Исус се просълзи

"Исус се просълзи." (Йоан, 11:35)
Сълзата проехтя съдбоносно над океаните и земите. Вля се в тях и се размножи. Всички видяха сълзите на сълзата, пият от сълзите на сълзата, пием от сълзите на Сълзящия, но все още не проливаме спасителни сълзи, а пагубна кръв. Сълзата проехтя над глъчта, блесна като светкавица и изобличи кръвопийците.
Сълзата капна, разпиля се, втресе здравеняците, оголи пустите им сърца, огъна железните им скули, строши тленните мишци, на които разчитаха, и с които мислеха да опаковат света в жестокост и в неспирен детски плач. Сълзите на сълзата са във всяко дете, във всяка жена и във всеки мъж, но не са техни сълзи, а сълзи на Сълзящия, сълзи-бунтовници, непримирими със злото, по-силни от него, по-човечни от най-човечното, тъй щото са надчовешки, свръхангелски, Божествени, дълбочинно Божии, безначални. "Исус се просълзи" със сълзите, предхождащи самите сълзи, със сълзите, биващи още преди очите, които сълзят, още преди сърцата, които ги произвеждат и точно затова се просълзи Той, защото видя, че има още от тъмните зеници, в които не блясват сълзи, че има още сърца, студени за скръбта Му. Над тая глъч ехти Сълзата и ще продължава да ехти, за да се знае, че всякоя светкавица, що прорязва мрачния покрив на слепотата, е изобличителната сълза на Сълзящия.
Тя се вля в океана и стана океан, потече в реките и стана река. И всички видяха сълзите на Сълзата, но никой не чу. Всички чуха сълзите на Сълзата, но никой не видя. Пиеха, пихме, пият, пием от нея, но никой не помни. И тъй като забравихме, пак ожадняхме, без да знаем от кое да отпием, за да получим живот. Колко от човешката кръв разпиляхме и пак ни се губи животът, пак сме мъртви и болни. Реки, езера, океани, всичко бълбука, но ние не помним къде се е вляла Сълзата. Сърцата ни страдат, гърлата ни грачат от болка, защото забравихме, защото не помним, защото кръв проливаме, вместо сълзи и вино пием, вместо вода. А Сълзата родила сълзите ни показа, че само водата подслажда горчивата сълзливост, бидейки жива вода, вода на живота, докато подсладеното вино не ще се насити от безкрайната горчивина на невинната кръв и още ще иска. Но ние забравихме, вече не помним, задавени във ферментиралите гроздове на запустялата смърт. И сме жадни, и едвам преживяме под отломките на сгромолясващото се културно минало-заминало, започнало от деня, в който забравихме, че Сълзата родила сълзите, е Любовта, създала живота и дните, в които красиви, щастливи да бдим над радостта, подарена ни в чест на отзивчивия Господ и Бог на милосърдния живот.
Той се просълзи, Той победи. И никога вече Сълзата няма да капне, докато не я последват светлите зеници, овлажнени от сълзите на всички сърца. Никое око не ще види Сълзата да капне, преди то самото да е вече сълза. Тогава всички сърца и очи ще бъдат сълзи, сълзи в океаните, едно със Сълзата-Любов!