За втора поредна година през Коледните дни времето е топло и слънчево. Това е показателно за онзи, който задълбочено наблюдава. Сякаш цялата Природа иска да изяви всеприсъстващата Христова топлина и Христова светлина, да изяви Неговото величайшо, животворно присъствие. За разлика обаче от човеците...В тяхното съществуване просто отсъства дори и намек за присъствието на Коледния Дух. Насам и натам се движат тела без съвест и глави като вкочанени черупки. Виждам трапези, виждам сантиментална празничност, мъртва традиция, изкуствени светлини, лишени от смисъл напътствия и пожелания, виждам какво ли не...Само че сърцата не успяват да трептят в едно с трептенията на Коледния Дух, очите са сънливи и не възприемат яркото Слънце на благата вест, в душите е заглушено познанието за това, що е благост, що е блага вест, умовете не могат да осветят с разбиране самото Събитие, наречено Рождество. Човешкият свят продължава да зъзне омагьосан, притъпен, едва отправящ бледи, редки отблясъци към царствата на Духа, заради които светлинки още не сме забравени и отритнати. Слиза Спасител, ражда се Спасител, Будител, за да ни донесе Христос, Надеждата, Свободата, Победата, Безсмъртието.
Да, душите пеят песни днес, но за своите лични божества, за своите желания, за своята земя, за своите човешки дела. Но те са забравили за кого пее Земята, за кого пеят небесните простори, за кого пеят Ангелите, кого възпяват могъщите Духове. И не само това. Забравили са, че в свещените тайнствени ясли днес се е родил онзи, който стана носител на Христос, същият Христос, Който е в субстанцията на всички семена и посеви, в субстанцията на всички природни и душевни зародиши, на всички възвишени стремежи, Който е Началото и Завършека на земните събития; забравили са, че Той е звучащата субстанция на Музиката, че Той е творящата субстанция на Словото. Да, душите пеят, душите говорят, но без душа, без да притежават себе си. Безсмислени са човешките думи, в които няма слово; безсмислени са песнопенията, които не възпяват Героят на Космоса; безсмислени са ушите, които не чуват звуците на Рождеството, звуците на Страданието, звуците на Живота, възкръсващ от безмълвието на смъртта; нямат разум ония, които не празнуват всеки ден Благодатта на Саможертвата.
Нека Коледната трапеза се превърне в Престол, на който заедно да седнат Син Божи и Син човешки! И нека Престолът стане Олтар, около който застават човеците в сплотение, в един ум, в едно сърце, обединени в един Дух, в един стремеж, в един Импулс, в едно Откровение. Тъй щото, всечовешкото Откровение започна и Негово начало бе Рождество, и Негов Началник е Христос, и това Откровение продължава и сега и до века.
Да, Исусовите ясли са обградени с мрака на зимата, да, и днес е така. Но от тези ясли извира Светлината, прекършваща всеки мрак и всеки студ. Опитайте само, колко е вкусна трапезата на Коледния Дух, Който утешава и носи живот!Опитайте поне днес да се нахраните с хляба на Словото, поне днес оставете настрана своите човешки думи, своите незначителни мнения, своите светски стремежи и постижения, своите безплодни терзания и егоистични радости, и обърнете цялото си същество към Онзи, Който пое на плещите Си нашето тъмно минало и Който продължава да работи в името на нашето светло бъдеще.
Честито Рождество!
