретическия дарвинизъм означава да твърдим, че човекът произлиза от животното. Практическият дарвинизъм се свежда до интензивно спортуване и означава да провъзгласим етични норми, които връщат човека обратно към животното."

Рудолф Щайнер, 1919г.

Трите лъча

"Христос казва: "Аз съм вратата." Вратата представя любовта. През нея трябва да мине всеки, за да влезе в приемната стая - стаята на светлината и знанието. Тук той ще намери истината и свободата. Да бъде човек свободен, това значи да познава Бога, да е възприел знанието и светлината, които мъдростта носи. Да люби човек, това значи да е възприел великия живот. За да придобие любовта, която осмисля живота и внася радост и веселие в душата, човек трябва да се откаже от обикновените оратори, певци, музиканти, художници, които дигат прах около себе си. За да придобие мъдростта, която прави човека мощен и силен, човек трябва да се откаже от онова знание, което внася мрак и тъмнина в съзнанието. За да придобие истината, която дава свобода, човек трябва да се откаже от заблужденията, които го ограничават. Любовта превръща скърбите в радости, несгодите - в блага. Стремете се към любовта, която носи ценностите на живота.
Аз виждам вече тук-таме малки цветенца да поникват и малки изворчета да ги оросяват. Аз чувам вече птичките да пеят и децата безгрижно да играят. Далеч някъде на хоризонта, аз виждам Божественото слънце да изгрява. Първите два лъча са лъчите на Божията Любов и Мъдрост. Те се съединяват в едно, за да образуват лъча на Божията Истина и Свобода. Радвайте се и веселете се за това, което сега иде."

Великият Учител, Беинса Дуно,
26 август, 1939г.

Съзвучие на страданието

Никак не мога да се съглася с това, че човек познава нещастието и страданието. Той не ги познава, защото се стреми да бъде щастлив и доволен във всеки един момент, той не ги познава, защото се страхува от тях и ги отбягва. Взето в един доста по-обширен и задълбочен смисъл, нещастен е онзи, който всъщност не се задоволява с обикновените трохи на ежедневието (както и с необикновените), с вкусните хапчици на самозадоволеното си знание и своя наследствен инстинкт; нещастен е онзи, който е надраснал световните хапки и инстинкти, нещастен е онзи, когото всеки новоизгряващ ден го изпълва със свещен трепет, който го пронизва от глава до пети - такъв общо взето днес е нещастният човек. Но защо го наричам нещастен? Защото не може да бъде щастлив онзи, който наблюдава и съпреживява бедното духовно съществуване на своите братя човеци! Той ясно долавя, че те са псевдострадащи, че те са псевдорадостни, той вижда, че тяхното илюзорно щастие е бързоразрастващо се нещастие, както за тях самите, така и за цялото човечество. Той не е щастлив от това, което вижда, той е всъщност онзи, който истински страда. Тъй щото, единствено този, който развива способността да състрадава, който състрадава от дъното на своите най-дълбоки душевни кладенци, само той познава същността на страданието и може да манипулира с неговите могъщи сили. Самото страдание означава състрадание, то означава да обходиш и да изучиш всичките страни на мъдростта, която съгражда зданието на живота, всичките гледни точки, от които може да се обозре съкровения смисъл на земното и надземното съществуване. Страданието без състрадание е адската мъка, адската скука, която преживява съвременния човек. Само че такова страдание е съвсем и напълно неистинско. То е безумно самоизмъчване. Един път страданието се явява като твърдост, като устойчивост, друг път като себевъзпитание, трети път като себеизява, после като търсене, като вглъбяване, и така все по-нататък, докато не се отвори вратата на състраданието - чак тогава страданието се явява като жертва, като богочовечност, като милосърдие, като учение за живота. Именно зад тази врата страданието живее в радостта и радостта живее в страданието; зад тази врата всичко зрее и се разлиства в Постоянството на духовната светлина; там нищо не се губи, нищо не отпада, там виждаш как чрез смъртта се усилва животът, как чрез раждането става по-ясен пътят, как от новораждането извира Истината. Там се научаваш да разпръскваш мъглявините на мисълта, там просвещаваш слабото сърце, там превръщаш слабоволните копнежи в сила за творчество. Там е светът на Познанието. Повечето хора са още твърде високомерни (дори в смирението си!) и високопарни, за да достигнат тази врата, твърде много знаят, твърде високо се издигат, твърде бързо падат; бидейки щастливи в издигането си и задоволявани от лакомствата на света, те оскърбяват първо себе си, а после и живота, който ги заобикаля. Поради това те проспиват часовете по страдание, крият се от него вън от съзнанието - в сънищата на съществуването. Какво ще постигнем в тези сънища? Какво ще добием? Нека утихнем пред страданието, да му позволим да говори, да го оставим да се развива под нашия търпелив и състрадателен надзор - когато разцъфне, когато узрее, когато тежки, сочни и живителни провиснат неговите плодове, те ще бъдат нашата невиждана радост.
В Музиката, цялата гама от тонове може да прозвучи в един общ тон - това е тонът на Познанието. И във всеки отделен тон, могат да прозвучат всички останали тонове - това е съзвучието на Страданието. Когато успеем да свържем тонът на Познанието със съзвучието на Страданието - това ще бъде композицията на Радостта.
...Нищо не боли повече от това, да виждаш, че родът човешки е глух за Музиката на живота...

Човекознание II

"Би било твърде тъжно, ако сме напълно доволни от нашите постижения, защото на света няма такова нещо, което да не би могло да се извърши по-добре. И тъкмо това различава по-високо стоящият в културно отношение човек от по-ниско стоящия, че последният е винаги доволен от себе си. Издигнатият човек никога не би могъл да бъде доволен от себе си, понеже едно смътно желание за по-добри постижения, или просто за друг род постижения, непрекъснато звучи в душата му като силен и настойчив импулс. В тази област обикновено се допускат много грешки. Често се отдава прекомерно голямо значение на разкаянието след една или друга постъпка. Обаче това съвсем не е най-доброто, което човек може да направи в подобен случай; защото в основата на разкаянието често лежи не друго, а егоизмът: ти трябва да постъпиш по-добре, за да станеш по-съвършен! Но точно тук е скрит един дълбок егоизъм. Нашият стремеж би бил неегоистичен не когато изразяваме съжаление за вече извършеното действие, а когато поставим ударението върху по-доброто му изпълнение следващия път. С най-голяма стойност е не разкаянието, а намерението да осъществим определено действие по най-добрия начин..."

"...Извънредно важно е, преподавателят и възпитателят да знаят: правилното обучение е възможно само с оглед на скритата човешка природа. А да се тръгва от обикновените междучовешки отношения - тази грешка е типична единствено за така наречения "социализъм". Замислете се само, какво би се получило, ако социалисти и марксисти бъдат оставени да подготвят облика на бъдещите училища. В Русия това вече стана; образователната програма на Луначарски е нещо ужасно. Тя означава смърт за цялата култура! Да, най-страшното от болшевизма се крие тъкмо в болшевишките методи на обучение и възпитание! Защото, ако вземат надмощие, те просто ще изкоренят всички влияния от предишните културни епохи. Всичко това няма да се усети в рамките на едно или две поколения, но много скоро хората ще се убедят, че на Земята изчезват и последните следи от култура. Представете си, че се оставим на дилетантските социалистически изисквания, които разпореждат как трябва да живеем. В този случай, много скоро ще усетим дълбоката извратеност на социализма, където доброто и злото не могат да бъдат повече различавани. Дори и тук Вие често сте свидетели, как мнозина пеят възторжени химни в чест на болшевизма, без да имат каквото и да е предчувствие за неговата сатанинска същност.
Рано или късно хората ще разберат, че социалният напредък е възможен, само ако възпитанието бъде поставено на здрава основа. Ето защо трябва да е ясно, че тъкмо възпитателят на бъдещето ще има задачата да борави и живее с най-интимната страна на човешката природа, без да пренася обикновените междучовешки отношения в областта на обучението. Към какво всъщност се стремят обикновените марксисти? Те се стремят към социалистически облик на училищата, където децата ще възпитават самите себе си. Но последиците от това са наистина ужасни!.."

"..Величественото и красивото при децата е, че те представляват една самостоятелна раса, която вярва в морала на света и за която е напълно естествено да му подражава.."

Рудолф Щайнер, 1919г.

Study of Man II

"It would be sad if we were completely contented with anything, for there is nothing which we could not do better still. And this is where we see the difference between a man who is somewhat more civilised and one who is not so advanced, for the latter always has the tendency to be satisfied with himself. The more advanced man never wants to be so thoroughly satisfied with himself because he has always in him the soft undertone of a wish to do better, even to do differently. There is much sinning in this domain. Men regard it as a tremendously noble thing to repent of a deed; but that is not the best that can be done with a deed; for often repentance is based upon sheer egoism: one would like to have done something better in order to be a better man. That is egoistic. Our efforts will only cease to be egoistic when we do not wish to have done a thing better than we have done it, but consider it far more important to do the same thing better next time. The intention which a man has is the more important thing, not the repentance — the endeavour to do the same thing on another occasion..."

"...It is of the utmost importance that the teacher or educator should realise continually: it is not enough to base our teaching on ordinary life, it must come forth from an understanding of the inner man. Popular socialism is prone to this mistake of arranging education on the basis of everyday life. This is how the current Marxist socialism would like to establish the education of the future. In Russia this has already happened. In the Lunatscharsky school reform there is something terrible. It is the death of all culture. Many dreadful things have come out of Bolshevism, but the most dreadful of all is the Bolshevist method of education, which would entirely eradicate all that former ages have contributed to human culture. This will not be achieved in the first generation but will certainly be attained in following generations, with the result that all culture will soon vanish from the face of the earth. Some people must see this. You have heard in this very room people singing a song of praise to Bolshevism, who have not the faintest idea that through it the Devil has entered socialism.
We must take great care that there are men who know that progress in the social sphere demands and depends upon more intimate understanding of the human being in the sphere of education. Hence it must be known that the educator and the teacher of the future must understand the innermost being of man, must live with this inner being and that the ordinary intercourse which takes place between adults cannot be applied to education. What do the ordinary Marxists want? They want to run the Schools socialistically; they want to do away with all authority and let the children educate themselves. Something dreadful would come out of this!..."

"This is the greatness and sublimity in the outlook of childhood, that children are a race who believe in the morality of the world, and therefore believe that the world may be imitated."

Rudolf Steiner, 1919

Духовна граматика

"Аз" е далече.
"Ти" е по-близо.
"Той" е най-близо.
В "ние" има съдружие.
Във "вие" има приятелство.
В "те" има братство.
На "нас" мога да кажа.
На "вас" ще се усмихна.
Пред "тях" ще помълча.
"Аз" си отивам.
"Ти" си тук.
"Той" идва.
"Ние" е в пелени.
"Вие" се движи.
"Те" е навсякъде.
Искам да Го видя.
Искаш да Го видиш.
Искат да Го видят.
Ти, който си някъде, как искаш да Го видиш, след като Той е навсякъде?

Съвестта наблюдава Безсъвестта

Ще чуете да наричат умния човек по следния начин:
"Умен човек. Съмнителен човек. Странен човек. Не е от нашата партия. Критикар. Ненормален. Дървен философ. Не заслужава внимание. Той е...Завеян човек. Живее си живота. Безгрижен човек. Сектант (защото умният човек не ходи на църква; не че всички, които не ходят на църква са умни). Намръщен човек. Безинтересен човек (в очите на безинтересните). Виж го само как се е облякъл (казват модните консултанти). Тоя не се заглежда по жените (казват плътските лишеи и лешояди)." Колко от тези твърдения са верни, само умният знае...
Но ще чуете и глупавия човек да говори или да се говори за него:
"Глупав човек. Аууу, колко е богат! Простак (казват подобните нему)! Не си е научил урока (решават умните)! Вярвам ти, приятелю (заявява още по-глупавия). Аз да съм вярващ, пък каквото стане..Свещички, иконки, това-онова (размишлява глупавия). Ах, тази, жестока природа (възкликва може би най-глупавия)! Аз съм бизнесмен (глупав човек). Виж колко къщи съм построил с моите пари (и животните имат къщи). Той е учител по математика (тщеславен ученик). Той е депутат (шегаджия!). Той е артист (по-точно клоун). Занимава се с музика (търси си късмета, не знае още призванието си). Спортист е той (малко по-бърз трактор). Законодател (неизвестна дума, няма съдържание). Той дава работа на хората (не, той просто иска да заповядва). Талантлив художник (да, защото има талантливи художнички около него!). Умен е този (сигурно, щом решава игрословици). Колко е смел (така е, понеже няма представа кой го преследва)! Познавам един умен човек (познаваш сянката, която се движи). Имам забележителен приятел (добре, но слонът по-малко забележителен ли е от него?). Ей, какъв интересен човек (той това и иска да чуе)..."
Много заблуди са наши господари днес. Ако всеки ден се отказваме от една заблуда, мисля че сто години може и да стигнат, за да се отърсим от повечето. Товарът, който носим, това са нашите предразсъдъци и заблуждения. Нека не го забравяме и да не обвиняваме никого за това.
"Трябва да се живее" - възкликва мъртвия към съседния гроб; той все още не знае, че говори на костите, не на истинския човек.