Wednesday, March 02, 2011

Днешният Рим!

"Днес често чуваме: "Ах, тези търсители на Духа! Те се събират в своите ложи и там си говорят за всевъзможни фантазии. Но човек, намиращ се на висотата на днешното време, не може да се занимава с такива неща." Днес последователите на Духовната наука често пъти изглеждат като една презирана класа от необразовани хора. Трябва ли това да ни прави малодушни? Не.
Ние искаме да поставим един образ пред душата си и да пробудим чувствата, свързани с него. Нека да си припомним нещо подобно от миналите времена; нека да си припомним как в древния Рим се случи нещо напълно подобно. Ние виждаме как в древния Рим първоначалното християнство се разпространи всред една презирана класа от хора. Днес ние с разбираемо вълнение отправяме поглед към Колизеума, издигнат от имперският Рим. Обаче ние можем да отправим поглед също и към хората, които тогава си въобразяваха, че стоят на висотата на епохата, като в същото време те заемаха своите места в цирковете, наблюдавайки как християните бяха изгаряни на арената, а после запаленият тамян пречеше на миризмата на изгорените трупове да се носи из въздуха.
И нека сега още веднъж да погледнем към редицата на презрените. Те живееха в катакомбите, в подземните галерии. Там трябваше да се промъква и току-що роденото християнство. Там долу първите християни издигаха олтари върху гробовете на техните мъртви. Там долу те имаха своите чудни символи, техните светилища. Какво необикновено вълнение ни обхваща, когато днес минаваме през катакомбите, през подземията на презирания Рим. Християните добре знаеха какво им предстои. Колко презирани бяха първите зародиши на Христовия Импулс, покълващи долу в подземните катакомби! И какво остана от имперския Рим? Той изчезна от лицето на Земята! Обаче това, което беше скрито в катакомбите, превзе целия свят.
Нека днес тези, които искат да превърнат себе си в носители на един духовен мироглед, да постигнат сигурността на първите християни. Последователите на Духовната наука могат да бъдат и презирани от днешните учени, обаче нека те знаят, че работят именно за това, което ще разцъфти и преуспее в бъдещето. Нека те да се научат и да понасят всички зложелателства от страна на съвременния свят. Ние работим за бъдещето. Нека в скромност и вътрешна сигурност, без възгордяване, да пробудим в себе си необходимата сила срещу неразбирането на нашето време..."

Рудолф Щайнер, 1908г.

No comments: