Философия на историята

Мислите на Хегел, които ще цитирам тук, са от огромна важност за съзнанието на съвременния човек и за неговото бъдеще. Аз считам Хегел за един от предвестниците на Духовната Наука, Антропософията и всеки непредубеден поглед може да установи същото.


"Управниците, държавниците и
народите често биват съветвани да си вземат поука от опита на
историята. Но опитът и историята ни учат, че народите и
правителствата никога нищо не са научили от историята и не са
действували съгласно поуките, които биха могли да бъдат
извлечени от нея. Във всяка епоха има такива особени
обстоятелства, всяка епоха е толкова индивидуално състояние, че в
нея е нужно и възможно да се вземат само такива решения, които
произтичат от самото състояние. Във водовъртежа на световните
събития не може да намерим помощ от общия принцип или от
спомена за сходни събития, защото избледнелият спомен от
миналото няма никаква действена сила в сравнение с жизнеността и
свободата на настоящето. В това отношение няма нищо по-нелепо
от толкова често прокарваните паралели с гръцката и римската
история в епохата на френската революция. Няма нищо по-различно
от природата на тези народи и природата на нашето време."

"Защото ако към разглеждането на световната
история не се подходи с вече определена мисъл, с познанието на
разума, то поне трябва да се вярва твърдо и непоколебимо, че
световната история е разум и че светът на разумността и
самосъзнателната воля не е предоставен на случайността, а трябва
да се разкрива в светлината на познаващата себе си идея."

"В пълно противоречие с
това, че в свещеното писание се казва, че висш дълг на хората е не
само да обичат бога, но и да го познаят, сега преобладава
отрицанието на това, което се казва в същото писание, а именно, че
духът въвежда в истината, че той познава всички предмети и дори
прониква в дълбините на божеството. Твърдението, че божествената
същност се открива отвъд нашето познание и човешките дела, е
удобно с това, че благодарение на него можем да се задоволим със
своите собствени представи. По този начин отпада необходимостта
познанието да бъде поставяно във връзка с божественото и
истинното, точно обратното, тогава суетността и субективното
чувство намират своето пълно оправдание; и набожното смирение,
отклонявайки от себе си познаването на бога, напълно съзнава, че
по този начин поощрява своя произвол и суета. Затова не намерих за
нужно да премълча това, че нашият принцип, съгласно който
разумът управлява и е управлявал духа, се намира във връзка с
въпроса за възможността бог да бъде познат. Това се прави не за да
се отклони съмнението, че философията като че ли се срамува или
трябва да се срамува да споменава религиозните истини и че страни
от тях, защото в това отношение съвестта й, така за се каже, е
нечиста; обратно, в най-новите времена нещата са стигнали толкова
далеч, че философията е принудена да защитава религиозното
съдържание от някои видове теология. В християнската религия бог
се разкрива, т.е. дава на човека възможност да разбере какво
представлява той, така че вече не е скрит и таен; заедно с
възможността да се познае бог ние сме и задължени да направим
това. Бог иска неговите деца да не са безчувствени и празноглави
хора, а такива, които, оставайки сами по себе си низши духом, са
богати с познанието за него и които най-много от всичко ценят това
познание на бога. Развитието на мислещия дух, изходен момент на
който е това откровение на божествената същност, трябва накрая да
стигне до този момент и мисълта да постигне онова, което преди
всичко е било открито за чувствуващия и представящ дух; време е
накрая да се разбере и богатото произведение на творческия разум,
което представлява световната история. Някога е било модно да се
учудват на божията мъдрост в животните, растенията, в съдбите на
отделните хора. Щом се допуска, че провидението се открива в
такива предмети и материи, защо то да не може да се открие и в
световната история? Този предмет изглежда твърде огромен. Но
божествената премъдрост, разумът, е един и същ и във великото, и в
малкото и не бива да мислим, че бог е твърде слаб, за да прилага
своята премъдрост спрямо великото. Нашето познание се стреми да
разбере това, че целите на вечната мъдрост са се осъществявали
както в сферата на природата, така и в сферата на действителното и
дейното в света на духа."

"Всеки индивид има определено положение; той знае в
какво изобщо се състои правилният и честен начин на живот. Ако за
обикновените частни отношения се казва, че е толкова трудно да се
избере кое е правомерно и добро, и ако смятат за превъзходен морал
именно това, в което човек открива големи затруднения и се
измъчва от съмнения, то това по-скоро трябва да бъде приписано на
злата воля, която търси пролуки, за да се измъкне от своите
задължения, които никак не е трудно да се узнаят, или поне тези
съмнения трябва да се приемат като прахосване на времето на
рефлектиращия ум, чиято воля е толкова дребна, че не изисква от
него много усилия, и който следователно твърде много се занимава
със себе си и се отдава на морално самодоволство."

"Злорадата утеха, че
животът на историческите личности не може да бъде наречен
щастлив, че така нареченото щастие е възможно само в частния
живот, който може да протича при твърде по-различни външни
обстоятелства — това утешение могат да открият в историята онези,
които имат нужда от него. А нужда от това имат завистливите хора,
които се дразнят от великото, изключителното, които се стремят да
го омаловажат и да изтъкнат на преден план слабите му страни. По
такъв начин и в най-новото време много пъти е било доказвано, че
господарите изобщо не са щастливи на своя трон, и затова тези,
които доказват това, се примиряват с мисълта, че не те са
господарите. Впрочем, свободният човек не е завистлив, а с лекота
признава великото и възвишеното и се радва, че то съществува."

"Бог управлява света; съдържанието на
неговото управление, осъществяването на неговия план е световната
история. Философията иска да разбере този план, защото само
онова, което е осъществено от него, е действително; онова, което не
му съответствува, представлява само гнило съществуване. Под
чистата светлина на тази божествена идея, която не е само идеал,
изчезва илюзията, че светът е безумен, налудничав процес.
Философията се стреми да познае съдържанието, действителността
на божествената идея и да оправдае презряната действителност.
Нали разумът е познание на божественото творение. Що се отнася
до извращенията, нарушенията и упадъка на религиозните,
нравствените и моралните цели и състояния изобщо, то трябва да
кажем, че макар и последните да са безкрайни и вечни по своята
същност, все пак приеманите от тях конкретни форми могат да имат
ограничен характер, а следователно да се намират в обща връзка с
явленията от природата и да бъдат във властта на случайността.
Затова те са непостоянни, могат да бъдат нарушени и да стигат до
упадък. Религията и нравствеността, именно като всеобщи в себе си
същности, притежават по своето понятие свойството наистина да
бъдат налице в индивидуалната душа дори и в случаите, когато не
се отличават в нея с широтата на културния си кръгозор и не се
прилагат към развитите отношения. Религиозността и
нравствеността, проявяващи се в ограничения живот на някой овчар
или селянин, в своята концентрирана искреност и определеност от
малко и напълно обикновени житейски отношения, са неимоверно
ценни, при това те притежават такава ценност, както и
религиозността и нравствеността, свойствени за развитите и
образовани хора и типа съществуване, характеризиращо се с
многостранност на отношенията и действията. Това вътрешно
средоточие, тази проста област на правото на субективна свобода,
това огнище на желанията, решенията и дейността, абстрактното
съдържание на съвестта, това, в което се състои както вината, така и
достойнството на индивида, остава неприкосновено и напълно
защитено от действието на силния тътен на световната история, и не
само за външните и времевите промени, но и за тези промени, които
произтичат от абсолютната необходимост на самото понятие
свобода. Но изобщо трябва да отбележим, че съществува и нещо по-
висше от онова, което в света има правото да съществува като нещо
благородно и прекрасно. Правото на световния дух е по-висше от
всички частни права."

"Духът, унищожавайки телесната обвивка на
своето съществуване, не само преминава в друга телесна обвивка и
не само в обновен вид възкръсва от пепелта, в която се е превърнала
неговата предишна телесна форма. Той възниква от тази пепел, като
се извисява и се преобразява като по-пречистен дух. Разбира се, той
се противопоставя на самия себе си, унищожава своето налично
битие, но унищожавайки го, той го придобива отново и това, което е
негово въплъщение, става материал, работата над който го извисява
до ново въплъщение."

"Духът по същество е резултат от своята дейност: неговата
дейност е излизане от непосредствеността, нейно отрицание и
завръщане в себе си. Можем да го сравним със семето: от него
започва растението, но и то е резултат от целия живот на
растението. Но безсилието се проявява и в това, че началото и
резултатът не съвпадат; същото се наблюдава и в живота на
индивидите и народите. Животът на народа води до съзряване на
плода, тъй като неговата дейност е насочена към осъществяването
на неговия принцип. Обаче този плод не пада обратно в недрата на
същия народ, който го е родил и му е позволил да узрее, напротив,
той става за него горчиво питие. Той не може да се откаже от него,
защото безкрайно много го иска, обаче отпиването от него
ознаменува неговата гибел, но в същото време и появата на един
нов принцип."

"Следователно, тъй като имаме работа само с идеята за духа и
всичко в световната история разглеждаме само като негова проява,
ние, правейки обзор на миналото, колкото и велико да е то, имаме
работа само с настоящето. Защото философията, като занимаваща
се с истината, има работа с това, което е вечно налице. Всичко,
което е било минало, за нея не е загубено, тъй като идеята се оказва
налице; духът е безсмъртен, т.е. той не е преставал да съществува и
все още не е несъществуващ, а съществува и сега. По такъв начин
самото това вече означава, че наличната сегашна форма на духа
съдържа в себе си всички предишни етапи. Наистина, тези етапи са
се развили един след друг като самостоятелни; но духът винаги е
бил в себе си това, което е, разликата се състои само в развитието на
това биващо в себе си. Животът на сегашния дух е кръговрат на
етапите, които, от една страна, не съществуват един до друг, и само,
от друга страна, се явяват като отминали. Духът съдържа в себе си и
в своята сегашна дълбина моментите, които е оставил зад себе си."

Георг Хегел

Този морков е мой!

"Защо хората страдат? Защото духовете горе имат Великден. Хората ядат животните, а животните се обръщат в тифузни бацили и ядат човешките тела, и с това си отмъщават. Животните се питат защо има страдания? Отговаря им се: Защото хората долу на земята имат Великден, Нова година, Рождество, Свети Николай и прочие. И когато хората се веселят и са най-радостни, дават на животните най-големите страдания..."

"Поповете и други не могат да спрат нашето учение. То е едно течение, на което трябва да отварят път, иначе то ще образува блато, ще се родят жаби и ще се нахвърлят около тях. Изпитанията са кал, която се хвърля от Черната ложа..."

"В миналото някой си човек умрял и го занесли в пъкъла. Живял той дълго време, с векове там, мъчил се и се молил на Господа да го прости. Най-после Господ казал: "Отворете книгата на живота и вижте, дали е направил поне едно добро в целия си живот." Като разтворили книгата намерили, че веднъж бил дал един морков на един беден човек. Тогава казва Господ: "Този човек може да бъде пуснат." Заповядва на един ангел: "Ще подадеш този морков да се хване той за него и така ще го изтеглиш из ада." Обаче заедно с него се хванали и други грешници - наловили се един друг за краката и ангелът ги понесъл към рая; но този, чиито бил морковът, рекъл на другите: "Този морков е мой", и щом издумал това, веригата се скъсала, та всички паднали в пъкъла.
Нека вашият морков послужи за спасението и на други хора, за да се издигнат към небето, защото ако кажете: "Този морков е мой", ще паднете пак долу. Може да се хванат за вашите дрехи, за вашите крака, , мълчете, нищо не казвайте. Него ден, когато кажете: "Този морков е мой", вие сте далеч от Господа. Безкористието живее всякога под закона на подобието. Жертва и себеотричане за другите - това е Християнството."

Учителят

АНАТЕМА !!!

Днес се проведе "дискусия" по националната телевизия, в която българските свещеници официално обявиха Учителят Петър Дънов и пророчицата Ванга за предвестници на Антихриста! Обаче именно тези църковни плъхове, попове, свещеници, манастирски лентяи, именно те са служителите на онова реално духовно Същество, наречено Сатана, самият Антихрист, и те са онези, в чиито мисли и дела необезпокоявано работи Антихристовият импулс. Сатаната изпълнява много добре задачите си, но тези, които целуват мантията му, днешните фарисейски издънки, те ни най-малко не осъзнават какво говорят и срещу Кого говорят! Те са носили и продължават да носят големи нещастия на българския "народ" с невярното си и измамно служение. Те не са поддръжниците на Словото Божие, те са гонителите и хулителите на това Слово! Те не са служителите на Христос, те и досега продължават да разпъват Христос! Те не строят църквите си в името на Божия Син, те ги строят в свое име, което е името на Звяра. Сатана стои на прага на църквите и поглъща своите последователи, без те дори да го подозират.
Познавам вашите кирливи ризи, нагледал съм се на вашите интриги, църковни лицемери - вашите бащи първо преследват жертвите си, а вие после канонизирате тези последните за светии. Вие сте книжници и фарисеи до мозъка на костите си! И моят гняв срещу вас не е човешки слабостен вик, а гняв Небесен (какво богохулство!). Не ме учудват вашите несмислени приказки, не ме учудват вашите слепи подстрекателства и тъмни дела - те са явни и не могат да се скрият. Но питам:
Вие, които сте ръкоположени от човешка ръка, вие ли сте пастири на човеците? Да не бъде!
На вас ли е дадено правото да отсъждате истинното и лъжовното? Да не бъде!
Вие, които наливате новото вино в стари мехове, вие ли сте следовници на Христос? Да не бъде!
Нима вашите санове, вашите корони, вашите жезли ви правят непорочни? Да не бъде!
Нима вашите камбани обръщат хората към живия Бог? Да не бъде!
Нима във вашите окадени хралупи живее светостта? Да не бъде!
Нима сърцата ви са непорочни? Да не бъде!
Нима умовете ви са светли? Да не бъде!
Изгорете своите монашески дрипи, те остаряха. Злото живее и царува във всичките ви храмове и манастири, и само в негово име палите свещите си. Някой някога чувал ли е Христос да анатемосва и да проклина? Да не бъде! Но вие, сатанински подлоги, анатемосвате, който си пожелаете! Кога слезе Христос, та ви помаза за служители? Да не бъде! Защото, ако не е бил Христос, значи сте помазани от Антихристос. Господ ще помете всичките ви църкви, всичките ви ритуали, всичките ви търговски свърталища. Да, те ще бъдат пометени, но преди това ще предизвикат с хулите си още нещастия по света. Просто е безсмислено да се спори по тези въпроси - спорят само онези, които се лутат в тъмнината, както и онези, които си мислят, че знаят повече, отколкото знаят наистина. Слушащият Бога в душата си, слуша и Неговите Пратеници; който обаче отрича Неговите Пратеници, той Бога отрича; онези, които знаят само да отрицават и да проклинат, те ли знаят истината? Тези, които изповядват вярата си по наследство и по звание, те ли знаят истината? Не.
Заявявам сега: Да не бъде никога, народ, в който Небесните Пратеници са подигравани и охулвани, да върви напред и да е щастлив. От такъв народ и стръкче няма да остане! Да не бъде, крадци и измамници, църковни недоносчета и печалбари в одежди да твърдят, че са на страната на Истината! Който толкова много иска да знае Истината по въпроса, нека се покае, нека се очисти, нека се подготви, и тогава да се обърне към Духът на Истината. И Христовият Дух работи сред хората на Земята, затова всеки съмняващ се може да Го потърси и попита, кое е истина и кое не е. Защо обаче не Го питат? Защото нямат чиста съвест, сърцата им са пълни с крамоли, устата им са пълни с вкусни подаръци!
Ето сега ще повторя онова, което душата ми е изповядвала още преди да слезе на Земята, и ще кажа така: Църквата е мъртва, да живее Душата човешка, в която Христос пребъдва; тя струва повече от всички земни храмове. Вярата е мъртва, да живее Познанието. Монасите са мъртви, да живеят Братята Христови. Сега е последната агония на старческия дом, назоваван "църква"! Обаче, блажени гонените и анатемосваните заради Истината! Блажени ония, които днес разпознават лицето на Змея и го изобличават навсякъде - в църквите, в семействата, в обществата и родовете. Блажени ония, които не са омърсили ръцете си с восъка на църковните свещи. Блажени ония, които освещават свещения огън в душите си. Блажени ония, чиито духове възстават срещу неправдата. Блажени ония, чиито живот е благословение за ближния, а не принуда. Блажени благославящите, защото те носят Божията Мъдрост. Блажени светлите умове, защото те носят Просветата. Блажени учениците Христови, защото те са истинските Божии свещеници. Блажени жадните за Новото Слово, защото те ще наследят Новата Епоха. За всички тях е Слънцето на живота. Блажени ония, които са надмогнали църковните догми, защото те са носители на свободата. Блажени ония, които не живеят по закон, а по любов, защото е тяхно Небесното царство.
Горко ти, народе, ако следваш църквата на тъмнината; горко ти, ако не познаваш своя Господ и тези, които са Негови; горко ти, заради църковните и обществените идоли, от чиито користолюбия очакваш възход и утеха. Плачете, българи, плачете затова че се противите на Оня, Който ви носи Доброто; плачете затова, че позволявате да мърсят Словото на Учителя; голи и боси ще се скитате и нищо не ще може да изтрие срама ви. Иде скръб! Църквата е безсрамна гъсеница, която прояжда вашето бъдеще. Събудете се, ленивци, и изгонете търговците от храма душевен и от храма църковен!
Долу църквата, която проповядва Разпнатия, а не вижда и не чува Възкръсналия и Живия! Долу църквата, която осквернява Словото на Беинса Дуно, Просветленият! Долу всички свещеници, които взимат пари, за да служат на Бога! Долу всички монаси, които са се скрили в хралупите и не посрещат и не поздравяват Божия Син във всяка човешка душа! Нека всяко камъче, всяко дърво, всяка птичка да им бъдат за укор и посрамление, а всяко чисто, смело и просветлено сърце да им бъде за пример. Защото, онези, които служат на Бога, Му служат с Дух и Истина, не с църковни предписания и догми. Догма е само Истината, която Божият Дух е разнесъл и записал във всички човеци.
Да се говори против учението на Беинса Дуно, означава да се говори пряко против Христовото учение, против Христовото явяване между хората днес и сега, против Божието присъствие, против всички християни. Изпълнете се със знание за Господните дела, с живо, настоящо познание, и тогава говорете. Тъй щото, мнозина говорят, но малцина знаят; мнозина назидават, но малцина изпълняват; мнозина обещават, но малцина издържат докрай. Църковните бърборковци нека си ходят, ние нямаме нужда от тях, още по-малко се нуждаем от техните сквернословия; нека вземат всичките си анатеми под мишница и да ги върнат на Сатаната, от когото са ги получили. Ние сме свещениците и четем истината Божия от собствените си души; никой не може да ни застави да приемем друга истина. Ние имаме само един Свещеник, само един Пастир, само Един, пред Когото се прекланяме от сега и до века. Когато Той изпрати Свой избраник, за да просвещава човечеството и пред него се прекланяме - поклон пред великото Слово и Дело на Учителят Беинса Дуно - сега Той е Прокурорът в съдебната зала. Нима си мислите, че няма да се срещнете с този Прокурор и няма да отговаряте за постъпките си? Що за безочие и попско дебелоглавие!
Запомнете добре: Ние нямаме съмнения, ние нямаме догадки, ние нямаме препирни, ние не злословим, ние познаваме нашият Баща и знаем кои са Негови. Вашите гонения и анатеми ни правят още по-силни, още по-уверени и по-вдъхновени. Няма препятствия и спънки за тези, които са с Господа! Ние ви разбираме и ви съжаляваме - съвестта ви е нечиста (какво като го отричате!) и страх голям ви е обзел; покайте се и елате при нас, за да познаете Истината и Тя да ви освободи. Така всички ще бъдем Едно в Христа, вместо разделени в Сатаната; само Сатаната разлъчва, разделя и заплашва.
Дали ви харесва или не, Учителят Беинса Дуно е мощният и несломим Лъч, дошъл на Земята, за да извести Изгрева на Новата Епоха, Епохата, в която Сатана за нищо на света няма да ви позволи да влезете, докато не се откажете от него. Свободни сте, разбира се, да се отречете от този Лъч, но ще понесете и последствията. Това трябва да го знаят всички; то не е пророчество, не е хипотеза, нито сектантско поверие, то е един реален факт, който може да бъде проверен на Земята и на Небето. Защо "светите" отци не се наемат лично да проверят този факт, нима не контактуват с онзи, в Когото вярват? Оковани са във веригите, в оковите на своето неверие.
Аз не говоря в защита на Истината - тя е достатъчно могъща и няма нужда нито от доказателство, нито от защита. Не говоря и в защита на Учителя - както казах, Той е Прокурорът, а ние подсъдимите. Дори не защитавам своят личен избор - това би било противно на принципите ми. Думите ми са отправени единствено и само против лъжата, против илюзията на църквата, която поробва, но не освобождава. Зад мен е цялото Небе, пред мен е цялото Небе, То е под мен и над мен, и излъчва благословиите си всеки ден и за всеки един. Небето е сърцевината на Душата, То е Духът Божий в Душата човешка и Христос е нейният Застъпник и Пазител. Който благоговее пред човешката душа, той вече познава Христос и Христос познава него. Той живее без страх и без тъмнина, в Любовта безгранична!
Приканвам ви, християни, спрете да подновявате старото и изхабеното, което вече няма никаква стойност. Църквите ще запустеят, за да забогатеят душите на хората. Църквите ще бъдат изтрити от лицето на света или пък ще останат за бъдещите поколения като паметници на глупостта и безбожния разкол. Тогава хората ще осъзнаят, че те самите са църкви Божии. Аз лично обявявам изфабрикуваната пародия и национална трагедия, наричана "Света православна църква" за закрита, нейните мнения - за обсебени от Сатана, каноните й - за духовно поробване, а служителите на тази църква - за достойни за съжаление, за безработни, които ще трябва да сменят професията си.
Който пожелае, може да стори същото.

Нека Живият Господ просветли всички християни, заради Милостта Си и Любовта Си. Нека се разлиства, нека се разраства, нека се развива всяка човешка душа под лъчите Му, чрез Словото на Неговия верен раб, Беинса Дуно, Учителят!

Блестящата мисъл 2

"...Изводът на Кант е: "Ние познаваме само явления"; на Якоби, напротив: "Ние познаваме само крайното и обусловеното."
И двата извода породиха суетна радост у хората, понеже леността на разума си мислеше, че, слава богу, е освободена от всякакви изисквания за размишляване, че се дава пълно право на свободата и че сега, когато не е нужно задълбочаването в себе си, спускането в дълбочината на природата и на духа, може да си поживее щастливо. По-нататъшният резултат при това е автокрацията на субективния разум, който, понеже е абстрактен и не познава, притежава само субективна увереност, а не обективна истина. Хората изпитаха втора радост от това, че имат тази автаркия, която не могат нито да познаят, нито да оправдаят, но която и не се нуждае от това; моята субективна свобода на убеждение и увереност се смята за всичко. Трета радост прибави Якоби, защото според него, тъй като познанието само превръща безкрайното в крайно, желанието да познаем истинното е дори светотатство. Какво безутешно време за истината, в което е изчезнала всяка метафизика и философия, в което се признава само такава философия, която не е никаква философия!"

"Един от основните предразсъдъци на досегашната логика и на обикновения начин на представяне е, какво че противоречието не е така същностно и иманентно определение, както тъждеството; обаче ако става дума за йерархия и ако двете определения би трябвало да се фиксират като отделени, противоречието би трябвало да се взима за по-дълбокото и по-същностното. Защото тъждеството, в противоположност на противоречието, е само определението на простото непосредствено, то е определението на мъртвото битие; а противоречието е коренът на всяко движение и на всяка жизненост; само доколкото нещо има противоречие вътре в самото себе си, то се движи, има стремеж и дейност."

"...Противоречието не трябва да се взима само като ненормалност, която се среща само тук и там, напротив, то е отрицателното в неговото същностно определение, принципът на всяко самодвижение, което не се състои в нищо повече от едно излагане на противоречието. Самото външно сетивно движение е неговото непосредствено налично битие. Нещо се движи само тогава, когато то не е в това "сега" тук, а в едно друго "сега" там, а напротив, когато в едно и също "сега" то е тук и не е тук, когато то е и същевременно не е в това "тук". Също така и вътрешното, същинското самодвижение, стремежът изобщо не е нищо друго освен това, че нещо вътре в самото себе си и липсата, отрицателното на самото него, са в едно и също отношение. Абстрактното тъждество със себе си още не е жизненост, напротив, чрез това, че положителното е отрицателност в самото себе си, то излиза вън от себе си и привежда себе си в изменение. Следователно нещо е живо само доколкото съдържа в себе си противоречието и при това е силата да обхване в себе си противоречието и да му устои. Но ако нещо съществуващо, взето в неговото положително определение, не може да се разпростре същевременно над своето отрицателно определение и да удържи едното в другото, ако не може да има в самото себе си противоречието, то не е самото живо единство, не е основание, а в противоречието отива в основанието, загива."

Георг Хегел

(Мислите за противоречието са просто гениални! Изпаднах в дива вътрешна удовлетвореност, когато ги прочетох!)..

Познай духовете!

"Някои хора, които мразят лошите духове, казват, че има спор между тях и ангелите, и мислят, че те се карат. Спорът е само когато ние се намесим, а иначе между тях има равновесие. Щом ние се намесим, има борба. Когато има спор между два духа, вие само ги слушайте. Спорът е разговор между тях. На учениците не е позволено да се месят в работата на учителя. А лошите и добрите духове са велики учители. Нямате право да съдите, вие трябва само да слушате. Законът е такъв. Ако се намесите в тая работа, ще ви бият; ще ви кажат: "Слушай, ти си едно бебе, не трябва да се месиш, а да слушаш." Често някои се оплакват, че ги нападнали лоши духове, но аз им казвам: Тези лоши духове не искат да знаят нищо за вас, те не искат да знаят за вашето съществуване; те под сянката на вашето дърво само са се спряли да разговарят, а вие сте ги подслушали. Вие сте бебета, още не сте се родили. "Казват ми лошите духове това и онова да направя". Те не го казват на тебе, а на себе си, и ти си казваш: "Чакай да го направя". Затова апостол Павел казва: "Растете в благодатта Христова, за да познаете духовете". Досега светът все заклинания отправя към злите духове, църквата с Василевите молитви все заклинания изпраща към тях, а те все пак си съществуват. Затова казва Христос: "Не противи се злому". Лошите духове си имат своя работа; когато си я вършат, оставете ги - нека си я вършат. Слушал съм някои християни да се карат често помежду си:"Ти си невежа, аз зная всичко, аз съм свършил университет." Ако си свършил университет и си научил нещо, ти ще мълчиш, защото в мълчанието има разговор, то е сила, растене. Който не знае да мълчи, той няма никакво знание - знае само да яде бой. Мълчанието наистина е растеж: така растат и растенията; те мълчат, само вечер се чува някакво слабо пукане - те тихо си шепнат. А не като хората - направят някакво добро, цял свят ще ги чуе. Тъй и с кокошката: снесе едно яйце, закудкудяка - всички я чуят. Какво от това, че е снесла яйце?То й е дълг. И въпрос е още, дали тя го снесе, или й го снесоха. Когато един осел го натоварят с драгоценности, той пренася товара и казва: "Аз ги пренесох". Ние трябва да знаем, че в света сме служители на Бога. Някой казва: "Човек има свободна воля". Само който живее в този съществен, неизменен свят, дето Бог живее, който служи на Бога и разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля."

Беинса Дуно, 1917г.

Today's Rome!

"Let us place a picture before our soul. One often hears it said, “Oh, these seekers for the spirit! They assemble in their lodges and pursue all kinds of fantastic rubbish. A man of really modern views can have no part in that.” The adherents of the science of the spirit sometimes seem to be a sort of pariah class, regarded as uneducated and untrained. Should we be discouraged because of this? No. We shall place a picture before our souls and arouse the feelings that are connected with it. We can recall something similar in past times; how something similar occurred in ancient Rome. We can see how, in ancient Rome, primitive Christianity spread among a despised class of people. We look with legitimate delight today on such things as the Coliseum constructed by imperial Rome. But we can also look at the people who then regarded themselves as the choicest of their time; we can see how they sat in the Circus and watched while the Christians were burned in the arena and incense was kindled to quench the stink of the burning bodies.
Now let us look at those despised ones. They lived in the catacombs, in underground passages. There the spreading Christianity had to hide. There they erected the first Christian altars on the graves of their dead. There below they had their wonderful symbols and shrines. A strange feeling seizes us today when we walk through the catacombs, through that despised underground Rome. The Christians knew what awaited them. That first germ of the Christ-impulse on earth, confined to the catacombs, was despised. But what remains of imperial Rome? It has disappeared from the earth, while what then lived in the catacombs has been exalted.
Let us hope that those who today wish to make themselves the bearers of a spiritual world-view may preserve the confidence of the first Christians. The representatives of the science of the spirit may be despised by contemporary academic learning, but they know they are working for what will bloom and thrive in the future. Let them learn to endure all the vexations of the present day. We are working into the future. This we may feel confidently and without arrogance, firm against the misunderstandings of our time."

Rudolf Steiner, 1908

Днешният Рим!

"Днес често чуваме: "Ах, тези търсители на Духа! Те се събират в своите ложи и там си говорят за всевъзможни фантазии. Но човек, намиращ се на висотата на днешното време, не може да се занимава с такива неща." Днес последователите на Духовната наука често пъти изглеждат като една презирана класа от необразовани хора. Трябва ли това да ни прави малодушни? Не.
Ние искаме да поставим един образ пред душата си и да пробудим чувствата, свързани с него. Нека да си припомним нещо подобно от миналите времена; нека да си припомним как в древния Рим се случи нещо напълно подобно. Ние виждаме как в древния Рим първоначалното християнство се разпространи всред една презирана класа от хора. Днес ние с разбираемо вълнение отправяме поглед към Колизеума, издигнат от имперският Рим. Обаче ние можем да отправим поглед също и към хората, които тогава си въобразяваха, че стоят на висотата на епохата, като в същото време те заемаха своите места в цирковете, наблюдавайки как християните бяха изгаряни на арената, а после запаленият тамян пречеше на миризмата на изгорените трупове да се носи из въздуха.
И нека сега още веднъж да погледнем към редицата на презрените. Те живееха в катакомбите, в подземните галерии. Там трябваше да се промъква и току-що роденото християнство. Там долу първите християни издигаха олтари върху гробовете на техните мъртви. Там долу те имаха своите чудни символи, техните светилища. Какво необикновено вълнение ни обхваща, когато днес минаваме през катакомбите, през подземията на презирания Рим. Християните добре знаеха какво им предстои. Колко презирани бяха първите зародиши на Христовия Импулс, покълващи долу в подземните катакомби! И какво остана от имперския Рим? Той изчезна от лицето на Земята! Обаче това, което беше скрито в катакомбите, превзе целия свят.
Нека днес тези, които искат да превърнат себе си в носители на един духовен мироглед, да постигнат сигурността на първите християни. Последователите на Духовната наука могат да бъдат и презирани от днешните учени, обаче нека те знаят, че работят именно за това, което ще разцъфти и преуспее в бъдещето. Нека те да се научат и да понасят всички зложелателства от страна на съвременния свят. Ние работим за бъдещето. Нека в скромност и вътрешна сигурност, без възгордяване, да пробудим в себе си необходимата сила срещу неразбирането на нашето време..."

Рудолф Щайнер, 1908г.