"На нас трябва да ни бъде абсолютно ясно, че в нашата материалистична епоха земната сфера на съвременното човечество изглежда на Съществата от висшите Йерархии в техните небесни светове като една дълбока, черна бездна, едно черно небе без никакви звезди. Но сега тук и там хората вече започват да мислят духовните мисли на съвременната Духовна наука, и започват да ги мислят с възможно най-голямата сила, така че те могат да бъдат напълно освободени от всяка обвързаност с физическия мозък. После тези мисли започват да светят навън от тази черна бездна и по този начин могат да бъдат забелязани от Йерархиите в духовния свят. Едно ново небе, пълно със звезди, започва да се появява от черната пустота на земната сфера на човечеството. Това е едно действително и напълно ново преживяване за висшите духовни същества."
Сергей О. Прокофиев
Saturday, June 18, 2011
Sunday, June 12, 2011
Jesus wept
"Jesus wept." (John,11:35)
The tear echoed fatefully over the oceans and lands. It flowed into them and multiplied. Everyone saw the tears of the tear, they drink from the tears of the tear, we drink from the tears of the Weeping, but we do not shed tears of salvation, but blood of death. The Tear echoed over the chatter, blazed like a lightning and unveiled the bloodsuckers.
The tear dropped, spread around, scattered, gave shivers to the strong men, exposed their deserted hearts, bent their iron cheek-bones, broke the mortal brawn, on which they counted, and with which they planned to wrap the world in cruelty and endless children’s crying. The tears of the tear are in every child, in every woman and every man, but they are not their tears, but the tears of the Weeping, tears-rebels, unreconcilable with evil, stronger than it, more human than the most human, because they are overhuman, overangelic, Godly, deeply Godly, without a beginning. "Jesus wept " with the tears, that come before the tears themselves, with the tears that exist before the eyes that weep, before the hearts that cause them and exactly for that reason He wept, because He saw there were dark pupils in which no tears shine, there were still hearts, cold to His Sorrow. The Tear echoes over this chatter and it will continue to echoe, so that we know that every lightning that cuts through the dark cover of blindness, is the unmasking tear of the Weeping.
It flowed into the ocean and became an ocean, flowed into the rivers and became a river. And everyone saw the tears of the Tear, but no one heard. Everyone heard the tears of the Tear, but no one saw it. They drank, we drank, they drink, we drink from it but no one remembers. And because we forgot, we are again thirsty, without knowing what to drink in order to get life. How much human blood have we wasted and still we lack life, still we are dead and sick. Rivers, lakes, oceans, everything babbles, but we do not remember where the tear flowed. Our hearts suffer, our throats caw with pain because we forgot, because we do not remember, because we spill blood, instead of tears and we drink wine, instead of water. And the Tear that gave birth to tears showed us that only water gives a sweet taste to the bitter tears, it is living water, water of life, while the sweetened wine will not be satisfied with the endless bitterness of the innocent blood and will want more. But we have forgotten, we no longer remember, chocked in the fermenting grapes of desolate death. And we are thirsty, and we hardly survive under the ruins of the collapsing long- since-gone cultural past, that began in the day we forgot that the Tear that gave birth to tears, is Love that created life and the days in which we, beautiful and happy, watch over joy, bestowed to us in honour of the sympathetic Lord and God of compassionate life.
He wept, He won. And never again will the Tear drop, not before the bright pupils follow it, moisted by the tears of all hearts. No eye will see the Tear drop, not before it has become a tear. Then all hearts and eyes will be tears, tears in oceans, all as one in the Tear-Love!
The tear echoed fatefully over the oceans and lands. It flowed into them and multiplied. Everyone saw the tears of the tear, they drink from the tears of the tear, we drink from the tears of the Weeping, but we do not shed tears of salvation, but blood of death. The Tear echoed over the chatter, blazed like a lightning and unveiled the bloodsuckers.
The tear dropped, spread around, scattered, gave shivers to the strong men, exposed their deserted hearts, bent their iron cheek-bones, broke the mortal brawn, on which they counted, and with which they planned to wrap the world in cruelty and endless children’s crying. The tears of the tear are in every child, in every woman and every man, but they are not their tears, but the tears of the Weeping, tears-rebels, unreconcilable with evil, stronger than it, more human than the most human, because they are overhuman, overangelic, Godly, deeply Godly, without a beginning. "Jesus wept " with the tears, that come before the tears themselves, with the tears that exist before the eyes that weep, before the hearts that cause them and exactly for that reason He wept, because He saw there were dark pupils in which no tears shine, there were still hearts, cold to His Sorrow. The Tear echoes over this chatter and it will continue to echoe, so that we know that every lightning that cuts through the dark cover of blindness, is the unmasking tear of the Weeping.
It flowed into the ocean and became an ocean, flowed into the rivers and became a river. And everyone saw the tears of the Tear, but no one heard. Everyone heard the tears of the Tear, but no one saw it. They drank, we drank, they drink, we drink from it but no one remembers. And because we forgot, we are again thirsty, without knowing what to drink in order to get life. How much human blood have we wasted and still we lack life, still we are dead and sick. Rivers, lakes, oceans, everything babbles, but we do not remember where the tear flowed. Our hearts suffer, our throats caw with pain because we forgot, because we do not remember, because we spill blood, instead of tears and we drink wine, instead of water. And the Tear that gave birth to tears showed us that only water gives a sweet taste to the bitter tears, it is living water, water of life, while the sweetened wine will not be satisfied with the endless bitterness of the innocent blood and will want more. But we have forgotten, we no longer remember, chocked in the fermenting grapes of desolate death. And we are thirsty, and we hardly survive under the ruins of the collapsing long- since-gone cultural past, that began in the day we forgot that the Tear that gave birth to tears, is Love that created life and the days in which we, beautiful and happy, watch over joy, bestowed to us in honour of the sympathetic Lord and God of compassionate life.
He wept, He won. And never again will the Tear drop, not before the bright pupils follow it, moisted by the tears of all hearts. No eye will see the Tear drop, not before it has become a tear. Then all hearts and eyes will be tears, tears in oceans, all as one in the Tear-Love!
Friday, June 03, 2011
Introduction
"Precisely through true occult-scientific observations man arrives at the certainty that, from a higher standpoint, the welfare and misfortune of the individual is intimately bound up with the welfare or misfortune of the whole world. The human being comes to understand that he injures the whole universe and all its beings by not developing his forces in the proper way. If he lays waste his life by losing the relationship with the supersensible, he not only destroys something in his own inner being — the decaying of which can lead him finally to despair — but because of his weakness he creates a hindrance to the evolution of the whole world in which he lives.
The human being can deceive himself. He can yield to the belief that there is no hidden world, that what appears to his senses and his intellect contains everything that can possibly exist. But this deception is only possible, not for the deeper, but for the surface consciousness. Feeling and desire do not submit to this deceptive belief. In one way or another, they will always crave for a concealed something, and if this is withdrawn from them, they force the human being into doubt, into a feeling of insecurity of life, indeed, into despair. A cognition that reveals the hidden is capable of overcoming all hopelessness, all insecurity, all despair, in fact all that weakens life and makes it incapable of the service required of him in the cosmos.
This is the beautiful fruit of the knowledge of spiritual science that it gives strength and firmness to life, and not alone gratification to the passion for knowledge. The source from which this knowledge draws its power to work and its trust in life is inexhaustible. No one who has once really approached this source will, by repeatedly taking refuge in it, go away unstrengthened."
"Living beings succumb to death in order that new life may arise. It is precisely the knowledge of the supersensible that can shed clear light upon the beautiful words of Goethe: “Nature has invented death that she might have abundant life.” Just as there could be no life in the ordinary sense of the word without death, so can there be no true knowledge of the visible world without insight into the supersensible. All knowledge of what is visible must plunge again and again into the invisible in order to evolve. Thus it is evident that the science of the supersensible alone makes the life of revealed knowledge possible. It never weakens life when it appears in its true form. When, having been left to itself, life becomes weak and sickly, supersensible knowledge strengthens it and makes it, ever and again, fresh and healthy."
"Even though life has taught us this or that, the abilities we have acquired by ourselves serve the cause of spiritual training. If life has brought us excitability, we should break ourselves of the habit; if life has brought us complacency, then we should through self-education arouse ourselves to such a degree that the expression of the soul corresponds to the impression received. Anyone who never laughs about anything has just as little control of his life as someone who, without any control whatever, is continually given to laughter...
One cannot consider the bad good and the false true, but it is possible to attain the ability not to be deterred by evil from seeing good, and by error from seeing truth."
"It is entirely correct that one cannot learn through condemning faults, but only through understanding them. If, however, because of understanding, one should entirely exclude disapproval, one would not get very far either. Here also it is not a question of one-sidedness in either direction, but of equanimity and equilibrium of the soul powers."
Rudolf Steiner, Occult Science
The human being can deceive himself. He can yield to the belief that there is no hidden world, that what appears to his senses and his intellect contains everything that can possibly exist. But this deception is only possible, not for the deeper, but for the surface consciousness. Feeling and desire do not submit to this deceptive belief. In one way or another, they will always crave for a concealed something, and if this is withdrawn from them, they force the human being into doubt, into a feeling of insecurity of life, indeed, into despair. A cognition that reveals the hidden is capable of overcoming all hopelessness, all insecurity, all despair, in fact all that weakens life and makes it incapable of the service required of him in the cosmos.
This is the beautiful fruit of the knowledge of spiritual science that it gives strength and firmness to life, and not alone gratification to the passion for knowledge. The source from which this knowledge draws its power to work and its trust in life is inexhaustible. No one who has once really approached this source will, by repeatedly taking refuge in it, go away unstrengthened."
"Living beings succumb to death in order that new life may arise. It is precisely the knowledge of the supersensible that can shed clear light upon the beautiful words of Goethe: “Nature has invented death that she might have abundant life.” Just as there could be no life in the ordinary sense of the word without death, so can there be no true knowledge of the visible world without insight into the supersensible. All knowledge of what is visible must plunge again and again into the invisible in order to evolve. Thus it is evident that the science of the supersensible alone makes the life of revealed knowledge possible. It never weakens life when it appears in its true form. When, having been left to itself, life becomes weak and sickly, supersensible knowledge strengthens it and makes it, ever and again, fresh and healthy."
"Even though life has taught us this or that, the abilities we have acquired by ourselves serve the cause of spiritual training. If life has brought us excitability, we should break ourselves of the habit; if life has brought us complacency, then we should through self-education arouse ourselves to such a degree that the expression of the soul corresponds to the impression received. Anyone who never laughs about anything has just as little control of his life as someone who, without any control whatever, is continually given to laughter...
One cannot consider the bad good and the false true, but it is possible to attain the ability not to be deterred by evil from seeing good, and by error from seeing truth."
"It is entirely correct that one cannot learn through condemning faults, but only through understanding them. If, however, because of understanding, one should entirely exclude disapproval, one would not get very far either. Here also it is not a question of one-sidedness in either direction, but of equanimity and equilibrium of the soul powers."
Rudolf Steiner, Occult Science
Въведение
"Тъкмо чрез истинските духовнонаучни прозрения, човек стига до убеждението, че от една по-висша гледна точка, щастието и нещастието на индивида са дълбоко свързани с благото или гибелта на целия свят. Има път, по който човек може да прозре, че ако не развива по правилен начин своите сили, той нанася вреда на целия свят и на всички живи същества. Когато изгубва връзките със свръхсетивните сили и опустошава своя живот, човек разрушава не само своя вътрешен свят - което го довежда до скръб и отчаяние - но чрез своята слабост създава пречки за развитието на целия свят, в който той живее.
Но човек може да се измами. Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито, че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува. Тази измама обаче е възможна само за повърхностния пласт на съзнанието, не и за неговите дълбини. Чувството и желанието изобщо не се поддават на тази измамна вяра. Те винаги се стремят по някакъв начин към дълбоката и скрита страна на нещата. И ако тя им бъде отнета, те веднага тласкат човека към съмнение, несигурност в живота и дори към отчаяние. Но едно познание, което прониква до скрития свят на нещата, набира сили и успява да превъзмогне всяка несигурност, безнадеждност и отчаяние, които подкопават живота и го правят неспособен да изпълни своята мисия в еволюцията на света. Този е прекрасният плод на духовно-научното познание, че то не само задоволява жаждата за знание, а предава на живота крепкост и сила. Изворът, от който това познание черпи сила за работа и доверие в живота, е неизчерпаем. Нито един човек, който поне веднъж е пристъпил към този извор, не ще остане неподкрепен, когато и да се обърне към него."
"Живите същества умират, само за да се роди живот. И тъкмо свръхсетивното може да хвърли ясна светлина върху прекрасните думи на Гьоте: "Природата е изнамерила смъртта, само за да осигури изобилие от живот." Както без смъртта не може да има никакъв живот, така и не може да съществува истинско познание за видимия свят без проникването в свръхсетивния свят. За да напредва, всяко познание за видимото трябва винаги, отново и отново, да се потопява в невидимото. Единствено науката за свръхсетивния свят прави възможно съществуването на познание за видимия свят; и ако тя се издига до своите истински форми, не само че не подкопава живота, а непрекъснато го укрепва и оздравява. Предоставен сам на себе си, животът отслабва и заболява."
"Животът може да е възпитал в нас едни или други качества; за духовното обучение са решаващи способностите, които човек сам е възпитал в себе си. Ако животът изправи даден човек пред напрежения и конфликти, той трябва да се освободи от тях; ако обаче животът е отредил някому спокойствие, той трябва така да се самовъзпита и така да разтърси душата си, че да се проникне от необходимите нови впечатления. Който не може да се смее над нищо, е господар на живота си толкова малко, колкото и онзи, който е склонен към непрекъснат и немотивиран смях...Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките - истината."
"Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили."
Рудолф Щайнер, Тайната наука
Но човек може да се измами. Той може да се поддаде на вярата, че няма нищо скрито, че пред неговите сетива и разум застава всичко, което въобще може да съществува. Тази измама обаче е възможна само за повърхностния пласт на съзнанието, не и за неговите дълбини. Чувството и желанието изобщо не се поддават на тази измамна вяра. Те винаги се стремят по някакъв начин към дълбоката и скрита страна на нещата. И ако тя им бъде отнета, те веднага тласкат човека към съмнение, несигурност в живота и дори към отчаяние. Но едно познание, което прониква до скрития свят на нещата, набира сили и успява да превъзмогне всяка несигурност, безнадеждност и отчаяние, които подкопават живота и го правят неспособен да изпълни своята мисия в еволюцията на света. Този е прекрасният плод на духовно-научното познание, че то не само задоволява жаждата за знание, а предава на живота крепкост и сила. Изворът, от който това познание черпи сила за работа и доверие в живота, е неизчерпаем. Нито един човек, който поне веднъж е пристъпил към този извор, не ще остане неподкрепен, когато и да се обърне към него."
"Живите същества умират, само за да се роди живот. И тъкмо свръхсетивното може да хвърли ясна светлина върху прекрасните думи на Гьоте: "Природата е изнамерила смъртта, само за да осигури изобилие от живот." Както без смъртта не може да има никакъв живот, така и не може да съществува истинско познание за видимия свят без проникването в свръхсетивния свят. За да напредва, всяко познание за видимото трябва винаги, отново и отново, да се потопява в невидимото. Единствено науката за свръхсетивния свят прави възможно съществуването на познание за видимия свят; и ако тя се издига до своите истински форми, не само че не подкопава живота, а непрекъснато го укрепва и оздравява. Предоставен сам на себе си, животът отслабва и заболява."
"Животът може да е възпитал в нас едни или други качества; за духовното обучение са решаващи способностите, които човек сам е възпитал в себе си. Ако животът изправи даден човек пред напрежения и конфликти, той трябва да се освободи от тях; ако обаче животът е отредил някому спокойствие, той трябва така да се самовъзпита и така да разтърси душата си, че да се проникне от необходимите нови впечатления. Който не може да се смее над нищо, е господар на живота си толкова малко, колкото и онзи, който е склонен към непрекъснат и немотивиран смях...Човек не може да смята лошото за добро, погрешното за вярно, но той трябва да стигне до там, че лошото да не му пречи да вижда доброто, а грешките - истината."
"Човек може да научи нещо не като осъжда един недостатък, а само чрез опита си да го разбере. Обаче ако поради разбирането някой иска да изключи неодобрението, той също няма да стигне далеч. Тук става дума не за едностранчивост в една или друга степен, а за съразмерност и равновесие на душевните сили."
Рудолф Щайнер, Тайната наука
Monday, May 30, 2011
Робство и свобода (етюди към Новото човечество)
"Личността е свързана със съзнанието за призвание. Всеки човек е длъжен да съзнава своето призвание, независимо от големината на дарбите си. Това е призванието да отговориш в индивидуално неповторима форма на Божия призив и творчески да използваш дарбите си...Личността е свързана също с аскезата и предполага аскеза, тоест духовно упражняване, концентрация на вътрешните сили, избор, несъгласие за смесване с безличните сили, намиращи се и в човека, и в окръжаващия свят. Съвсем не сме задължени да приемем всички традиционни аскетични форми на историческото християнство, в които много неща изобщо не са християнски и дори са враждебни на личността...
Аскезата съвсем не е покорност и послушание, тя е непокорност и непослушание на личността, изпълнение на призванието, отговор на Божия призив. В същината си личността е непокорна и непослушна, тя е съпротива, непрекъсваем творчески акт. Истинската аскеза, свързана с личността, е героичното начало в човека. Робската аскеза е мерзост. Характерът предполага аскеза, способна за избор и съпротива. Но характерът означава отхвърляне на робството, отказ от поробващите повели на света."
"Консерватизмът означава, че отделният човек не може да постави своето разбиране за благо по-високо от разбирането, което се е създало чрез опита на всички предшестващи поколения и което изглежда органична традиция...Персонализмът вижда критерият за оценка в личността, в дълбините на съвестта и смята, че тук по-дълбоко се разкрива разликата между добро и зло, отколкото в колективната традиция, представяща се за органична. Но различаваща и оценяваща съвест, която се разкрива в дълбините на личността, винаги означава не изолация и самозатваряне на личността, а разтварянето й до степента на универсалното съдържание, свободно общуване с други личности, не само живи, но и мъртви...
Обществото на свободните хора, не на робите, трябва да бъде създадено не съобразно космоса, а съобразно духа, не съобразно йерархизма, а съобразно персонализма, не съобразно детерминацията, а съобразно свободата, не съобразно господството на силата и силния, а съобразно солидарността и милосърдието. Единствено такова общество няма да е робско. Източникът на човешката свобода не бива да се търси в обществото, източникът на човешката свобода е в духа...
Първореалността се намира тъкмо в субективността, а не в обективността. В обективността се намира единствено отразена, вторична, символизирана реалност. Човек се движи именно в символизирани реалности. Той е поробен тъкмо от символите, а не от реалностите. Човешкото робуване на обществото е преди всичко робуване на социални символи."
Николай Бердяев, За робството и свободата на човека
Аскезата съвсем не е покорност и послушание, тя е непокорност и непослушание на личността, изпълнение на призванието, отговор на Божия призив. В същината си личността е непокорна и непослушна, тя е съпротива, непрекъсваем творчески акт. Истинската аскеза, свързана с личността, е героичното начало в човека. Робската аскеза е мерзост. Характерът предполага аскеза, способна за избор и съпротива. Но характерът означава отхвърляне на робството, отказ от поробващите повели на света."
"Консерватизмът означава, че отделният човек не може да постави своето разбиране за благо по-високо от разбирането, което се е създало чрез опита на всички предшестващи поколения и което изглежда органична традиция...Персонализмът вижда критерият за оценка в личността, в дълбините на съвестта и смята, че тук по-дълбоко се разкрива разликата между добро и зло, отколкото в колективната традиция, представяща се за органична. Но различаваща и оценяваща съвест, която се разкрива в дълбините на личността, винаги означава не изолация и самозатваряне на личността, а разтварянето й до степента на универсалното съдържание, свободно общуване с други личности, не само живи, но и мъртви...
Обществото на свободните хора, не на робите, трябва да бъде създадено не съобразно космоса, а съобразно духа, не съобразно йерархизма, а съобразно персонализма, не съобразно детерминацията, а съобразно свободата, не съобразно господството на силата и силния, а съобразно солидарността и милосърдието. Единствено такова общество няма да е робско. Източникът на човешката свобода не бива да се търси в обществото, източникът на човешката свобода е в духа...
Първореалността се намира тъкмо в субективността, а не в обективността. В обективността се намира единствено отразена, вторична, символизирана реалност. Човек се движи именно в символизирани реалности. Той е поробен тъкмо от символите, а не от реалностите. Човешкото робуване на обществото е преди всичко робуване на социални символи."
Николай Бердяев, За робството и свободата на човека
Tuesday, May 24, 2011
Red beams
"13:1 If I speak with the languages of men and of angels, but don’t have love, I have become sounding brass, or a clanging cymbal. 13:2 If I have the gift of prophecy, and know all mysteries and all knowledge; and if I have all faith, so as to remove mountains, but don’t have love, I am nothing. 13:3 If I dole out all my goods to feed the poor, and if I give my body to be burned, but don’t have love, it profits me nothing.13:4 Love is patient and is kind; love doesn’t envy. Love doesn’t brag, is not proud, 13:5 doesn’t behave itself inappropriately, doesn’t seek its own way, is not provoked, takes no account of evil; 13:6 doesn’t rejoice in unrighteousness, but rejoices with the truth; 13:7 bears all things, believes all things, hopes all things, endures all things. 13:8 Love never fails. But where there are prophecies, they will be done away with. Where there are various languages, they will cease. Where there is knowledge, it will be done away with. 13:9 For we know in part, and we prophesy in part; 13:10 but when that which is complete has come, then that which is partial will be done away with. 13:11 When I was a child, I spoke as a child, I felt as a child, I thought as a child. Now that I have become a man, I have put away childish things. 13:12 For now we see in a mirror, dimly, but then face to face. Now I know in part, but then I will know fully, even as I was also fully known. 13:13 But now faith, hope, and love remain—these three. The greatest of these is love."
First Epistle to the Corinthians
First Epistle to the Corinthians
Червени лъчи
"1 Ако говоря с човешки и ангелски езици, а любов нямам, аз съм станал мед що звънти, или кимвал що дрънка.
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта."
Коринтяни I, 13глава
2 И ако имам пророческа дарба, и зная всички тайни и всяко знание, и ако имам пълна вяра, тъй щото и планини да премествам, а любов нямам, нищо не съм.
3 И ако раздам всичкия си имот за прехрана на сиромасите, и ако предам тялото си на изгаряне, а любов нямам, никак не ме ползува.
4 Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее,
5 не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,
6 не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината,
7 всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
8 Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
9 Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме;
10 но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати.
11 Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствувах, като дете разсъждавах; откак станах мъж, напуснал съм детинското.
12 Защото сега виждаме нещата неясно, като в огледало, а тогава ще ги видим лице с лице; сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат.
13 И тъй, остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най-голяма от тях е любовта."
Коринтяни I, 13глава
Sunday, May 22, 2011
Grundstein-Meditation
Menschenseele!
Du lebest in den Gliedern,
Die dich durch die Raumeswelt
In das Geistesmeereswesen tragen:
Übe Geist-Erinnern
In Seelentiefen,
Wo in waltendem
Weltenschöpfer-Sein
Das eigne Ich
Im Gottes Ich
Erweset;
Und du wirst wahrhaft leben
Im Menschen-Welten-Wesen.
Denn es waltet der Vater-Geist der Höhen
In den Weltentiefen Sein-erzeugend:
Ihr Kräfte-Geister
Lasset aus den Höhen erklingen,
Was in den Tiefen das Echo findet;
Dieses spricht:
Aus dem Göttlichen weset die Menschheit.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Süd:
Menschen mögen es hören.
Menschenseele!
Du lebest in dem Herzens-Lungen-Schlage,
Der dich durch den Zeitenrhythmus
In's eigne Seelenwesensfuhlen leitet:
Übe Geist-Besinnen
Im Seelengleichgewichte,
Wo die wogenden Welten-Werde-Taten
Das eigne Ich
Dem Welten-Ich
Vereinen;
Und du wirst wahrhaft fühlen
Im Menschen-Seelen-Wirken.
Denn es waltet der Christus-Wille im Umkreis
In den Weltenrhythmen Seelen-begnadend;
Ihr Lichtes-Geister
Lasset vom Osten befeuem,
Was durch den Westen sich formet;
Dieses spricht:
In dem Christus wird Leben der Tod.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Slid:
Menschen mögen es hören.
Menschenseele!
Du lebest im ruhenden Haupte,
Das dir aus Ewigkeitsgründen
Die Weltgedanken erschließet:
Übe Geist-Erschauen
In Gedanken-Ruhe,
Wo die ew'gen Gotterziele
Welten-Wesens-Licht
Dem eignen Ich
Zu freiem Wollen
Schenken;
Und du wirst wahrhaft denken
In Menschen-Geistes-Gründen.
Denn es walten des Geistes Weltgedanken
Im Weltenwesen Licht-erflehend.
Ihr Seelen-Geister
Lasset aus den Tiefen erbitten,
Was in den Höhen erhöret wird;
Dieses spricht:
In des Geistes Weltgedanken erwachet die Seele.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Süd:
Menschen mögen es hören.
In der Zeiten Wende
Trat das Welten-Geistes-Licht
In den irdischen Wesensstrom;
Nacht-Dunkel Hatte ausgewaltet;
Taghelles Licht
Erstrahlte in Menschenseelen;
Licht,
Das erwärmet
Die armen Hirtenherzen;
Licht,
Das erieuchtet
Die weisen Königshäupter.
Göttliches Licht,
Christus-Sonne
Erwärme
Unsere Herzen;
Erieuchte
Unsere Häupter;
Daß gut werde,
Was wir
Aus Herzen gründen,
Was wir
Aus Hauptem führen
Wollen.
Rudolf Steiner,1923
Du lebest in den Gliedern,
Die dich durch die Raumeswelt
In das Geistesmeereswesen tragen:
Übe Geist-Erinnern
In Seelentiefen,
Wo in waltendem
Weltenschöpfer-Sein
Das eigne Ich
Im Gottes Ich
Erweset;
Und du wirst wahrhaft leben
Im Menschen-Welten-Wesen.
Denn es waltet der Vater-Geist der Höhen
In den Weltentiefen Sein-erzeugend:
Ihr Kräfte-Geister
Lasset aus den Höhen erklingen,
Was in den Tiefen das Echo findet;
Dieses spricht:
Aus dem Göttlichen weset die Menschheit.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Süd:
Menschen mögen es hören.
Menschenseele!
Du lebest in dem Herzens-Lungen-Schlage,
Der dich durch den Zeitenrhythmus
In's eigne Seelenwesensfuhlen leitet:
Übe Geist-Besinnen
Im Seelengleichgewichte,
Wo die wogenden Welten-Werde-Taten
Das eigne Ich
Dem Welten-Ich
Vereinen;
Und du wirst wahrhaft fühlen
Im Menschen-Seelen-Wirken.
Denn es waltet der Christus-Wille im Umkreis
In den Weltenrhythmen Seelen-begnadend;
Ihr Lichtes-Geister
Lasset vom Osten befeuem,
Was durch den Westen sich formet;
Dieses spricht:
In dem Christus wird Leben der Tod.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Slid:
Menschen mögen es hören.
Menschenseele!
Du lebest im ruhenden Haupte,
Das dir aus Ewigkeitsgründen
Die Weltgedanken erschließet:
Übe Geist-Erschauen
In Gedanken-Ruhe,
Wo die ew'gen Gotterziele
Welten-Wesens-Licht
Dem eignen Ich
Zu freiem Wollen
Schenken;
Und du wirst wahrhaft denken
In Menschen-Geistes-Gründen.
Denn es walten des Geistes Weltgedanken
Im Weltenwesen Licht-erflehend.
Ihr Seelen-Geister
Lasset aus den Tiefen erbitten,
Was in den Höhen erhöret wird;
Dieses spricht:
In des Geistes Weltgedanken erwachet die Seele.
Das hören die Geister in Ost, West, Nord, Süd:
Menschen mögen es hören.
In der Zeiten Wende
Trat das Welten-Geistes-Licht
In den irdischen Wesensstrom;
Nacht-Dunkel Hatte ausgewaltet;
Taghelles Licht
Erstrahlte in Menschenseelen;
Licht,
Das erwärmet
Die armen Hirtenherzen;
Licht,
Das erieuchtet
Die weisen Königshäupter.
Göttliches Licht,
Christus-Sonne
Erwärme
Unsere Herzen;
Erieuchte
Unsere Häupter;
Daß gut werde,
Was wir
Aus Herzen gründen,
Was wir
Aus Hauptem führen
Wollen.
Rudolf Steiner,1923
Медитация на основния Камък
Душа човешка!
Ти живееш в крайниците,
Които през пространствения свят
Теб отвеждат в същността на морето на Духа:
Упражнявай спомнянето за Духа
В дълбините на душата,
Където във властвуващото
Битие на Твореца всемирен
Собственият Аз
В Божия Аз
Пребъдва;
И ти наистина ще живееш
В мировата същност на човека.
Защото Духът-Отец във висините властвува
Пораждащ Битие в дълбините на света:
Вие Духове на Силите,
Нека от висините прозвучи,
Това което в дълбините ехото намира;
То говори:
От божествения свят човечеството произлиза.
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.
Душа човешка!
Ти живееш в ударите на сърцето и белия дроб,
Които чрез времевия ритъм
Теб отвеждат в усещането за собствената душевна същност:
Упражнявай размисъла за Духа
В душевно равновесие,
Където бушуващите
Дела на идващите светове
Собствения Аз
С мировия Аз
Съединяват;
И ти наистина ще чувствуваш
В душевната дейност на човека.
Защото Христовата воля властвува в околния свят
В мировите ритми благославяйки душите:
Вие Духове на Светлината,
Нека от Изтока се възпламени,
Това което чрез Запада себе си формира;
То говори:
В Христос смъртта превръща се в живот.
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.
Душа човешка!
Ти живееш в почиващата глава,
Която от основите на Вечността
За теб открива мировите мисли:
Упражнявай съзирането на Духа
В спокойствието на мислите,
Където вечните цели на Боговете
Светлината на мировата същност
На собствения Аз
За свободна воля
Даряват;
И ти наистина ще мислиш
В духовните основи на човека.
Защото мировите мисли на Духа властвуват
В мировата същност, умолявайки за Светлина:
Вие Духове на Душите,
Нека от дълбините бъде измолено
Това което във висините чуто ще бъде;
То говори:
В Духа на мировите мисли пробужда се душата.
Това чуват Духовете от Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.
В поврата на Времената
Светлината на мировия Дух навлезе
В потока на Земната същност;
Нощният мрак
Беше преодолян;
Ясна дневна Светлина
Засия в човешките души;
Светлина,
Която сгрява
Бедните сърца на пастирите;
Светлина,
Която озарява
Мъдрите глави на царете.
Божествена Светлина,
Христос-Слънце,
Сгрей
Нашите сърца;
Озари
Нашите глави;
За да бъде добро,
Това което ние
От сърцата основаваме,
Това което ние
От главите
Целенасочено да осъществим
Стремим се.
Рудолф Щайнер,1923
Ти живееш в крайниците,
Които през пространствения свят
Теб отвеждат в същността на морето на Духа:
Упражнявай спомнянето за Духа
В дълбините на душата,
Където във властвуващото
Битие на Твореца всемирен
Собственият Аз
В Божия Аз
Пребъдва;
И ти наистина ще живееш
В мировата същност на човека.
Защото Духът-Отец във висините властвува
Пораждащ Битие в дълбините на света:
Вие Духове на Силите,
Нека от висините прозвучи,
Това което в дълбините ехото намира;
То говори:
От божествения свят човечеството произлиза.
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.
Душа човешка!
Ти живееш в ударите на сърцето и белия дроб,
Които чрез времевия ритъм
Теб отвеждат в усещането за собствената душевна същност:
Упражнявай размисъла за Духа
В душевно равновесие,
Където бушуващите
Дела на идващите светове
Собствения Аз
С мировия Аз
Съединяват;
И ти наистина ще чувствуваш
В душевната дейност на човека.
Защото Христовата воля властвува в околния свят
В мировите ритми благославяйки душите:
Вие Духове на Светлината,
Нека от Изтока се възпламени,
Това което чрез Запада себе си формира;
То говори:
В Христос смъртта превръща се в живот.
Това чуват Духовете на Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.
Душа човешка!
Ти живееш в почиващата глава,
Която от основите на Вечността
За теб открива мировите мисли:
Упражнявай съзирането на Духа
В спокойствието на мислите,
Където вечните цели на Боговете
Светлината на мировата същност
На собствения Аз
За свободна воля
Даряват;
И ти наистина ще мислиш
В духовните основи на човека.
Защото мировите мисли на Духа властвуват
В мировата същност, умолявайки за Светлина:
Вие Духове на Душите,
Нека от дълбините бъде измолено
Това което във висините чуто ще бъде;
То говори:
В Духа на мировите мисли пробужда се душата.
Това чуват Духовете от Изток, Запад, Север, Юг:
Човеците нека го чуят.
В поврата на Времената
Светлината на мировия Дух навлезе
В потока на Земната същност;
Нощният мрак
Беше преодолян;
Ясна дневна Светлина
Засия в човешките души;
Светлина,
Която сгрява
Бедните сърца на пастирите;
Светлина,
Която озарява
Мъдрите глави на царете.
Божествена Светлина,
Христос-Слънце,
Сгрей
Нашите сърца;
Озари
Нашите глави;
За да бъде добро,
Това което ние
От сърцата основаваме,
Това което ние
От главите
Целенасочено да осъществим
Стремим се.
Рудолф Щайнер,1923
Thursday, May 19, 2011
Psalm 112
1Praise ye the LORD. Blessed is the man that feareth the LORD, that delighteth greatly in his commandments.
2His seed shall be mighty upon earth: the generation of the upright shall be blessed.
3Wealth and riches shall be in his house: and his righteousness endureth for ever.
4Unto the upright there ariseth light in the darkness: he is gracious, and full of compassion, and righteous.
5A good man sheweth favour, and lendeth: he will guide his affairs with discretion.
6Surely he shall not be moved for ever: the righteous shall be in everlasting remembrance.
7He shall not be afraid of evil tidings: his heart is fixed, trusting in the LORD.
8His heart is established, he shall not be afraid, until he see his desire upon his enemies.
9He hath dispersed, he hath given to the poor; his righteousness endureth for ever; his horn shall be exalted with honour.
10The wicked shall see it, and be grieved; he shall gnash with his teeth, and melt away: the desire of the wicked shall perish.
2His seed shall be mighty upon earth: the generation of the upright shall be blessed.
3Wealth and riches shall be in his house: and his righteousness endureth for ever.
4Unto the upright there ariseth light in the darkness: he is gracious, and full of compassion, and righteous.
5A good man sheweth favour, and lendeth: he will guide his affairs with discretion.
6Surely he shall not be moved for ever: the righteous shall be in everlasting remembrance.
7He shall not be afraid of evil tidings: his heart is fixed, trusting in the LORD.
8His heart is established, he shall not be afraid, until he see his desire upon his enemies.
9He hath dispersed, he hath given to the poor; his righteousness endureth for ever; his horn shall be exalted with honour.
10The wicked shall see it, and be grieved; he shall gnash with his teeth, and melt away: the desire of the wicked shall perish.
Дял за Давид - Псалом 112
1. Алилуия. Блажен онзи человек, който се бои от Господа, който много се възхищава от заповедите Му.
2. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови.
3. Изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век.
4. Виделина изгрява в тъмнината за праведните: милостив е и щедър, и праведен.
5. Добрият человек помилва и дава на заем, устроява работите си с правосъдие.
6. Наистина никога няма да се поколебае, в памет вечна ще бъде праведният.
7. От зъл дух не ще се убои: сърцето му е твърдо, понеже се надее на Господа.
8. Утвърдено е сърцето му: не ще се убои доде види падането на неприятелите си.
9. Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му остава във век. Рогът му ще се възвиси в слава.
10. Нечестивият ще види и ще се разгневи. Ще поскърца със зъбите си, и ще изтае. Желанието на нечестивите ще погине.
2. Семето му ще бъде силно на земята. Родът на правите ще се благослови.
3. Изобилие и богатство ще има в дома му и правдата му остава във век.
4. Виделина изгрява в тъмнината за праведните: милостив е и щедър, и праведен.
5. Добрият человек помилва и дава на заем, устроява работите си с правосъдие.
6. Наистина никога няма да се поколебае, в памет вечна ще бъде праведният.
7. От зъл дух не ще се убои: сърцето му е твърдо, понеже се надее на Господа.
8. Утвърдено е сърцето му: не ще се убои доде види падането на неприятелите си.
9. Разпръсна, даде на сиромасите, правдата му остава във век. Рогът му ще се възвиси в слава.
10. Нечестивият ще види и ще се разгневи. Ще поскърца със зъбите си, и ще изтае. Желанието на нечестивите ще погине.
Monday, May 16, 2011
Никомахова етика (откъси)
"Този е най-добър от всички, който всичко сам разбира, а способен пък е онзи, който допуска да бъде убеден от този, който говори разумно; а който нито сам разбира, нито слушайки някого другиго възприема, той е мъж, негоден за каквото и да било."
Хезиод
"По-съвършено наричаме това, към което се стремим, заради самото него, отколкото това, към което се стремим заради друго, и също по-съвършено това, което никога не избираме заради друго, отколкото това, към което се стремим и заради самото него, и заради друго, така че съвършено е просто това, което е предмет на избор винаги заради самото него и никога заради друго."
"И тъй, такава е природата на доброто - поправяне на закона в това, в което нещо не му достига поради това, че говори общо."
"...Ясно е, че най-точна от науките е мъдростта. Следователно, трябва мъдрият не само да знае тези неща, които произтичат от принципите, но и да обладава истинно знание за тях."
"Съвършено е приятелството на добродетелните и на подобните по добродетел. Защото дотолкова и по такъв начин взаимно си желаят блага, доколкото и в какъвто смисъл са добродетелни. А са добродетелни сами по себе си. А желаещите блага за приятелите си заради самите тях са в най-висша степен приятели, тъй като имат такова отношение поради самите себе си, а не по случайност, и затова тяхната дружба продължава да съществува толкова дълго, колкото са добродетелни, а добродетелта е нещо постоянно и трайно...
А тези, които в отношенията помежду си бързо започват да се държат приятелски, желаят да бъдат приятели, но всъщност не са, освен ако са достойни за обичане и знаят това. И тъй, желанието за приятелство бързо се поражда, но не и самото приятелство."
"Този, който извършва дейност съобразно с ума си и го поддържа с грижа, изглежда, че е най-добре развит и е най-обичан от боговете. Впрочем, ако боговете отделят някаква грижа за човешките същества, както изглежда, би било естествено те да намират удоволствие в най-прекрасното и най-близкото до тях (а това би бил умът) и от своя страна да правят благодеяния на тези хора, които най-много го обичат и ценят, понеже се грижат за любимите за тях неща и понеже постъпват и правилно, и прекрасно. А че всички тези неща са присъщи в най-голяма степен на мъдрия, не е неясно. Следователно, той е най-любим на боговете. А естествено е той именно да е и най-щастлив; така че и в този случай мъдрият ще е най-щастлив...
...Понеже хората от мнозинството поради природата си се подчиняват не на срама, а на страха, и се въздържат от лошите постъпки не заради това, че са срамни, а поради страх от наказание. Защото живеейки чрез страстите, се стремят към присъщите им удоволствия и търсят чрез кои неща да си ги доставят, а избягват страданията, противоположни на съответстващите им удоволствия и нямат разбиране за прекрасното и това, което наистина доставя удоволствие, понеже никога не са го опитвали."
Аристотел
Хезиод
"По-съвършено наричаме това, към което се стремим, заради самото него, отколкото това, към което се стремим заради друго, и също по-съвършено това, което никога не избираме заради друго, отколкото това, към което се стремим и заради самото него, и заради друго, така че съвършено е просто това, което е предмет на избор винаги заради самото него и никога заради друго."
"И тъй, такава е природата на доброто - поправяне на закона в това, в което нещо не му достига поради това, че говори общо."
"...Ясно е, че най-точна от науките е мъдростта. Следователно, трябва мъдрият не само да знае тези неща, които произтичат от принципите, но и да обладава истинно знание за тях."
"Съвършено е приятелството на добродетелните и на подобните по добродетел. Защото дотолкова и по такъв начин взаимно си желаят блага, доколкото и в какъвто смисъл са добродетелни. А са добродетелни сами по себе си. А желаещите блага за приятелите си заради самите тях са в най-висша степен приятели, тъй като имат такова отношение поради самите себе си, а не по случайност, и затова тяхната дружба продължава да съществува толкова дълго, колкото са добродетелни, а добродетелта е нещо постоянно и трайно...
А тези, които в отношенията помежду си бързо започват да се държат приятелски, желаят да бъдат приятели, но всъщност не са, освен ако са достойни за обичане и знаят това. И тъй, желанието за приятелство бързо се поражда, но не и самото приятелство."
"Този, който извършва дейност съобразно с ума си и го поддържа с грижа, изглежда, че е най-добре развит и е най-обичан от боговете. Впрочем, ако боговете отделят някаква грижа за човешките същества, както изглежда, би било естествено те да намират удоволствие в най-прекрасното и най-близкото до тях (а това би бил умът) и от своя страна да правят благодеяния на тези хора, които най-много го обичат и ценят, понеже се грижат за любимите за тях неща и понеже постъпват и правилно, и прекрасно. А че всички тези неща са присъщи в най-голяма степен на мъдрия, не е неясно. Следователно, той е най-любим на боговете. А естествено е той именно да е и най-щастлив; така че и в този случай мъдрият ще е най-щастлив...
...Понеже хората от мнозинството поради природата си се подчиняват не на срама, а на страха, и се въздържат от лошите постъпки не заради това, че са срамни, а поради страх от наказание. Защото живеейки чрез страстите, се стремят към присъщите им удоволствия и търсят чрез кои неща да си ги доставят, а избягват страданията, противоположни на съответстващите им удоволствия и нямат разбиране за прекрасното и това, което наистина доставя удоволствие, понеже никога не са го опитвали."
Аристотел
Saturday, May 14, 2011
Камъкът, който отхвърлиха
"И тъй, като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да пораснете чрез него към спасение, ако сте опитали, "че Господ е благ"; при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен, и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свято свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа. Защото е писано в писанието: "Ето, полагам в Сион крайъгълен камък, избран, скъпоценен; и който вярва в Него, не ще се посрами." За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла", и, "камъкът, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват"; защото се спъват о словото и са непокорни, за което бяха и определени.
Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили."
"Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги."
Първо послание на Петър, 2:1-10, 15, 16
Вие, обаче, сте избран род, царско свещенство, свет народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в своята чудесна светлина: вие, които някога си не бяхте народ, а сега сте Божий народ, не бяхте придобили милост, а сега сте придобили."
"Защото това е Божията воля, като правите добро, да затуляте устата на невежите и глупави човеци; като свободни, обаче, не употребяващи свободата за покривало на злото, но като Божии слуги."
Първо послание на Петър, 2:1-10, 15, 16
Tuesday, May 10, 2011
Исус се просълзи
"Исус се просълзи." (Йоан, 11:35)
Сълзата проехтя съдбоносно над океаните и земите. Вля се в тях и се размножи. Всички видяха сълзите на сълзата, пият от сълзите на сълзата, пием от сълзите на Сълзящия, но все още не проливаме спасителни сълзи, а пагубна кръв. Сълзата проехтя над глъчта, блесна като светкавица и изобличи кръвопийците.
Сълзата капна, разпиля се, втресе здравеняците, оголи пустите им сърца, огъна железните им скули, строши тленните мишци, на които разчитаха, и с които мислеха да опаковат света в жестокост и в неспирен детски плач. Сълзите на сълзата са във всяко дете, във всяка жена и във всеки мъж, но не са техни сълзи, а сълзи на Сълзящия, сълзи-бунтовници, непримирими със злото, по-силни от него, по-човечни от най-човечното, тъй щото са надчовешки, свръхангелски, Божествени, дълбочинно Божии, безначални. "Исус се просълзи" със сълзите, предхождащи самите сълзи, със сълзите, биващи още преди очите, които сълзят, още преди сърцата, които ги произвеждат и точно затова се просълзи Той, защото видя, че има още от тъмните зеници, в които не блясват сълзи, че има още сърца, студени за скръбта Му. Над тая глъч ехти Сълзата и ще продължава да ехти, за да се знае, че всякоя светкавица, що прорязва мрачния покрив на слепотата, е изобличителната сълза на Сълзящия.
Тя се вля в океана и стана океан, потече в реките и стана река. И всички видяха сълзите на Сълзата, но никой не чу. Всички чуха сълзите на Сълзата, но никой не видя. Пиеха, пихме, пият, пием от нея, но никой не помни. И тъй като забравихме, пак ожадняхме, без да знаем от кое да отпием, за да получим живот. Колко от човешката кръв разпиляхме и пак ни се губи животът, пак сме мъртви и болни. Реки, езера, океани, всичко бълбука, но ние не помним къде се е вляла Сълзата. Сърцата ни страдат, гърлата ни грачат от болка, защото забравихме, защото не помним, защото кръв проливаме, вместо сълзи и вино пием, вместо вода. А Сълзата родила сълзите ни показа, че само водата подслажда горчивата сълзливост, бидейки жива вода, вода на живота, докато подсладеното вино не ще се насити от безкрайната горчивина на невинната кръв и още ще иска. Но ние забравихме, вече не помним, задавени във ферментиралите гроздове на запустялата смърт. И сме жадни, и едвам преживяме под отломките на сгромолясващото се културно минало-заминало, започнало от деня, в който забравихме, че Сълзата родила сълзите, е Любовта, създала живота и дните, в които красиви, щастливи да бдим над радостта, подарена ни в чест на отзивчивия Господ и Бог на милосърдния живот.
Той се просълзи, Той победи. И никога вече Сълзата няма да капне, докато не я последват светлите зеници, овлажнени от сълзите на всички сърца. Никое око не ще види Сълзата да капне, преди то самото да е вече сълза. Тогава всички сърца и очи ще бъдат сълзи, сълзи в океаните, едно със Сълзата-Любов!
Sunday, May 01, 2011
Вън от болницата!
"Когато Господ създаде света нямаше религия. Религията се яви в света, когато дойде дяволът. По-напред хората живееха в Любов и всяко учение, което не се ръководеше от Любовта, не се признаваше за Божествено. Според мене религията е един санаториум, една болница за болни хора е религията. Когато една мома се разочарова от живота и когато момъкът изгуби своята възлюбена, те стават религиозни. Следователно, всички религиозни хора са фалирали буржоа, а ония хора, които служат на Бога от Любов, те са хора без религия. Тези, които са в болницата, не ги съветвам да излязат от нея преждевременно, а ако искат да излязат, трябва да запитат лекаря дали е време за това, дали организмът им функционира правилно, и ако лекарят им разреши, нека влязат в широкия път на живота, дето се живее без религия. "Свободни сте", трябва да каже той, ще ви подпише свидетелство да бъдете свободни. Църквата засега е една болница, а свещениците и проповедниците са прислужниците и лекарите. Сега на някои от вас предстои да излязат от болницата. И аз съм на вратата й. Макар и да съм незван от никого проповедник, пророк без портфейл, ще ви запитам: Приятен ли беше животът ви в болницата, научихте ли си урока там?"
"А дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в "Чистия разум" на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тия хора, и продължаваш да философстваш: "Тъй е казал Кант" - Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Казваш: "Вярвам в Бога" - Не, приятелю, ти си най-невежият, ти си човек на стария завет - митар и грешник; дигнал си най-голяма гюрултия за съботата и т.н. Светът не е създаден за никакви съботи и няма определена събота за почивка. В света има само една събота, тя е съботата на Любовта и кръщението с огън. Който е герой на своите добродетели, той има закона на Любовта. Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи."
"На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват. Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята раница. Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват."
"Питате: "Само с идеи ли живеят хората?" Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят."
Беинса Дуно, 1919г.
"А дълбоката философия седи в това, което природата е изработила. В едно цвете има много по-голямо съдържание, отколкото в научния трактат на Питагор или в "Чистия разум" на Кант, или в десетте правила на Трисмегист, писани на златната плоча. Ти минаваш по една поляна и стъпкваш едно цвете, което струва повече от книгите на тия хора, и продължаваш да философстваш: "Тъй е казал Кант" - Да, приятелю, ти стъпка цветето и не прочете какво е написано върху него, в неговата книга. Казваш: "Вярвам в Бога" - Не, приятелю, ти си най-невежият, ти си човек на стария завет - митар и грешник; дигнал си най-голяма гюрултия за съботата и т.н. Светът не е създаден за никакви съботи и няма определена събота за почивка. В света има само една събота, тя е съботата на Любовта и кръщението с огън. Който е герой на своите добродетели, той има закона на Любовта. Този, който се кръщава с Божествената Любов и Мъдрост, той ще бъде Син Божи."
"На героите в света да се подражава, а не да се съжаляват. Такива хора сами си избират своята съдба и те носят леко своята раница. Героите нямат нужда от спасение, те сами се спасяват."
"Питате: "Само с идеи ли живеят хората?" Да, с храна хората вегетират, а с идеи живеят."
Беинса Дуно, 1919г.
Tuesday, April 26, 2011
Сътворена
Душата ми е свежа,
Сякаш пролетна пчела.
Росно ухаещи прелести
Ми дават дял от живота.
Душата ми е нежна,
Сякаш тихичка роса,
Любовно вгледана и трепкащо усмихната.
Душата ми е храм,
Неосвещаван от жезли суетни,
Душата ми е сътворена без ръцете
Размесващи глина,
Създадена е в мисълта на покоя,
Като дъга е възпята,
Положена сред мирови нанизи слово.
Изгревът ми казва всеки път:
Виж се, виж,
Ти душа топла си и светла,
Надрастнала света,
Възседнала пернатите криле на облаците-скитници!
Как чудно си изплела искреност,
В мига,
Когато си обзела с дарбите си
Своите подтисници.
Вържи на перата си войнствено знаме,
Пристегнато с творческа сила,
Отгърни телесата си,
Да пратят знамения из всичките царства,
Жадуващи висша закрила.
Не се разделяй със самотното Дърво,
Станало песен на верните,
Не се и замисляй
Покрай зверчества тесни и мътни;
Работи смело в средата на зимата
И ще дочакаш да зърнеш замръзналото
Отново придвижено в радост;
Тъй както рукват утробни води
И реки плодородни обикалят зародиша,
Така и ти ще добиеш плода
На свойто търпение.
Душата ми,
Душите ви,
Душите ни,
Прекрачват стените на времето
И излизат от лехите на бремето,
Сякаш ръце всред простора се сбират
И поделят си благост.
Душата ми,
Душата ми е влюбена
Сякаш скромна дева потапя стомни в извора
И се оглежда в него.
Да опиша ли Любовта?
Да изрисувам ли обич?
Не е ли описана душата ми
Като серафимски очи
И не е ли изрисувана
Като херувимски устни?
Устни докосват очите
И от целувката се ражда познание,
Покриващо света с въздишки.
Защо под въздишки сме скрити
От вика на пламъка огнен?
Загърнати сме с покривалото на битието
И сякаш въглени звучим,
Догдето станем прах.
Въздишай, въздишай,
Предричай, предричай,
Че гърчовете тук са неизбежни.
Ала радвай се безбрежно ти,
Възторжена душа,
Че родена си и сътворена
За победа над прахта.
Намери и възлюби изстрадалото,
Още днес и призори вникни
В станалото
Светлина.
Защото,
Нощната горчивина ще се стопи в наслада
И възпоменанията в топлина.
Паметни са нощите
И вечни дните,
Като порои от учители мъдри
В колесници слънчеви и млечни.
В бляскав захлас си потънала,
Утихнала безгрижно под корема на снега.
Сякаш те няма,
Сякаш безследна си и тържествуваща
Над скръбни вихрушки
И земни тъги.
Виждам те изправена
Над всички чудеса,
Самата ти –
Неръкотворно чудо,
Огъваш се, когато слизаш,
Когато се катериш, пак изпъкваш,
Но винаги си жизнена и свежа,
Благославяща душа.
Ликувай, Сътворена,
Сякаш стебло се извиваш нагоре
И от шията ти изникват още стебла
От надежда и вяра.
Ликувай и разпуквай твърд,
Обземай и разделяй
Пясъчни стени от водни струи.
Нов свят те очаква,
Погледни го през очите на своето прастаро призвание,
Нов свят те зове,
О, сътворена да призоваваш и
Призвана да твориш!
Сякаш пролетна пчела.
Росно ухаещи прелести
Ми дават дял от живота.
Душата ми е нежна,
Сякаш тихичка роса,
Любовно вгледана и трепкащо усмихната.
Душата ми е храм,
Неосвещаван от жезли суетни,
Душата ми е сътворена без ръцете
Размесващи глина,
Създадена е в мисълта на покоя,
Като дъга е възпята,
Положена сред мирови нанизи слово.
Изгревът ми казва всеки път:
Виж се, виж,
Ти душа топла си и светла,
Надрастнала света,
Възседнала пернатите криле на облаците-скитници!
Как чудно си изплела искреност,
В мига,
Когато си обзела с дарбите си
Своите подтисници.
Вържи на перата си войнствено знаме,
Пристегнато с творческа сила,
Отгърни телесата си,
Да пратят знамения из всичките царства,
Жадуващи висша закрила.
Не се разделяй със самотното Дърво,
Станало песен на верните,
Не се и замисляй
Покрай зверчества тесни и мътни;
Работи смело в средата на зимата
И ще дочакаш да зърнеш замръзналото
Отново придвижено в радост;
Тъй както рукват утробни води
И реки плодородни обикалят зародиша,
Така и ти ще добиеш плода
На свойто търпение.
Душата ми,
Душите ви,
Душите ни,
Прекрачват стените на времето
И излизат от лехите на бремето,
Сякаш ръце всред простора се сбират
И поделят си благост.
Душата ми,
Душата ми е влюбена
Сякаш скромна дева потапя стомни в извора
И се оглежда в него.
Да опиша ли Любовта?
Да изрисувам ли обич?
Не е ли описана душата ми
Като серафимски очи
И не е ли изрисувана
Като херувимски устни?
Устни докосват очите
И от целувката се ражда познание,
Покриващо света с въздишки.
Защо под въздишки сме скрити
От вика на пламъка огнен?
Загърнати сме с покривалото на битието
И сякаш въглени звучим,
Догдето станем прах.
Въздишай, въздишай,
Предричай, предричай,
Че гърчовете тук са неизбежни.
Ала радвай се безбрежно ти,
Възторжена душа,
Че родена си и сътворена
За победа над прахта.
Намери и възлюби изстрадалото,
Още днес и призори вникни
В станалото
Светлина.
Защото,
Нощната горчивина ще се стопи в наслада
И възпоменанията в топлина.
Паметни са нощите
И вечни дните,
Като порои от учители мъдри
В колесници слънчеви и млечни.
В бляскав захлас си потънала,
Утихнала безгрижно под корема на снега.
Сякаш те няма,
Сякаш безследна си и тържествуваща
Над скръбни вихрушки
И земни тъги.
Виждам те изправена
Над всички чудеса,
Самата ти –
Неръкотворно чудо,
Огъваш се, когато слизаш,
Когато се катериш, пак изпъкваш,
Но винаги си жизнена и свежа,
Благославяща душа.
Ликувай, Сътворена,
Сякаш стебло се извиваш нагоре
И от шията ти изникват още стебла
От надежда и вяра.
Ликувай и разпуквай твърд,
Обземай и разделяй
Пясъчни стени от водни струи.
Нов свят те очаква,
Погледни го през очите на своето прастаро призвание,
Нов свят те зове,
О, сътворена да призоваваш и
Призвана да твориш!
Sunday, April 24, 2011
The Living Church
It is not the Bible that corrupted the church, but the church corrupted the Bible.
It is not religion that corrupted the life of man, but man corrupted religion.
The pseudo-man created a pseudo-religion. Everything outside the religion of the bright soul is pseudo-religion, an idol.
It is not people who have to forget they are christian, but the christians must not forget they are people. Christianity is not dead, it is now coming to life.
The state system itself is not godless, but the faith in it. They wonder who caused wrong faith?
The righteous who decided they are more righteous and faithful than the Righteous and the True. Are there no true righteous men? There are, but they come from another world – the Godly Church. Which is this world? The world nobody preaches about. But what does the church preach about? It preaches that you have to repent about things that your “confessor” doesn’t even think of repenting. (Why this repention before a priest since the priest and the confessor is God Himself? A man confesses before a man, a mortal before a mortal because of fear, weak faith and personal remoteness from God.)
It is not the church that will save men, but men will save the church (their souls) through Christ. The primal meaning of the church has to be regained – the heart is a Church and a Godly Altar. The church likes to talk nonsense about the Crussifiction, the Cross, because the Church nails new crosses and crucifies (lack of interest and indifference are also crosses on which one can be crucified). The power of Christ’s Teaching is not in His crucifiction, in His miracles (what miracle can be any greater that His incarnation in a human body?), in His humiliation before the world, but in His bond with every soul, in His readiness to uplift the soul and to stand for it (as He defended Adam). The misinterpretation in the religious teachings is that Christ was in a strange way overthrown from life before His death and He was laid after the death of the man when he will either meet him disgruntled or with a hug. But Christ is mightily and powerfully present especially here, in the earthly being, in our daily round, if you will, to determine the future of Heaven and the future of Earth. Whatever they may say, delusion has been deliberately allowed because the church desires to be the absolute lord of the Earth. This is the act of a ruler, not of a church. In the church, in which Christ lives, there are no disputes because Christ is the Church Himself. The Church in which Christ lives cannot burn down, cannot crumble, cannot be renovated, cannot be corrupted. The soul that accepted Christ, cannot be corrupted or burned. In the Church of Christ candles do not burn down because they are souls, no funeral services are performed there because they are ghosts, because they all resurrect in the Church which is Christ: there is no death there. The Church of Christ is not in service to the state nor the state is in service to the Church but all are sons and daughters to the One Almighty. Do you not see that disunity among churches is a violation on the Oneness? The servant of God is no lord, no bishop, no judge, no dictator, no member of no earthly church, sect or a party; he is a member, an organ, a constituent part of God’s Will. The church did not bring delusions but it confirmed and legalized them. “Prepare the path for God,”
“The earth will disclose the blood shed on it, and will no more cover its slain.” Isaiah 26:21
The rituals are in the past. The churches are in the past. The sects are in the past. The superstitions are in the past. They have spilled enough blood. Christ accepted them in Himself in order to crucify them on the cross – it was not He, who was crucified but they were crucified. It is a delusion to think that Christ created the church, let alone its formless image of today; or to think that the church created the “myth” of Christ (there comes a time when the church will become a legend, a prehistoric myth; lead by Christ, the souls are preparing to gradually conquer Earth). Christ Himself is the Heavenly Church!! The earthly church is not Christ and does not belong to Christ because it is not Heavenly because it still stands in awe before the crucifix, it has not yet taken Christ down from the cross because the church itself did not give an example and still doesn’t give an example, and it did not hang on the cross but strives to be neutral before those who crucify, it still fastens its suckers in His blood and swigs from the blood, it has not yet acknowledged the cosmic nature of Salvation in the present (because it still looks through the eyes of an earthly ruler) but constantly throws this Salvation in the past (as though the Truth was there to be found!), the church has not yet accepted the fact that Christ did not crucify His Own Deity but His Own humanness, that is, He crucified the earthly church, the earthly delusion of the bodies (which is today even more deepened and critically-problematic) to give way to the soul reality (the one that is diluted by theological and scientific dilettante concepts) – yes, He crucified the earthly church before it even existed as a word or a concept; He crucified the church because He forsaw its deeds, the deeds with which it still crucifies Him and by using the law of Moses the church denies Christ’s Teaching, gracious and loving, by distorting it (the non-initiates do not understand the mystic connection between the law of Moses and the teaching of Christ, they cannot fathom the connection between the old and the new testament). And if the church continues to obstinately remind modern man of his sins (modern man painfully loves his freedom), this is because it does not understand his deiformity, the true human nature, the evolution of human consciousness (the delusion of church people and the religiously subversive types don’t let them grasp what evolution is and that it hides its Divine meaning, also that a great part of what they, in awe, call Providence is actually the evolution of the soul in her earthly shell) nor the spirit of man or human soul, let alone what man and his role in the grand edifice of creation are; those answers are accesible only to the Brothers of Christ. The hunting of the infidels is a mockery with Christ’s Love, and the aggressive march of the infidels against the christian world nowadays is our wages for this mockery; and instead of approaching with a tragic fanatism the tragic images like those of Nostradamus and to yell: ”He saw blood and wars” etc., let us mystically dive into our centuries-old christian nature and cure our blindness, let us be prophets of the Shining, Beautiful and Meaningful present; no matter what someone saw, it is important what we will see! Christ gave His blood for all of us and accepted us as brothers, sisters and children, but the church divided us into herds and enslaved us. It itself is a slave. Only a slave needs to enslave. It speaks of “enemies and friends” but Christ has neither enemies, nor protectors. He decended in order to uplift the human spirit, to show him the way, to show him the Truth and to give him Life, but the church literally denied the truth that man is spirit from the Spirit! The church that has for centuries suppressed human individuality by accusing it in satanism, heresy etc., it is just the church today that works for the benefit of the state, perdonal profit, politics i.e. the Devil. The church is not a representative of Christ on earth (except for the rare pure hearted and devoted clerics), the church takes away the individualities, it doesn’t allow their free will manifestation, and the Christ Event happened in order to acquire an image by displaying the I/self. The human soul is the priest and servant of Christ! “Jesus said: I tell you for certain that I am the gate for the sheep. I am the good shepherd. and the good shepherd gives up his life for his sheep. Hired workers are not like the shepherd. They don't own the sheep, and when they see a wolf coming, they run off and leave the sheep. Then the wolf attacks and scatters the flock. Hired workers run away because they don't care about the sheep. I know my sheep, and they know me.” (John 10)
The excommunication from the church is not an excommunication from the Garden of Eden but is an act of excommunication of those who exclude other people from reasonable life; anathematisation is an act of the anti-christ furious blindness and envy, a pathetic attempt to rule, to terrorise over the free human nature, to deny free expression. It is true: free will of man is inasmuch free as it works for the good of the whole human race, for the good of the whole earth, of the universe (and this is different from living for the good of only the family, the church, the community while disregarding the families, churches and the societies across the world and in the jungles)! “Leave me alone, I have my own opinion’ is rather an act of self-stupidity than self-research and is even to a lesser extent self-discovery, self-finding, self-unraveling. (Stupidity definitely results from curiosity that has not united itself with Inspiration); through studiousness curiousity must fully die and rise, to re-create itself into ubiquitous inspiration; without polishing his curiosity, without making it a part of his own life’s vocation, man gets indeed stupid, i.e. he wastes his thought energy, which on its part depresses the organs of vocation and instead of developing they become rudimentary; studiousness and intellectualism do not mean depth and width of worldview as well; the forces are being well utilized only on the level of Inspiration, here are every width and every depth to be found; why do you think in past ages there existed no such word as ‘intellectual’? Because of the unexisting materialism! The emersion into matter is the emersion into intellectualism!). The normal soul growth process is hearing into the Truth and he who is not ready to distinguish and hear the Messenger of God in himself, Who comes with His Word every morning, this man is not ready to have even an opinion because he is not able to look into the space over and behind the opinions, he is not yet able to penetrate the depths of his soul and his heavenly spirit. The sensitive soul tells when the heavenly Man speaks word and when the earthly man speaks from the viewpoint of death (I abruptly and uncompromisingly oppose the sensitive and seeing soul to the church-like repetition of the concept ‘sinnful soul’!). Because even the so called by the pagans ‘almighty death’ has no own opinion in the world of Truth!
He who wants to prove that life is life, he turns it into death; he who wants to prove the truth, turns it into a lie. Yes, from life comes death and from truth – the lie, but not from themselves but from their transition through the world of free opinion. Nobody’s ‘free opinion’ can tell freedom from slavery, nor good from evil, nor truth from lie, nor moral from immoral, nor reasonable from stupid. I cannot respect the will that destroys while praising itself in the same time; no matter how free this will thinks it is, it is a slave to delusions; I would never name delusions freedom simply because they have not freed a single man. Since we are not free (although it is not possible to explain, every creature can intuitively feel what freedom is), the soil beneath the feet of mankind is a slippery delusion. And how could I define the will that tears itself as free, since it is a blind servant of the predator? Is blindness free? Is it a will? Is haughtiness freedom? Is it will? Does the beverage of death set you free as the drink of life? Can we define unreceptiveness to Good, to the Meaning, to the Revelation as freedom? Can it be will? And what sort of blind haughtiness under the caver of the priest’s cassok or the professor title makes them think they are unreachable? What a cunning stupidity and what a stupid cunningness! There are so many things to learn in this life, on this earth, which are finely connected and lead to the Divine Meaning, many are the worlds that can be discovered even here, on earth, that are also parts of Creation and are inextricably lively connected to man, and we have plumed ourselves as universal wisemen and walk around like worthy and innocent lambs from the congregation)! This is no congregation, what we have is to be seen as a Pope-congregation – popeness in the state, popeness in the family, popeness in the street, popness in the religious biuldings, popness in the bibliotheques, in the scientific circles, in the courtyards in the pubs, cellars, popeness everywhere. Everybody is so clever as to always know when to clap their hands, who to ordain, who to mock, who to defame! They do not know when and how to show mercy or affection, or containment, they do not know when their thoughts are thoughts, when their eyes see and when they do not see and still with all their haughtiness and “Fear of God” they judge: ‘That one over there, I don’t know, there’s something about him; and the other one is somewhat…” What is there in the first one? Mirror, mirror of personal profit, mirror of vague expectations and desires, and, a little bit later, mirror of punishment for the cross-eyed personal profit! And what is there in the second one? The image of personal profit is not to be found. What has this man in himself, this is insignificantly important! Little and grown up people act in this manner, like clever professors, like wise priests; instead of gaining reason, they gamble it away. The most used denotation for the people on earth in the sacred books is the name thoughless and imprudent, not sinnful, dear church leaders. This is not accidental! We walk and hum songs of war or love on the body of the shrivelled and shitted earth and instead of learning we create popeness after popeness! Modern churches, sports squits, economic squits are being sponsored, but which nation pays attention to the needs of the soul, which nation, which man perceives these needs as the foremost important requisites in their lives? Who? The pope, the bishop, the parishioners, the presidents, the employers, the employees? Who? Those, whose affection lasts no more than five, ten, fifty, hundred years, until death separates them? Those, whose confidence in the True and Beautiful lives no more than ten earth years and who preach their patented disappointment from life, love and dreams to their children and grand children? “For the stone will cry out from the wall, and the beam from the woodwork respond.” Habakkuk 2:11.
When you surround the real with the negatives from your negligence and ignorance, are you then not being abusive, are you then not patenting your disappointment? And why do you think that the True (not the recited!!) wants to penetrate you forcefully after you have forcefully expelled it? Who among us is ready to accept as normal a world in which Truth is an uninvited guest, and lie is the proprietess? It is because we are more inclined to welcome stupidity rather than the Word of reason; we are more inclined to breathe in the fake aroma of the ephemeral behind which hides the stink of a lie, than to accept the simple, life giving Breath of Truth. Is this the free will we are proud of? Is it not a fantasm in the world of inquisition and aggression, in a world where the disgrace of tragic weddings and painful burials dwells? Free will must be able to deal with all the Virtues in the World (along the stages of Universe), on each stage there is a basket full of virtues for each one of us and we have to aquire them); to be welcomed and feasted by all the creatures in all the lands and skies in Infiniteness. Free will is to love in such a way that God is your Friend; to know in such a way that God is your Teacher in Eternity; to act in such a way that you are a bone from God’s Justice and Truth! “The Jews answered Him, "For a good work we do not stone You, but for blasphemy; and because You, being a man, make Yourself out to be God." Jesus answered them, "Has it not been written in your Law, 'I said, you are Gods? (John, 10)
Live with this thought and say to yourself:
I am a finger from the hand with which God points.
I am a finger from the hand with which God ploughs.
I am a finger from the hand with which God sends gifts.
A finger from the hand with which God builds and demolishes,
a finger from the Heavenly life and Lord is my fate!
I do not descend if God has not let me; I shall not climb if Lord has not drawn me; I shall not turn left if God is not there, nor to the right if God has not called for me. It is better to be speechless in my smile than to eloquently speak through spiteful lips. It is better to have a living God in my soul than to be a dead soul in Lord!
It is not religion that corrupted the life of man, but man corrupted religion.
The pseudo-man created a pseudo-religion. Everything outside the religion of the bright soul is pseudo-religion, an idol.
It is not people who have to forget they are christian, but the christians must not forget they are people. Christianity is not dead, it is now coming to life.
The state system itself is not godless, but the faith in it. They wonder who caused wrong faith?
The righteous who decided they are more righteous and faithful than the Righteous and the True. Are there no true righteous men? There are, but they come from another world – the Godly Church. Which is this world? The world nobody preaches about. But what does the church preach about? It preaches that you have to repent about things that your “confessor” doesn’t even think of repenting. (Why this repention before a priest since the priest and the confessor is God Himself? A man confesses before a man, a mortal before a mortal because of fear, weak faith and personal remoteness from God.)
It is not the church that will save men, but men will save the church (their souls) through Christ. The primal meaning of the church has to be regained – the heart is a Church and a Godly Altar. The church likes to talk nonsense about the Crussifiction, the Cross, because the Church nails new crosses and crucifies (lack of interest and indifference are also crosses on which one can be crucified). The power of Christ’s Teaching is not in His crucifiction, in His miracles (what miracle can be any greater that His incarnation in a human body?), in His humiliation before the world, but in His bond with every soul, in His readiness to uplift the soul and to stand for it (as He defended Adam). The misinterpretation in the religious teachings is that Christ was in a strange way overthrown from life before His death and He was laid after the death of the man when he will either meet him disgruntled or with a hug. But Christ is mightily and powerfully present especially here, in the earthly being, in our daily round, if you will, to determine the future of Heaven and the future of Earth. Whatever they may say, delusion has been deliberately allowed because the church desires to be the absolute lord of the Earth. This is the act of a ruler, not of a church. In the church, in which Christ lives, there are no disputes because Christ is the Church Himself. The Church in which Christ lives cannot burn down, cannot crumble, cannot be renovated, cannot be corrupted. The soul that accepted Christ, cannot be corrupted or burned. In the Church of Christ candles do not burn down because they are souls, no funeral services are performed there because they are ghosts, because they all resurrect in the Church which is Christ: there is no death there. The Church of Christ is not in service to the state nor the state is in service to the Church but all are sons and daughters to the One Almighty. Do you not see that disunity among churches is a violation on the Oneness? The servant of God is no lord, no bishop, no judge, no dictator, no member of no earthly church, sect or a party; he is a member, an organ, a constituent part of God’s Will. The church did not bring delusions but it confirmed and legalized them. “Prepare the path for God,”
“The earth will disclose the blood shed on it, and will no more cover its slain.” Isaiah 26:21
The rituals are in the past. The churches are in the past. The sects are in the past. The superstitions are in the past. They have spilled enough blood. Christ accepted them in Himself in order to crucify them on the cross – it was not He, who was crucified but they were crucified. It is a delusion to think that Christ created the church, let alone its formless image of today; or to think that the church created the “myth” of Christ (there comes a time when the church will become a legend, a prehistoric myth; lead by Christ, the souls are preparing to gradually conquer Earth). Christ Himself is the Heavenly Church!! The earthly church is not Christ and does not belong to Christ because it is not Heavenly because it still stands in awe before the crucifix, it has not yet taken Christ down from the cross because the church itself did not give an example and still doesn’t give an example, and it did not hang on the cross but strives to be neutral before those who crucify, it still fastens its suckers in His blood and swigs from the blood, it has not yet acknowledged the cosmic nature of Salvation in the present (because it still looks through the eyes of an earthly ruler) but constantly throws this Salvation in the past (as though the Truth was there to be found!), the church has not yet accepted the fact that Christ did not crucify His Own Deity but His Own humanness, that is, He crucified the earthly church, the earthly delusion of the bodies (which is today even more deepened and critically-problematic) to give way to the soul reality (the one that is diluted by theological and scientific dilettante concepts) – yes, He crucified the earthly church before it even existed as a word or a concept; He crucified the church because He forsaw its deeds, the deeds with which it still crucifies Him and by using the law of Moses the church denies Christ’s Teaching, gracious and loving, by distorting it (the non-initiates do not understand the mystic connection between the law of Moses and the teaching of Christ, they cannot fathom the connection between the old and the new testament). And if the church continues to obstinately remind modern man of his sins (modern man painfully loves his freedom), this is because it does not understand his deiformity, the true human nature, the evolution of human consciousness (the delusion of church people and the religiously subversive types don’t let them grasp what evolution is and that it hides its Divine meaning, also that a great part of what they, in awe, call Providence is actually the evolution of the soul in her earthly shell) nor the spirit of man or human soul, let alone what man and his role in the grand edifice of creation are; those answers are accesible only to the Brothers of Christ. The hunting of the infidels is a mockery with Christ’s Love, and the aggressive march of the infidels against the christian world nowadays is our wages for this mockery; and instead of approaching with a tragic fanatism the tragic images like those of Nostradamus and to yell: ”He saw blood and wars” etc., let us mystically dive into our centuries-old christian nature and cure our blindness, let us be prophets of the Shining, Beautiful and Meaningful present; no matter what someone saw, it is important what we will see! Christ gave His blood for all of us and accepted us as brothers, sisters and children, but the church divided us into herds and enslaved us. It itself is a slave. Only a slave needs to enslave. It speaks of “enemies and friends” but Christ has neither enemies, nor protectors. He decended in order to uplift the human spirit, to show him the way, to show him the Truth and to give him Life, but the church literally denied the truth that man is spirit from the Spirit! The church that has for centuries suppressed human individuality by accusing it in satanism, heresy etc., it is just the church today that works for the benefit of the state, perdonal profit, politics i.e. the Devil. The church is not a representative of Christ on earth (except for the rare pure hearted and devoted clerics), the church takes away the individualities, it doesn’t allow their free will manifestation, and the Christ Event happened in order to acquire an image by displaying the I/self. The human soul is the priest and servant of Christ! “Jesus said: I tell you for certain that I am the gate for the sheep. I am the good shepherd. and the good shepherd gives up his life for his sheep. Hired workers are not like the shepherd. They don't own the sheep, and when they see a wolf coming, they run off and leave the sheep. Then the wolf attacks and scatters the flock. Hired workers run away because they don't care about the sheep. I know my sheep, and they know me.” (John 10)
The excommunication from the church is not an excommunication from the Garden of Eden but is an act of excommunication of those who exclude other people from reasonable life; anathematisation is an act of the anti-christ furious blindness and envy, a pathetic attempt to rule, to terrorise over the free human nature, to deny free expression. It is true: free will of man is inasmuch free as it works for the good of the whole human race, for the good of the whole earth, of the universe (and this is different from living for the good of only the family, the church, the community while disregarding the families, churches and the societies across the world and in the jungles)! “Leave me alone, I have my own opinion’ is rather an act of self-stupidity than self-research and is even to a lesser extent self-discovery, self-finding, self-unraveling. (Stupidity definitely results from curiosity that has not united itself with Inspiration); through studiousness curiousity must fully die and rise, to re-create itself into ubiquitous inspiration; without polishing his curiosity, without making it a part of his own life’s vocation, man gets indeed stupid, i.e. he wastes his thought energy, which on its part depresses the organs of vocation and instead of developing they become rudimentary; studiousness and intellectualism do not mean depth and width of worldview as well; the forces are being well utilized only on the level of Inspiration, here are every width and every depth to be found; why do you think in past ages there existed no such word as ‘intellectual’? Because of the unexisting materialism! The emersion into matter is the emersion into intellectualism!). The normal soul growth process is hearing into the Truth and he who is not ready to distinguish and hear the Messenger of God in himself, Who comes with His Word every morning, this man is not ready to have even an opinion because he is not able to look into the space over and behind the opinions, he is not yet able to penetrate the depths of his soul and his heavenly spirit. The sensitive soul tells when the heavenly Man speaks word and when the earthly man speaks from the viewpoint of death (I abruptly and uncompromisingly oppose the sensitive and seeing soul to the church-like repetition of the concept ‘sinnful soul’!). Because even the so called by the pagans ‘almighty death’ has no own opinion in the world of Truth!
He who wants to prove that life is life, he turns it into death; he who wants to prove the truth, turns it into a lie. Yes, from life comes death and from truth – the lie, but not from themselves but from their transition through the world of free opinion. Nobody’s ‘free opinion’ can tell freedom from slavery, nor good from evil, nor truth from lie, nor moral from immoral, nor reasonable from stupid. I cannot respect the will that destroys while praising itself in the same time; no matter how free this will thinks it is, it is a slave to delusions; I would never name delusions freedom simply because they have not freed a single man. Since we are not free (although it is not possible to explain, every creature can intuitively feel what freedom is), the soil beneath the feet of mankind is a slippery delusion. And how could I define the will that tears itself as free, since it is a blind servant of the predator? Is blindness free? Is it a will? Is haughtiness freedom? Is it will? Does the beverage of death set you free as the drink of life? Can we define unreceptiveness to Good, to the Meaning, to the Revelation as freedom? Can it be will? And what sort of blind haughtiness under the caver of the priest’s cassok or the professor title makes them think they are unreachable? What a cunning stupidity and what a stupid cunningness! There are so many things to learn in this life, on this earth, which are finely connected and lead to the Divine Meaning, many are the worlds that can be discovered even here, on earth, that are also parts of Creation and are inextricably lively connected to man, and we have plumed ourselves as universal wisemen and walk around like worthy and innocent lambs from the congregation)! This is no congregation, what we have is to be seen as a Pope-congregation – popeness in the state, popeness in the family, popeness in the street, popness in the religious biuldings, popness in the bibliotheques, in the scientific circles, in the courtyards in the pubs, cellars, popeness everywhere. Everybody is so clever as to always know when to clap their hands, who to ordain, who to mock, who to defame! They do not know when and how to show mercy or affection, or containment, they do not know when their thoughts are thoughts, when their eyes see and when they do not see and still with all their haughtiness and “Fear of God” they judge: ‘That one over there, I don’t know, there’s something about him; and the other one is somewhat…” What is there in the first one? Mirror, mirror of personal profit, mirror of vague expectations and desires, and, a little bit later, mirror of punishment for the cross-eyed personal profit! And what is there in the second one? The image of personal profit is not to be found. What has this man in himself, this is insignificantly important! Little and grown up people act in this manner, like clever professors, like wise priests; instead of gaining reason, they gamble it away. The most used denotation for the people on earth in the sacred books is the name thoughless and imprudent, not sinnful, dear church leaders. This is not accidental! We walk and hum songs of war or love on the body of the shrivelled and shitted earth and instead of learning we create popeness after popeness! Modern churches, sports squits, economic squits are being sponsored, but which nation pays attention to the needs of the soul, which nation, which man perceives these needs as the foremost important requisites in their lives? Who? The pope, the bishop, the parishioners, the presidents, the employers, the employees? Who? Those, whose affection lasts no more than five, ten, fifty, hundred years, until death separates them? Those, whose confidence in the True and Beautiful lives no more than ten earth years and who preach their patented disappointment from life, love and dreams to their children and grand children? “For the stone will cry out from the wall, and the beam from the woodwork respond.” Habakkuk 2:11.
When you surround the real with the negatives from your negligence and ignorance, are you then not being abusive, are you then not patenting your disappointment? And why do you think that the True (not the recited!!) wants to penetrate you forcefully after you have forcefully expelled it? Who among us is ready to accept as normal a world in which Truth is an uninvited guest, and lie is the proprietess? It is because we are more inclined to welcome stupidity rather than the Word of reason; we are more inclined to breathe in the fake aroma of the ephemeral behind which hides the stink of a lie, than to accept the simple, life giving Breath of Truth. Is this the free will we are proud of? Is it not a fantasm in the world of inquisition and aggression, in a world where the disgrace of tragic weddings and painful burials dwells? Free will must be able to deal with all the Virtues in the World (along the stages of Universe), on each stage there is a basket full of virtues for each one of us and we have to aquire them); to be welcomed and feasted by all the creatures in all the lands and skies in Infiniteness. Free will is to love in such a way that God is your Friend; to know in such a way that God is your Teacher in Eternity; to act in such a way that you are a bone from God’s Justice and Truth! “The Jews answered Him, "For a good work we do not stone You, but for blasphemy; and because You, being a man, make Yourself out to be God." Jesus answered them, "Has it not been written in your Law, 'I said, you are Gods? (John, 10)
Live with this thought and say to yourself:
I am a finger from the hand with which God points.
I am a finger from the hand with which God ploughs.
I am a finger from the hand with which God sends gifts.
A finger from the hand with which God builds and demolishes,
a finger from the Heavenly life and Lord is my fate!
I do not descend if God has not let me; I shall not climb if Lord has not drawn me; I shall not turn left if God is not there, nor to the right if God has not called for me. It is better to be speechless in my smile than to eloquently speak through spiteful lips. It is better to have a living God in my soul than to be a dead soul in Lord!
Wednesday, April 20, 2011
Tuesday, April 12, 2011
The social question
"...One can see how many people nowadays find it ‘fashionable’ to reflect, in their ivory towers, in scholastic abstractions on all kinds of ethical-religious problems; one can see how people reflect on how man can acquire virtues, how he should behave lovingly toward his fellow-men, and how he can become inspired with an ‘inner meaning of life’. But one also sees the impossibility of realizing a carry-over from what people call good and loving and benevolent and right and moral to what surrounds humanity in everyday external reality in the form of capital, of labour compensation, of consumption, of production, of commodity circulation, of credit, of banks and stock markets. One can see how two universal currents also flow alongside each other in human thought-habits. One current is that which remains at divine-spiritual heights so to speak, and has no desire to build bridges between what constitutes a spiritual impulse and the realities of the ordinary dealings of life. The other lives, devoid of thought, in everyday life. Life, however, is a unity. It can only prosper if the strength from ethical-religious life works down into the commonplace, profane life, into that life which, to many, may seem less fashionable. For if one fails to erect a bridge between these two aspects of life, one falls into mere fantasy, far removed from true everyday reality as far as religious and moral life and social thinking are concerned. These true everyday realities then have their revenge. From out of a certain ‘spiritual’ impulse man strives towards all kinds of ideals, towards what he calls ‘good’; but he devotes himself without ‘spirit’ to those other instincts based on the ordinary daily necessities of life which must be satisfied through economic activities. He knows of no practicable way from the concept of spirituality to what goes on in everyday life. Therefore this life takes on a form having nothing to do with ethical impulses, which remain at fashionable, spiritual heights. But then the revenge of the commonplace is such that the ethical-religious life constitutes an inner lie, for it remains at a distance from the commonplace, out of direct contact with practical life, without this fact even being perceived.
How many people there are nowadays who, through ethical-religious high-mindedness, demonstrate the best will to live correctly together with their fellow-men, wishing their fellows only the very best. They fail, however, to adopt the necessary sensibilities, for they cannot acquire the concrete social concepts which affect the practical conduct of life."
"Whatever a person's situation in life, it is in his interest that nothing be lost of what flows from the sources of human nature in the form of individual abilities, by means of which the goods are produced that purposefully serve human life. The development of these abilities can only ensue when their possessors are able to activate them with their own free initiative. The welfare of mankind is, at least to a certain extent, deprived of whatever is not able to flow from these sources in freedom. Capital is the means by which such abilities are made effective for wide areas of the social organism. Everyone within a social organism must have a real interest in the sum total of capital being managed in such a way that particularly gifted individuals or groups have this capital at the disposal of their own free initiative. Every person, whether his work is spiritually creative or that of a labourer, if he wishes to objectively serve his own interests, must say: would like a sufficiently large number of competent persons or groups of persons not only to have capital freely at their disposal, but also that it become accessible to them through their own initiative. For only they can judge how their individual abilities, through the mediation of capital, will purposefully produce goods for the social organism. "
"One of the conditions of the social organism's life is that those who can serve the community through their individual abilities should not be deprived of using their free initiative. Where such service requires that the means of production be freely at their disposal, the hindering of this free initiative would only be harmful to the general social interest. The usual argument, that the entrepreneur needs the prospect of profit as an incentive, and that this profit is closely related to ownership of the means of production, is rejected here. The kind of thinking from which the opinions expressed in this book derive, that there is a further evolution of social conditions, must see in the liberation of spiritual life from the political and economic sectors the possibility that this form of incentive can cease to exist.
Liberated spiritual life will, necessarily, develop social understanding; and from this understanding will result quite different forms of incentive than that which resides in the hope of economic advantage. However, it is not a question of which impulses arouse sympathy for private ownership of the means of production, but whether the free disposition of these means or that disposition which is regulated by the community is what corresponds to the vital needs of the social organism. Moreover, it must always be kept in mind that the conditions which are thought to be observed in primitive human societies are not applicable to the contemporary social organism; only those conditions which correspond to today's stage of development are applicable.
At this present stage, a fertile activation of individual abilities cannot be introduced into the economic process without free disposition over capital. If production is to be fruitful, this disposition must be possible, not because it is advantageous to an individual or a group of individuals, but because, when utilized with the proper social understanding, it can best serve the community.
The human being relates to what he produces, alone or together with others, as he relates to the dexterity of his own limbs. The undermining of free disposition over the means of production is equivalent to crippling the free application of dexterity in his limbs."
Rudolf Steiner, 1919
How many people there are nowadays who, through ethical-religious high-mindedness, demonstrate the best will to live correctly together with their fellow-men, wishing their fellows only the very best. They fail, however, to adopt the necessary sensibilities, for they cannot acquire the concrete social concepts which affect the practical conduct of life."
"Whatever a person's situation in life, it is in his interest that nothing be lost of what flows from the sources of human nature in the form of individual abilities, by means of which the goods are produced that purposefully serve human life. The development of these abilities can only ensue when their possessors are able to activate them with their own free initiative. The welfare of mankind is, at least to a certain extent, deprived of whatever is not able to flow from these sources in freedom. Capital is the means by which such abilities are made effective for wide areas of the social organism. Everyone within a social organism must have a real interest in the sum total of capital being managed in such a way that particularly gifted individuals or groups have this capital at the disposal of their own free initiative. Every person, whether his work is spiritually creative or that of a labourer, if he wishes to objectively serve his own interests, must say: would like a sufficiently large number of competent persons or groups of persons not only to have capital freely at their disposal, but also that it become accessible to them through their own initiative. For only they can judge how their individual abilities, through the mediation of capital, will purposefully produce goods for the social organism. "
"One of the conditions of the social organism's life is that those who can serve the community through their individual abilities should not be deprived of using their free initiative. Where such service requires that the means of production be freely at their disposal, the hindering of this free initiative would only be harmful to the general social interest. The usual argument, that the entrepreneur needs the prospect of profit as an incentive, and that this profit is closely related to ownership of the means of production, is rejected here. The kind of thinking from which the opinions expressed in this book derive, that there is a further evolution of social conditions, must see in the liberation of spiritual life from the political and economic sectors the possibility that this form of incentive can cease to exist.
Liberated spiritual life will, necessarily, develop social understanding; and from this understanding will result quite different forms of incentive than that which resides in the hope of economic advantage. However, it is not a question of which impulses arouse sympathy for private ownership of the means of production, but whether the free disposition of these means or that disposition which is regulated by the community is what corresponds to the vital needs of the social organism. Moreover, it must always be kept in mind that the conditions which are thought to be observed in primitive human societies are not applicable to the contemporary social organism; only those conditions which correspond to today's stage of development are applicable.
At this present stage, a fertile activation of individual abilities cannot be introduced into the economic process without free disposition over capital. If production is to be fruitful, this disposition must be possible, not because it is advantageous to an individual or a group of individuals, but because, when utilized with the proper social understanding, it can best serve the community.
The human being relates to what he produces, alone or together with others, as he relates to the dexterity of his own limbs. The undermining of free disposition over the means of production is equivalent to crippling the free application of dexterity in his limbs."
Rudolf Steiner, 1919
Monday, April 11, 2011
Социалния въпрос
"Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се
размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни
проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за
необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще
бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се
вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което
хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на
външната действителност, които се разиграват под формата на
производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси
и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са
вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да
тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара
някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата
позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и
практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия
етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен
живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото,
ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по
отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на
социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от
ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна
действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава,
движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към
всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича
„добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени
потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане
в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на
тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без
никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия
към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един
облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния"
душевно-духовен свят. И сега отмъщението на реалния свят бликва по
такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в
огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са
напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия."
"Общото благополучие винаги страда, ако нещо
ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно
капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да
се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е
заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един
надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи
социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните
средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви
предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал,
щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора
напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от
своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото
единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им
способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага
за социалния организъм."
"Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в
следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез
своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да
прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в
името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху
средствата за производство и всяко ограничаване на свободната
инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този
повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се
нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е
невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за
бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на
социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е
налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният
духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално
разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат
съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически
облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората
одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за
друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или
обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да
изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в
съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при
примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на
днешната еволюционна степен на човечеството.
А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните
способности чрез капитала не може да настъпи без свободното
разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот. Искаме
ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е
налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за
дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно
разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на
цялото общество.
Както чрез двигателната координация човек е свързан със своите
собствени крайници, така той е свързан и с това, което произвежда сам
или в съдружие с другите. Ограничаването на свободното разпореждане
със средствата за производство има същите последици за обществото,
каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на
крайниците."
Рудолф Щайнер, 1919г.
размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни
проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за
необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще
бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се
вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което
хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на
външната действителност, които се разиграват под формата на
производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси
и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са
вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да
тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара
някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата
позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и
практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия
етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен
живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото,
ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по
отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на
социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от
ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна
действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава,
движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към
всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича
„добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени
потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане
в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на
тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без
никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия
към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един
облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния"
душевно-духовен свят. И сега отмъщението на реалния свят бликва по
такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в
огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са
напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия."
"Общото благополучие винаги страда, ако нещо
ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно
капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да
се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е
заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един
надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи
социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните
средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви
предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал,
щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора
напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от
своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото
единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им
способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага
за социалния организъм."
"Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в
следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез
своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да
прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в
името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху
средствата за производство и всяко ограничаване на свободната
инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този
повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се
нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е
невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за
бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на
социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е
налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният
духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално
разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат
съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически
облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората
одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за
друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или
обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да
изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в
съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при
примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на
днешната еволюционна степен на човечеството.
А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните
способности чрез капитала не може да настъпи без свободното
разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот. Искаме
ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е
налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за
дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно
разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на
цялото общество.
Както чрез двигателната координация човек е свързан със своите
собствени крайници, така той е свързан и с това, което произвежда сам
или в съдружие с другите. Ограничаването на свободното разпореждане
със средствата за производство има същите последици за обществото,
каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на
крайниците."
Рудолф Щайнер, 1919г.
Subscribe to:
Comments (Atom)