Monday, May 30, 2011

Робство и свобода (етюди към Новото човечество)

"Личността е свързана със съзнанието за призвание. Всеки човек е длъжен да съзнава своето призвание, независимо от големината на дарбите си. Това е призванието да отговориш в индивидуално неповторима форма на Божия призив и творчески да използваш дарбите си...Личността е свързана също с аскезата и предполага аскеза, тоест духовно упражняване, концентрация на вътрешните сили, избор, несъгласие за смесване с безличните сили, намиращи се и в човека, и в окръжаващия свят. Съвсем не сме задължени да приемем всички традиционни аскетични форми на историческото християнство, в които много неща изобщо не са християнски и дори са враждебни на личността...
Аскезата съвсем не е покорност и послушание, тя е непокорност и непослушание на личността, изпълнение на призванието, отговор на Божия призив. В същината си личността е непокорна и непослушна, тя е съпротива, непрекъсваем творчески акт. Истинската аскеза, свързана с личността, е героичното начало в човека. Робската аскеза е мерзост. Характерът предполага аскеза, способна за избор и съпротива. Но характерът означава отхвърляне на робството, отказ от поробващите повели на света."

"Консерватизмът означава, че отделният човек не може да постави своето разбиране за благо по-високо от разбирането, което се е създало чрез опита на всички предшестващи поколения и което изглежда органична традиция...Персонализмът вижда критерият за оценка в личността, в дълбините на съвестта и смята, че тук по-дълбоко се разкрива разликата между добро и зло, отколкото в колективната традиция, представяща се за органична. Но различаваща и оценяваща съвест, която се разкрива в дълбините на личността, винаги означава не изолация и самозатваряне на личността, а разтварянето й до степента на универсалното съдържание, свободно общуване с други личности, не само живи, но и мъртви...
Обществото на свободните хора, не на робите, трябва да бъде създадено не съобразно космоса, а съобразно духа, не съобразно йерархизма, а съобразно персонализма, не съобразно детерминацията, а съобразно свободата, не съобразно господството на силата и силния, а съобразно солидарността и милосърдието. Единствено такова общество няма да е робско. Източникът на човешката свобода не бива да се търси в обществото, източникът на човешката свобода е в духа...
Първореалността се намира тъкмо в субективността, а не в обективността. В обективността се намира единствено отразена, вторична, символизирана реалност. Човек се движи именно в символизирани реалности. Той е поробен тъкмо от символите, а не от реалностите. Човешкото робуване на обществото е преди всичко робуване на социални символи."

Николай Бердяев, За робството и свободата на човека

Tuesday, May 24, 2011

Red beams

"13:1 If I speak with the languages of men and of angels, but don’t have love, I have become sounding brass, or a clanging cymbal. 13:2 If I have the gift of prophecy, and know all mysteries and all knowledge; and if I have all faith, so as to remove mountains, but don’t have love, I am nothing. 13:3 If I dole out all my goods to feed the poor, and if I give my body to be burned, but don’t have love, it profits me nothing.13:4 Love is patient and is kind; love doesn’t envy. Love doesn’t brag, is not proud, 13:5 doesn’t behave itself inappropriately, doesn’t seek its own way, is not provoked, takes no account of evil; 13:6 doesn’t rejoice in unrighteousness, but rejoices with the truth; 13:7 bears all things, believes all things, hopes all things, endures all things. 13:8 Love never fails. But where there are prophecies, they will be done away with. Where there are various languages, they will cease. Where there is knowledge, it will be done away with. 13:9 For we know in part, and we prophesy in part; 13:10 but when that which is complete has come, then that which is partial will be done away with. 13:11 When I was a child, I spoke as a child, I felt as a child, I thought as a child. Now that I have become a man, I have put away childish things. 13:12 For now we see in a mirror, dimly, but then face to face. Now I know in part, but then I will know fully, even as I was also fully known. 13:13 But now faith, hope, and love remain—these three. The greatest of these is love."

First Epistle to the Corinthians

Червени лъчи

"1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта."

Коринтяни I, 13глава

Sunday, May 22, 2011

Grundstein-Meditation

Menschenseele!
Du lebest in den Gliedern,
Die dich durch die Raumeswelt
In das Geistesmeereswesen tragen:
Übe Geist-Erinnern
In Seelentiefen,
Wo in waltendem
Weltenschöpfer-Sein
Das eigne Ich
Im Gottes Ich
Erweset;
Und du wirst wahrhaft leben
Im Menschen-Welten-Wesen.

Denn es waltet der Vater-Geist der Höhen
In den Weltentiefen Sein-erzeugend:
Ihr Kräfte-Geister
Lasset aus den Höhen erklingen,
Was in den Tiefen das Echo findet;
Dieses spricht:
Aus dem Göttlichen weset die Menschheit.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Süd:
Menschen mögen es hören.

Menschenseele!
Du lebest in dem Herzens-Lungen-Schlage,
Der dich durch den Zeitenrhythmus
In's eigne Seelenwesensfuhlen leitet:
Übe Geist-Besinnen
Im Seelengleichgewichte,
Wo die wogenden Welten-Werde-Taten
Das eigne Ich
Dem Welten-Ich
Vereinen;
Und du wirst wahrhaft fühlen
Im Menschen-Seelen-Wirken.

Denn es waltet der Christus-Wille im Umkreis
In den Weltenrhythmen Seelen-begnadend;
Ihr Lichtes-Geister
Lasset vom Osten befeuem,
Was durch den Westen sich formet;
Dieses spricht:
In dem Christus wird Leben der Tod.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Slid:
Menschen mögen es hören.

Menschenseele!
Du lebest im ruhenden Haupte,
Das dir aus Ewigkeitsgründen
Die Weltgedanken erschließet:
Übe Geist-Erschauen
In Gedanken-Ruhe,
Wo die ew'gen Gotterziele
Welten-Wesens-Licht
Dem eignen Ich
Zu freiem Wollen
Schenken;
Und du wirst wahrhaft denken
In Menschen-Geistes-Gründen.

Denn es walten des Geistes Weltgedanken
Im Weltenwesen Licht-erflehend.
Ihr Seelen-Geister
Lasset aus den Tiefen erbitten,
Was in den Höhen erhöret wird;
Dieses spricht:
In des Geistes Weltgedanken erwachet die Seele.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Süd:
Menschen mögen es hören.

In der Zeiten Wende
Trat das Welten-Geistes-Licht
In den irdischen Wesensstrom;
Nacht-Dunkel Hatte ausgewaltet;
Taghelles Licht
Erstrahlte in Menschenseelen;
Licht,
Das erwärmet
Die armen Hirtenherzen;
Licht,
Das erieuchtet
Die weisen Königshäupter.

Göttliches Licht,
Christus-Sonne
Erwärme
Unsere Herzen;
Erieuchte
Unsere Häupter;
Daß gut werde,
Was wir
Aus Herzen gründen,
Was wir
Aus Hauptem führen
Wollen.

Rudolf Steiner,1923

Медитация на основния Камък

Душа човешка!
Ти живееш в крайниците,
Които през пространствения свят
Теб отвеждат в същността на морето на Духа:
Упражнявай спомнянето за Духа
В дълбините на душата,
Където във властвуващото
Битие на Твореца всемирен
Собственият Аз
В Божия Аз
Пребъдва;
И ти наистина ще живееш
В мировата същност на човека.

Защото Духът-Отец във висините властвува
Пораждащ Битие в дълбините на света:
Вие Духове на Силите,
Нека от висините прозвучи,
Това което в дълбините ехото намира;
То говори:
От божествения свят човечеството произлиза.
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.

Душа човешка!
Ти живееш в ударите на сърцето и белия дроб,
Които чрез времевия ритъм
Теб отвеждат в усещането за собствената душевна същност:
Упражнявай размисъла за Духа
В душевно равновесие,
Където бушуващите
Дела на идващите светове
Собствения Аз
С мировия Аз
Съединяват;
И ти наистина ще чувствуваш
В душевната дейност на човека.

Защото Христовата воля властвува в околния свят
В мировите ритми благославяйки душите:
Вие Духове на Светлината,
Нека от Изтока се възпламени,
Това което чрез Запада себе си формира;
То говори:
В Христос смъртта превръща се в живот.
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.

Душа човешка!
Ти живееш в почиващата глава,
Която от основите на Вечността
За теб открива мировите мисли:
Упражнявай съзирането на Духа
В спокойствието на мислите,
Където вечните цели на Боговете
Светлината на мировата същност
На собствения Аз
За свободна воля
Даряват;
И ти наистина ще мислиш
В духовните основи на човека.

Защото мировите мисли на Духа властвуват
В мировата същност, умолявайки за Светлина:
Вие Духове на Душите,
Нека от дълбините бъде измолено
Това което във висините чуто ще бъде;
То говори:
В Духа на мировите мисли пробужда се душата.
Това чуват Духовете от Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.

В поврата на Времената
Светлината на мировия Дух навлезе
В потока на Земната същност;
Нощният мрак
Беше преодолян;
Ясна дневна Светлина
Засия в човешките души;
Светлина,
Която сгрява
Бедните сърца на пастирите;
Светлина,
Която озарява
Мъдрите глави на царете.

Божествена Светлина,
Христос-Слънце,
Сгрей
Нашите сърца;
Озари
Нашите глави;
За да бъде добро,
Това което ние
От сърцата основаваме,
Това което ние
От главите
Целенасочено да осъществим
Стремим се.

Рудолф Щайнер,1923

Thursday, May 19, 2011

Psalm 112

1Praise ye the LORD. Blessed is the man that feareth the LORD, that delighteth greatly in his commandments.
2His seed shall be mighty upon earth: the generation of the upright shall be blessed.
3Wealth and riches shall be in his house: and his righteousness endureth for ever.
4Unto the upright there ariseth light in the darkness: he is gracious, and full of compassion, and righteous.
5A good man sheweth favour, and lendeth: he will guide his affairs with discretion.
6Surely he shall not be moved for ever: the righteous shall be in everlasting remembrance.
7He shall not be afraid of evil tidings: his heart is fixed, trusting in the LORD.
8His heart is established, he shall not be afraid, until he see his desire upon his enemies.
9He hath dispersed, he hath given to the poor; his righteousness endureth for ever; his horn shall be exalted with honour.
10The wicked shall see it, and be grieved; he shall gnash with his teeth, and melt away: the desire of the wicked shall perish.

Дял за Давид - Псалом 112

1. Алилуия. Блажен онзи человек, който се бои от Господа, който много се възхищава от заповедите Му.
2. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови.
3. Изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век.
4. Виделина изгрява в тъмнината за праведните: милостив е и щедър, и праведен.
5. Добрият человек помилва и дава на заем, устроява работите си с правосъдие.
6. Наистина никога няма да се поколебае, в памет вечна ще бъде праведният.
7. От зъл дух не ще се убои: сърцето му е твърдо, понеже се надее на Господа.
8. Утвърдено е сърцето му: не ще се убои доде види падането на неприятелите си.
9. Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му остава във век. Рогът му ще се възвиси в слава.
10. Нечестивият ще види и ще се разгневи. Ще поскърца със зъбите си, и ще изтае. Желанието на нечестивите ще погине.

Monday, May 16, 2011

Никомахова етика (откъси)

"Този е най-добър от всички, който всичко сам разбира, а способен пък е онзи, който допуска да бъде убеден от този, който говори разумно; а който нито сам разбира, нито слушайки някого другиго възприема, той е мъж, негоден за каквото и да било."
Хезиод

"По-съвършено наричаме това, към което се стремим, заради самото него, отколкото това, към което се стремим заради друго, и също по-съвършено това, което никога не избираме заради друго, отколкото това, към което се стремим и заради самото него, и заради друго, така че съвършено е просто това, което е предмет на избор винаги заради самото него и никога заради друго."

"И тъй, такава е природата на доброто - поправяне на закона в това, в което нещо не му достига поради това, че говори общо."

"...Ясно е, че най-точна от науките е мъдростта. Следователно, трябва мъдрият не само да знае тези неща, които произтичат от принципите, но и да обладава истинно знание за тях."

"Съвършено е приятелството на добродетелните и на подобните по добродетел. Защото дотолкова и по такъв начин взаимно си желаят блага, доколкото и в какъвто смисъл са добродетелни. А са добродетелни сами по себе си. А желаещите блага за приятелите си заради самите тях са в най-висша степен приятели, тъй като имат такова отношение поради самите себе си, а не по случайност, и затова тяхната дружба продължава да съществува толкова дълго, колкото са добродетелни, а добродетелта е нещо постоянно и трайно...
А тези, които в отношенията помежду си бързо започват да се държат приятелски, желаят да бъдат приятели, но всъщност не са, освен ако са достойни за обичане и знаят това. И тъй, желанието за приятелство бързо се поражда, но не и самото приятелство."

"Този, който извършва дейност съобразно с ума си и го поддържа с грижа, изглежда, че е най-добре развит и е най-обичан от боговете. Впрочем, ако боговете отделят някаква грижа за човешките същества, както изглежда, би било естествено те да намират удоволствие в най-прекрасното и най-близкото до тях (а това би бил умът) и от своя страна да правят благодеяния на тези хора, които най-много го обичат и ценят, понеже се грижат за любимите за тях неща и понеже постъпват и правилно, и прекрасно. А че всички тези неща са присъщи в най-голяма степен на мъдрия, не е неясно. Следователно, той е най-любим на боговете. А естествено е той именно да е и най-щастлив; така че и в този случай мъдрият ще е най-щастлив...
...Понеже хората от мнозинството поради природата си се подчиняват не на срама, а на страха, и се въздържат от лошите постъпки не заради това, че са срамни, а поради страх от наказание. Защото живеейки чрез страстите, се стремят към присъщите им удоволствия и търсят чрез кои неща да си ги доставят, а избягват страданията, противоположни на съответстващите им удоволствия и нямат разбиране за прекрасното и това, което наистина доставя удоволствие, понеже никога не са го опитвали."

Аристотел

Saturday, May 14, 2011

Камъкът, който отхвърлиха

"И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали, "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа. Защото е писано в писанието: "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, не ще се посрами." За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла", и, "камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, за което бяха и определени.
Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили."

"Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги."

Първо послание на Петър, 2:1-10, 15, 16

Tuesday, May 10, 2011

Исус се просълзи



"Исус се просълзи." (Йоан, 11:35)
Сълзата проехтя съдбоносно над океаните и земите. Вля се в тях и се размножи. Всички видяха сълзите на сълзата, пият от сълзите на сълзата, пием от сълзите на Сълзящия, но все още не проливаме спасителни сълзи, а пагубна кръв. Сълзата проехтя над глъчта, блесна като светкавица и изобличи кръвопийците.
Сълзата капна, разпиля се, втресе здравеняците, оголи пустите им сърца, огъна железните им скули, строши тленните мишци, на които разчитаха, и с които мислеха да опаковат света в жестокост и в неспирен детски плач. Сълзите на сълзата са във всяко дете, във всяка жена и във всеки мъж, но не са техни сълзи, а сълзи на Сълзящия, сълзи-бунтовници, непримирими със злото, по-силни от него, по-човечни от най-човечното, тъй щото са надчовешки, свръхангелски, Божествени, дълбочинно Божии, безначални. "Исус се просълзи" със сълзите, предхождащи самите сълзи, със сълзите, биващи още преди очите, които сълзят, още преди сърцата, които ги произвеждат и точно затова се просълзи Той, защото видя, че има още от тъмните зеници, в които не блясват сълзи, че има още сърца, студени за скръбта Му. Над тая глъч ехти Сълзата и ще продължава да ехти, за да се знае, че всякоя светкавица, що прорязва мрачния покрив на слепотата, е изобличителната сълза на Сълзящия.
Тя се вля в океана и стана океан, потече в реките и стана река. И всички видяха сълзите на Сълзата, но никой не чу. Всички чуха сълзите на Сълзата, но никой не видя. Пиеха, пихме, пият, пием от нея, но никой не помни. И тъй като забравихме, пак ожадняхме, без да знаем от кое да отпием, за да получим живот. Колко от човешката кръв разпиляхме и пак ни се губи животът, пак сме мъртви и болни. Реки, езера, океани, всичко бълбука, но ние не помним къде се е вляла Сълзата. Сърцата ни страдат, гърлата ни грачат от болка, защото забравихме, защото не помним, защото кръв проливаме, вместо сълзи и вино пием, вместо вода. А Сълзата родила сълзите ни показа, че само водата подслажда горчивата сълзливост, бидейки жива вода, вода на живота, докато подсладеното вино не ще се насити от безкрайната горчивина на невинната кръв и още ще иска. Но ние забравихме, вече не помним, задавени във ферментиралите гроздове на запустялата смърт. И сме жадни, и едвам преживяме под отломките на сгромолясващото се културно минало-заминало, започнало от деня, в който забравихме, че Сълзата родила сълзите, е Любовта, създала живота и дните, в които красиви, щастливи да бдим над радостта, подарена ни в чест на отзивчивия Господ и Бог на милосърдния живот.
Той се просълзи, Той победи. И никога вече Сълзата няма да капне, докато не я последват светлите зеници, овлажнени от сълзите на всички сърца. Никое око не ще види Сълзата да капне, преди то самото да е вече сълза. Тогава всички сърца и очи ще бъдат сълзи, сълзи в океаните, едно със Сълзата-Любов!

Sunday, May 01, 2011

Вън от болницата!

"Когато Господ създаде света нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. По-напред хората живееха в Любов и всяко учение, което не се ръководеше от Любовта, не се признаваше за Божествено. Според мене религията е един санаториум, една болница за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота и когато момъкът изгуби своята възлюбена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни хора са фалирали буржоа, а ония хора, които служат на Бога от Любов, те са хора без религия. Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излязат от нея преждевременно, а ако искат да излязат, трябва да запитат лекаря дали е време за това, дали организмът им функционира правилно, и ако лекарят им разреши, нека влязат в широкия път на живота, дето се живее без религия. "Свободни сте", трябва да каже той, ще ви подпише свидетелство да бъдете свободни. Църквата засега е една болница, а свещениците и проповедниците са прислужниците и лекарите. Сега на някои от вас предстои да излязат от болницата. И аз съм на вратата й. Макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: Приятен ли беше животът ви в болницата, научихте ли си урока там?"

"А дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в "Чистия разум" на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тия хора, и продължаваш да философстваш: "Тъй е казал Кант" - Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Казваш: "Вярвам в Бога" - Не, приятелю, ти си най-невежият, ти си човек на стария завет - митар и грешник; дигнал си най-голяма гюрултия за съботата и т.н. Светът не е създаден за никакви съботи и няма определена събота за почивка. В света има само една събота, тя е съботата на Любовта и кръщението с огън. Който е герой на своите добродетели, той има закона на Любовта. Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи."

"На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват. Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята раница. Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват."

"Питате: "Само с идеи ли живеят хората?" Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят."

Беинса Дуно, 1919г.