Социалния въпрос

"Днес много хора смятат, че е признак на „вътрешно благородство" да се
размишлява абстрактно и мъгляво за всякакви етично-религиозни
проблеми; за начина, по които човек би могъл да усвои добродетели, за
необходимата любов към неговите ближни и как след всичко това той ще
бъде награден с един богат „вътрешен живот". От друга страна обаче се
вижда и пълната невъзможност да бъде осъществен преход от това, което
хората наричат добро, справедливо и нравствено, към онези процеси на
външната действителност, които се разиграват под формата на
производство, потребление, стокооборот, надници, кредити, банки, борси
и т.н. Ясно можем да различим как в мисловните навици на хората са
вплетени две мирогледни позиции. Едната от тях, така да се каже, иска да
тържествува в божественодуховните висини и не желае да прекара
някакъв мост между духовните импулси и ежедневните факти. Другата
позиция, другото мисловно течение е потопено в ежедневието и
практически не разсъждава. Обаче животът е един неделим и цялостен.
Той може да напредва само тогава, когато движещите сили от целия
етично-религиозен живот нахлуват и проникват в ежедневния прозаичен
живот, лишен според мнозина от каквото и да е благородство. Защото,
ако не прекараме мост между двете области на живота, ще изпаднем по
отношение на религиозния, нравствен живот, както и по отношение на
социалното мислене в празно мечтателство, което е твърде далеч от
ежедневната действителност. И това, което следва е, че тази ежедневна
действителност, рано или късно, започва да си отмъщава. И тогава,
движен от „духовни" импулси, човек: може и да се стреми към
всевъзможни идеали, към всевъзможни качества, които той нарича
„добри"; обаче на инстинктите пораждани в обикновените жизнени
потребности, към същите инстинкти, чието задоволяване трябва да стане
в икономическата сфера които се противопоставят на тези „идеали", на
тези инстинкти, човек се отдава без какъвто и да е „Дух". Той остава без
никакъв адекватен път, който може да го отведе от духовните понятия
към ежедневната действителност. Така обаче ежедневието приема един
облик, които няма нищо общо с етичните импулси от „по-благородния"
душевно-духовен свят. И сега отмъщението на реалния свят бликва по
такъв начин, че етично-религиозният живот на човека се превръща в
огромна и неосъзнавана вътрешна лъжа, понеже нравствените импулси са
напълно откъснати от непосредствените и конкретни жизнени условия."

"Общото благополучие винаги страда, ако нещо
ограничава или подтиска индивидуалните човешки способности. А точно
капиталът е средството, с чиято помощ човешките способности могат да
се реализират в областта на социалния живот. Ето защо всеки истински е
заинтересован от следното: капиталът да бъде така управляван, че един
надарен с особени качества индивид или група от хора, показващи
социални способности, да разполагат с такъв контрол върху паричните
средства, които изцяло се определя от тяхната свободна инициатива.
Всеки, независимо дали е интелектуалец, или занаятчия ако без всякакви
предубеждения зачита своя собствен интерес ще потвърди: аз бих желал,
щото достатъчно голям брои надарени личности или групи от хора
напълно свободно да разполагат с капитала; но и нещо повече движени от
своята лична инициатива, всички те да имат достъп до капитала; защото
единствено те могат да преценят до каква степен индивидуалните им
способности благодарение на капитала ще създадат необходимите блага
за социалния организъм."

"Едно от жизнените условия на социалния организъм се състои в
следното: на нито един човек ако той може да служи на обществото чрез
своите индивидуални способности не бива да се отнема възможността да
прави това, движен от личната си и свободна инициатива. Тази служба в
името на обществото предполага свободен достъп и контрол върху
средствата за производство и всяко ограничаване на свободната
инициатива вреди на общите социални интереси. Обикновено по този
повод се изтъква, че като стимул за своята дейност предприемачът се
нуждае от перспективата за печалба; в случая подобен аргумент е
невалиден. Защото, според застъпваните в тази книга възгледи за
бъдещото развитие на социалните отношения, в освобождаването на
социалния живот от всякакви политически и икономически структури, е
налице възможността такъв стимул изобщо па отпадне. Разкрепостеният
духовен живот по необходимост и от самия себе си ще изгради социално
разбиране и социално партньорство, вследствие на което ще възникнат
съвсем други стимули, нямащи нищо общо с надеждата за икономически
облаги. Обаче не става дума само за това по какви причини хората
одобряват частната собственост върху средствата за производство, а за
друго: дали на живия социален организъм съответствува свободния или
обществено регулирания достъп до тези средства. И сега не трябва да
изпускаме предвид, че за съвременния социален организъм влизат в
съображение не онези жизнени условия, които са били валидни при
примитивните човешки общности, а тези, които съответствуват на
днешната еволюционна степен на човечеството.
А за нея е характерно, че плодотворно разгръщане на индивидуалните
способности чрез капитала не може да настъпи без свободното
разпореждане с този капитал в кръговрата на стопанския живот. Искаме
ли ефективно производство, там споменатото разпореждане трябва да е
налице, не защото то осигурява предимства за даден индивид или за
дадена група от хора, а защото то в случаи, че е проникнато от правилно
разбиране на социалните въпроси може да служи по най-добър начин на
цялото общество.
Както чрез двигателната координация човек е свързан със своите
собствени крайници, така той е свързан и с това, което произвежда сам
или в съдружие с другите. Ограничаването на свободното разпореждане
със средствата за производство има същите последици за обществото,
каквито има парализата на двигателната координация за ловкостта на
крайниците."

Рудолф Щайнер, 1919г.