Второто идване (пришествие)

"Благовестието на новото действие на ангелите (Евангелието) трябва да проникне във всички народи.
А когато ви поведат, за да ви предават, не се грижете за това, какво ще кажете. В онзи час ще говорите от това, което ви се даде; защото не вие ще говорите, а Светият Дух ще говори чрез вас.
И брат ще предаде брата на смърт, бащата своето чедо, децата ще се надигнат против своите родители и ще донесат смърт върху тях. А вас всички ще намразят, защото моето същество е във вас. Но който претърпи до край, той ще бъде спасен.
А кога видите образа на мерзостта на заблуждението на Аза да стои там, където не й подобава - който чете, трябва да вникне с мисълта в това, което чете - тогаз всички, чиито души са в Юдея, да бягат на планински те височини. А който е на покрива на къщата си, да не слиза в къщи; и който е вън на нивата, да не се връща към това, което стои зад него, за да вземе дрехата си.
Горко на непразните и кърмещите в онези дни. Молете се, всичко това да не стане в един земен свят. Тези времена така ще потискат душите, както никога до сега от началото на сътворението не е ставало чрез действието на Бога до наши дни; и както никога не ще бъде и в бъдещи дни. И ако Ръководителят на света не съкрати дните, тогаз нито едно същество на физическия свят не би се спасило. Но заради человеците, които приемат висшето битието в себе си и които той иска да доведе до висшето съществуване, съкратил е тези дни.
И ако тогаз някой ви каже: Ето, тук е Христос, ето, там е, не обръщайте своята вътрешност към него. Защото ще се явят лъжехристи и лъжепророци, които ще вършат даже знамения и чудеса, за да заблудят по възможност и онези, в които вече живее висшето битие. Внимавайте прочее. Ето предсказах ви всичко.
И след притесненията на онези дни слънцето ще се затъмни, луната не ще изпраща вече своята светлина, а звездите ще паднат от небето и ще се разклатят мировите сили в небесните сфери. Тогаз идването на Човека-Дух ще стане видимо на облаците, заобиколен от мировите сили, озарен от светлината на етерния свят. И ще изпрати ангелите, за да съберат от четирите небесни посоки, от пределите на Земята до пределите на небето всички онези, които са свързани с него като носители на висшето битие.
Научете се от притчата, която ви дава смоковницата: когато през нейните клоне възлизат вече соковете и се развиват листата й, познавате, че е близо лятото. Така е и с вас самите. Когато видите всичко това, ще познаете, че откровението на Човека-Дух е пред вратата. Да, казвам ви: Преди още да завърши времето на живеещите сега человеци, всичко това ще започне.
Небето и Земята ще преминат, но моите думи не ще преминат.
За онези дни и часове никой не знае нещо, нито ангелите на небето, нито Синът, а само отческата Първопричина на света.
Бъдете виждащи и бъдете будни! Вие не знаете, кога ще дойде времето. Това е, както човек, който отиде на път и оставя къщата си. Той предава властта на слугите си и всекиму отрежда работата му, а на вратаря повелява да бъде буден. Така и вие бъдете будни. Не знаете кога ще дойде господарят на дома, дали вечер или среднощ или кога петел пропее или на утринта. Грижете се, да не ви намери заспали, кога дойде внезапно. А това, което казвам на вас, важи за всички человеци: Бдете!"

Евангелие на Марко, 13 глава

Този добросъвестен превод от оригинала е направен от Емил Бок. Обърнете внимание колко ясно говори Христос за Своето второ идване, колко недвусмислено е посочено, че то ще се състои в Етерния свят, а не във физическия! Обърнете внимание, че се говори за Човека-Дух, а не за Човешкия Син, както е в комерсиалните преводи на Евангелието. Поклон пред делото на Емил Бок, благодарение на когото можем да разполагаме с точен превод на Евангелските събития...

Трепетът на бъдещето

..."Да, подсъзнателното изкуство принадлежи към миналото. А изкуството, което черпи своите инспирации от Антропософията, се намира едва в своето начало. Но тъкмо то е изкуството на бъдещето. И както е вярно, че художникът от миналото нямаше никаква нужда да знае какво лежи в основата на художественото произведение, също така вярно е, че художникът на бъдещето трябва да знае, разчитайки обаче именно на онези сили, които са една разновидност на самия Космос, независимо че бликат от неговата собствена душа. Защото в Антропософията, в Духовната наука вниква не онзи, който я превръща в наука на разума, служейки си с всевъзможни мисловни конструкции и схеми, а онзи, който при всяко от нашите понятия - като например "жертва", "безкористна всеотдайност" и "резигнация" - при всяка дума, усеща един трепет, усеща нещо, което просто иска да взриви понятието или думата, за да изяви себе си в безкрайното богатство на образа."

Рудолф Щайнер, GА 132

(Една от изключително важните забележки на Щайнер, валидна разбира се и за настоящето и за бъдещето, пряко изобличаваща както онези, които говорят за простотата на истината, така и онези, които са толкова засипани от "духовни понятия", които толкова интензивно се стараят да бълват думи след думи, обяснения след обяснения (какъвто е случаят с много от последователите на Антропософията), че са изгубили не само вълшебния трепет, свързан с понятията "жертва" и "безкористна всеотдайност", но не съумяват и да изявят техното съдържание в действителността, във вид на чисто човешки взаимоотношения, когато се появи нуждата от това. Аз умишлено, така да се каже, трупам такива многозначителни исказвания на Щайнер, защото една от слабите черти на съвременния човек е вслушването в авторитета, и дори и антропософите днес в голяма степен не могат да се отърват от тази слабост. Например: Човек без външен авторитет изказва пред събеседника си (който най-често е такъв, който се занимава с Духовна наука) същите заключения, като тези на Щайнер. Какво се случва? Те са отхвърлени, защото не са изречени от самия Щайнер! Обаче, според думите на Рудолф Щайнер, онзи, който търси само авторитетни изказвания, не е никакъв антропософ. Да, и той наистина не е! С огромна болка трябва да споделя, че дори и онези, които най-много застъпват антропософските понятия, са лишени от трепета, който иска да "взриви" думите, и щом съдбата ги срещне с едно трепетно слово, богато на образи, те остават напълно неразбиращи и безчувствени. Ето как гордостта отвежда ученикът на Духовното познание до прибързаната вяра в собствените знания и огражда душата с обратното на трепета - с безтрепетност.)