Thursday, March 08, 2012

В царството на чистата мисъл, втора част

"Ако си мислим историята като една драма, в която всеки, който участва в нея, играе ролята си съвсем свободно и така, както намира за добре, едно разумно развитие на тази объркана игра е мислимо само благодарение на това, че има един дух, който твори поетически във всички, и че поетът, чиито чисти фрагменти са отделните актьори, вече предварително е приел обективния успех на цялото в хармония със свободната игра на всички индивиди така, че на края действително трябва да се получи нещо разумно. Но ако поетът би бил независим от своята драма, ние бихме били само актьорите, които изпълняват това, което е създал той. Ако той не е независим от нас, а се разкрива и саморазбулва само последователно чрез самата игра на нашата свобода, така че без тази свобода не би бил и самият той, ние сме съпоети на цялото и самоизобретатели на особената роля, която играем.
Чрез всеки отделен интелект действа абсолютното, тоест действието на интелекта само е абсолютно, доколкото не е нито свободно, нито несвободно, а е двете едновременно, е абсолютно свободно и тъкмо поради това също необходимо.

Историята като цяло е едно движещо се напред, постепенно разбулващо се откровение на абсолютното...Защото Бог не е, ако битието е това, което се представя в обективния свят; ако би бил той, не бихме били ние; но Той се саморазкрива непрестанно. Със своята история човекът дава постоянно доказателство за съществуването на Бога, доказателство, което обаче може да бъде завършено само от цялата история.

Всяко естетическо творчество изхожда от чувството за едно безкрайно противоречие, следователно и чувството, което съпровожда завършването на художественото произведение, трябва да бъде чувството за едно такова удовлетворение и това чувство трябва също отново да премине в самото художествено произведение. Следователно външният израз на художественото произведение е изразът на спокойствие и тихо величие дори там, където трябва да бъде изразено най-висшето напрежение на болката или на радостта.
Всяко естетическо творчество изхожда от едно само по себе си безкрайно разделение на двете дейности (съзнателна и безсъзнателна дейност), които са разделени във всяко свободно продуциране. Но тъй като тези две дейности трябва да бъдат изобразени в продукта като съединени, произведението изобразява нещо безкрайно по краен начин. А безкрайното, изобразено по краен начин, е красота."

Шелинг, "Система на трансценденталния идеализъм"