Премъдростта не се изменя!

"Не ускорявайте смъртта със заблужденията на живота си и не привличайте си гибел с делата на ръцете си.
Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите,
защото Той е създал всичко за битие, и всичко в света е спасително: няма пагубна отрова, няма и адово царство на земята.
Праведността е безсмъртна, а неправдата причинява смърт;
нечестивите я привлякоха с ръце и думи, счетоха я за приятел и изнемогнаха, и сключиха съюз с нея, защото са достойни да бъдат неин дял.

А душите на праведните са в Божия ръка, и мъка няма да ги докосне.
В очите на неразумните те минаваха за умрели, и краят им се считаше за погибел,
и заминаването им от нас - унищожение; но те си пребъдват в мир.
Защото, макар в очите на хората и да се наказват, тяхната надежда е пълна с безсмъртие.

Ти всички милуваш, защото всичко можеш, и заглаждаш човешките грехове заради покаяние.
Ти обичаш всичко съществуващо и се не гнусиш от нищо, което си сътворил, понеже не щеше да създадеш нещо, ако би го мразил.
И как можеше да пребъдва нещо, ако Ти не искаше? Или как би се запазило това, що не е повикано от Тебе?
Но Ти всичко щадиш, защото всичко е Твое, душелюбивий Господи!

Сърцето му е пепел, надеждата му е по-нищожна от пръст, и животът му е по-презрян от кал;
защото той не е познал Оногова, Който го е сътворил, Който му е духнал деятелна душа и Който му е вдъхнал дух за живот.

Защото онова, що се не поврежда от огън, щом се нагрееше от слаби слънчеви лъчи, веднага се разтапяше,
за да бъде известно, че трябва да изпреваряме слънцето с благодарство към Тебе, и обръщайки се към изтока на светлината, Тебе да се кланяме.
Защото надеждата на неблагодарника ще се разтопи като зимен скреж и ще се излее като непотребна вода.

Страх не е нищо друго, освен лишение от помощ, която би дал разсъдъкът.
Колкото по-малка е вътрешната надежда, толкова по-голяма се представя неизвестната причина, която произвежда мъката."

Премъдрост Соломонова

(Твърде чуден е факта, че тъй наречената Православна църква е допуснала в своето издание на Стария завет тази книга на Цар Соломон, в която както се вижда по-горе, мъдрецът ни поощрява да посрещаме слънцето, "да изпреваряме слънцето с благодарство към Тебе, и обръщайки се към изтока на светлината, Тебе да се кланяме". Същата тази църква определя посрещането на слънцето от Учителя Беинса Дуно и неговите последователи като езически ритуал. Бидейки последователна, каквато тя не е била никога, Православната църква би трябвало да отмахне от своите издания книгите Соломонови, дори да анатемоса Соломон като последовател, като пратеник на Бялото Братство, какъвто той наистина Е! Който може да мисли, нека мисли и да разбере, и да съумее да си задава правилните въпроси; от тях в голяма степен зависят правилните отговори...)