Мъчението

Публикувам тези цитати заради фалшивите "ученици" на Школата на Бялото Братство, които са мнозинство днес, които по мое мнение (и не само по мое) са срам и позор за Духа на Школата, които са изключително непросветени, недружелюбни, и каквото и да си фантазират че са, а те си фантазират, че са ученици на Новото Духовно течение, аз казвам, че те не са такива, и ако продължават да петнят с нечистите си действия името на Учителя, ще предизвикат само нещастията върху себе си. Доколкото съм се срещал с тях през годините, имам правото (правото на Истината) да потвърдя, че атмосферата, която ги заобикаля, е атмосфера на безкрайно неразбиращи, безкрайно заслепени от своите душевни афекти същества, атмосфера на незаинтересованост, на безхаберие, на фалшиви, мазни усмивки, или глуповато-злобно намръщени лицеви линии и т.н. Не е необходимо да споделя всичко видяно. Това е достатъчно, и то не е критика, а просто наблюдение. Който иска да бъде ученик на Бялото Братство, трябва да се срещне лично с Учителят на това Братство и да бъде одобрен от Него! Той ще бъде не външен, но дълбоковътрешен член на Братството. Останалите нека мълчат, нека слушат, нека си пеят песните и да търсят себе си във водите на Рилските езера. Нищо повече. Повечето е от Сатаната! И всички, които днес и за в бъдеще, задоволяват своите лични интереси на гърба на Школата, са от Сатаната! Първият белег, по който могат да бъдат разпознати фалшивите "ученици", е тяхното биещо на очи неумение да се обхождат уважително и с разбиране към хората и съществата извън тяхното "общество", да се мислят за нещо повече от другите. А това е най-малкото изискване, отправено към всеки човек на тази земя. Ако те не са готови да изпълнят най-малкото, ако най-малкото е незначително за тях, ако те са твърде големи за малките неща от живота, тогава те не са никакви окултни ученици; те са по-скоро окултни паразити и лицемери. Великият Майстор ще ги сложи по местата им. Това е засега...само засега. Следват цитатите от изключително показателната Беседа:

"...Второ нещо, всички онези от вас, които нямат разположение към другите – които обичат да се гневят и да одумват, да не идват тук, в школата. Може да идвате, но не отговарям за последствията. Аз искам тук мъже и жени, които имат самообладание. Може да ви блазни мисъл, да придобиете известни знания, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цел не да подобрите временния си живот, а да изпълните волята Божия разумно, в широк смисъл, да изпълните Неговата воля във всичките области на човешкия живот. Религиозни хора нам не ни трябват, духовни хора също, нито набожни – религиозните да отидат в църквата, духовните в обществото, а набожните на небето. Сега, виждате, че това е едно противоречие. Как ще изтълкувате – религиозните в църквата, духовните в обществото и набожните на небето? Вие ще кажете: „Мястото ни не е тук". Действително, мястото ви не е тук. Ако вземете да учите грънчарството при някой майстор, нали най-първо майсторът ще ви учи да разбирате качеството на пръстта – коя подхожда, да я превръщате в кал, после ще ви покаже метода – как да употребите тази кал, най-после ще я турите на грънчарското колело отгоре и ще ви научи да дадете форма на тази кал. Като гледате отвън, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за майстора, но не и за ученика. И вие сте чели книги, както неопитните правят грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадат това колело, не зная, дали от 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа – това е изкуство да знаем как да творим.

Искам вашите умове да бъдат приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя препятства на всеки ученик да разбере нещата. Защо се мъчат хората? Светиите са били мъченици, за да станат здрави; мъчението в духовния свят образува здраве, образува бъдещите форми на хората, които ще се въплътят на земята. Вие, като се мъчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване телата на следващите поколения. Ако възприемете мъчението в това му значение, онези, които ще дойдат да се въплътят, в бъдеще, ще съградят своите тела от тези елементи и ще уредят своя живот правилно. Но, ако вие с всяко мъчение внасяте хиляди проклятия, нищо няма да сполучите. Като направите своето бъдеще гърне от такава материя, ще бъдете нещастни. И така, мъчението е необходимо за следващия ваш живот на земята.

Всички ученици на окултната школа, които не са готови да се мъчат, да не прекрачват нейния праг, защото той е свещен. Това е първото правило. Ще се запитате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мъчения – елате. Инак, имате обикновени беседи в неделя, идвайте. Вие и в четвъртък можете да дойдете, но аз ще затворя вратата на моята школа, и вие никога няма да стъпите в нея – хубаво да го знаете. Ангел, с огнен меч, ще стои пред вратата, и горко ономува, който пристъпи. Главата му ще се търколи на пода. Следователно, ще си зададете първия въпрос: готови ли сте да се мъчите и да издържите мъчението. Всичко благородно и възвишено в света се ражда само от мъчението, не от труда. Мъчението съставлява най-великата работа, трудът е втората стъпка, която гради туй, което мъчението е създало. Християнството се повдигна благодарение на мъчениците, които положиха живота си за него. Не съм аз, който изисквам мъчението, то е един неумолим закон на битието, който ще си остане в сила завинаги. Защо се мъчат хората – това е достояние само на онези, които са в школата. Никакво друго обяснение повече няма да ви дам.

В тази школа няма място за обикновената вяра, няма място и за любов. Да се разберем. Ако търсите любов, идете в обществото; ако търсите вяра, идете в църквата. Вие ще си отговорите, тук на какво място сте. То е място на мъчение. И така, светът е едно място на мъчение. Този свят е едно от най-великите училища на живия Господ; по-велико училище аз не познавам; наричам го – основа на всички други училища.

Ако разберете недоволството като подтик за мъчение и труд, вие сте разрешили правилно задачата на живота; но, ако го разберете, че сте поставени в неблагоприятни условия, че туй не трябвало, онуй не трябвало, енергията във вас ще се превърне в омраза и завист – ще се роди злото. Когато наблягам на думата „мъчение", аз подразбирам, че трябва да превърнете недоволството във вас в правилно божествено движение. Кззах ви в една беседа, че трябва да разберете всичко добре. Човек, който влиза в тази школа, трябва да е много учен човек, трябва да разбира много добре математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи във вас веднага в проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизат отгоре надолу в разни посоки и се кръстосват.

Някой казал някоя обидна дума и предизвикал страдание – то не е мъчение, то е чесане, физическа краста. Мъчението е велика наука в света. Когато вие почнете да се мъчите, аз ще ви обикна. Само който се мъчи, мога да го обичам. Не мислете, че вън от мъчението има обич. Ако вие не се мъчите, аз нямам нищо общо с вас, чужди сте ми и знаете ли как чужди? Но, ако се мъчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя към учениците. Мъчите ли се като великани, със спокойствие и хладнокръвие, и не изгубвате равновесието на духа си, вие сте обичани.

Та, ще се спрете на думата "мъчение" – тя е най-съществената, най-важната в света и в тази школа, в която искате да бъдете ученици. Ще спрягате тази дума във всички лица и времена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мъчат, защото в мъчението е спасението. Ако не бе мъчението, Христос би ли станал това, което е? Кого наричат антихрист? Онзи, който не се е мъчил, а иска да заеме мястото на Христа. Който се е мъчил и със спокойствие е изтърпял мъченията, той е Христос, а който не се е мъчил и иска не през предната, но през задната врата да влезе, той е антихрист. Тъй говори тази окултна школа."

Учителят Беинса Дуно, 1920г.

В царството на чистата мисъл, втора част

"Ако си мислим историята като една драма, в която всеки, който участва в нея, играе ролята си съвсем свободно и така, както намира за добре, едно разумно развитие на тази объркана игра е мислимо само благодарение на това, че има един дух, който твори поетически във всички, и че поетът, чиито чисти фрагменти са отделните актьори, вече предварително е приел обективния успех на цялото в хармония със свободната игра на всички индивиди така, че на края действително трябва да се получи нещо разумно. Но ако поетът би бил независим от своята драма, ние бихме били само актьорите, които изпълняват това, което е създал той. Ако той не е независим от нас, а се разкрива и саморазбулва само последователно чрез самата игра на нашата свобода, така че без тази свобода не би бил и самият той, ние сме съпоети на цялото и самоизобретатели на особената роля, която играем.
Чрез всеки отделен интелект действа абсолютното, тоест действието на интелекта само е абсолютно, доколкото не е нито свободно, нито несвободно, а е двете едновременно, е абсолютно свободно и тъкмо поради това също необходимо.

Историята като цяло е едно движещо се напред, постепенно разбулващо се откровение на абсолютното...Защото Бог не е, ако битието е това, което се представя в обективния свят; ако би бил той, не бихме били ние; но Той се саморазкрива непрестанно. Със своята история човекът дава постоянно доказателство за съществуването на Бога, доказателство, което обаче може да бъде завършено само от цялата история.

Всяко естетическо творчество изхожда от чувството за едно безкрайно противоречие, следователно и чувството, което съпровожда завършването на художественото произведение, трябва да бъде чувството за едно такова удовлетворение и това чувство трябва също отново да премине в самото художествено произведение. Следователно външният израз на художественото произведение е изразът на спокойствие и тихо величие дори там, където трябва да бъде изразено най-висшето напрежение на болката или на радостта.
Всяко естетическо творчество изхожда от едно само по себе си безкрайно разделение на двете дейности (съзнателна и безсъзнателна дейност), които са разделени във всяко свободно продуциране. Но тъй като тези две дейности трябва да бъдат изобразени в продукта като съединени, произведението изобразява нещо безкрайно по краен начин. А безкрайното, изобразено по краен начин, е красота."

Шелинг, "Система на трансценденталния идеализъм"

Läuterung

Autor: Petko Stoychev

Кратко и ясно

"Каруцарите сключиха помежду си трудов договор и обявиха гения за излишен, като на всеки каруцар сложиха печата на гений. Вероятно някоя по-късна епоха ще познае по сградите им, че те са направени от струпан материал, а не са изградени. На тези, които неуморно повтарят модерния боен и жертвен зов "разделение на труда! строй се!" трябва веднага кратко и ясно да се каже: в желанието си по-бързо да придвижите науката напред вие бързо ще я унищожите, така както ще загине квачката, която принуждавате по изкуствен начин да снася колкото се може по-бързо яйца. Добре, през последните десетилетия науката се е придвижила учудващо бързо напред, но погледнете само учените, тези изтощени квачки! Те действително не са "хармонични" личности. Могат само да кудкудякат по-силно от всякога досега, защото снасят по-често яйца. Наистина, яйцата им стават все по-малки, въпреки че книгите стават по-дебели...

История се пише от човек опитен и превъзхождащ другите. Ако някой не е изживял нещо по-силно и по-дълбоко от всички, не ще успее да изтълкува и нищо велико и възвишено от миналото. Мъдростта на миналото е винаги мъдрост на оракулите. Само като строители на бъдещето, познаващи настоящето, ще можете да я разберете...Редно е да знаем, че само този, който строи бъдещето, има право да съди миналото...
Никога обаче не се обръщайте към историята с въпроса: как? с какво? Ако напротив, се вживеете в историята на великите личности, ще научите от нея най-висшите повели, а именно, че сте длъжни да постигнете зрялост и да избягате от онази сковаваща ви възпитателна власт на времето, която вижда полза за себе си в това да не ви позволява да съзреете, за да може да господства и да ограбва вас, незрелите.

Само изхождайки от най-висшата сила на съвременността, имате правото да тълкувате миналото. Само напрягайки до максимум най-благородните си качества ще отгатнете, какво от миналото е велико и заслужава да се знае и съхранява. Само сродното познава сродното. В противен случай ще принизите миналото до себе си.

Всички държави, в които с политика се занимават и други освен държавниците, са лошо устроени и заслужават да загинат от многото политици."

Фридрих Ницше