..."Да, подсъзнателното изкуство принадлежи към миналото. А изкуството, което черпи своите инспирации от Антропософията, се намира едва в своето начало. Но тъкмо то е изкуството на бъдещето. И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа. Защото в Антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия - като например "жертва", "безкористна всеотдайност" и "резигнация" - при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа."
Рудолф Щайнер, GА 132
(Една от изключително важните забележки на Щайнер, валидна разбира се и за настоящето и за бъдещето, пряко изобличаваща както онези, които говорят за простотата на истината, така и онези, които са толкова засипани от "духовни понятия", които толкова интензивно се стараят да бълват думи след думи, обяснения след обяснения (какъвто е случаят с много от последователите на Антропософията), че са изгубили не само вълшебния трепет, свързан с понятията "жертва" и "безкористна всеотдайност", но не съумяват и да изявят техното съдържание в действителността, във вид на чисто човешки взаимоотношения, когато се появи нуждата от това. Аз умишлено, така да се каже, трупам такива многозначителни исказвания на Щайнер, защото една от слабите черти на съвременния човек е вслушването в авторитета, и дори и антропософите днес в голяма степен не могат да се отърват от тази слабост. Например: Човек без външен авторитет изказва пред събеседника си (който най-често е такъв, който се занимава с Духовна наука) същите заключения, като тези на Щайнер. Какво се случва? Те са отхвърлени, защото не са изречени от самия Щайнер! Обаче, според думите на Рудолф Щайнер, онзи, който търси само авторитетни изказвания, не е никакъв антропософ. Да, и той наистина не е! С огромна болка трябва да споделя, че дори и онези, които най-много застъпват антропософските понятия, са лишени от трепета, който иска да "взриви" думите, и щом съдбата ги срещне с едно трепетно слово, богато на образи, те остават напълно неразбиращи и безчувствени. Ето как гордостта отвежда ученикът на Духовното познание до прибързаната вяра в собствените знания и огражда душата с обратното на трепета - с безтрепетност.)
No comments:
Post a Comment