Сътворена

Душата ми е свежа,
Сякаш пролетна пчела.
Росно ухаещи прелести
Ми дават дял от живота.
Душата ми е нежна,
Сякаш тихичка роса,
Любовно вгледана и трепкащо усмихната.
Душата ми е храм,
Неосвещаван от жезли суетни,
Душата ми е сътворена без ръцете
Размесващи глина,
Създадена е в мисълта на покоя,
Като дъга е възпята,
Положена сред мирови нанизи слово.
Изгревът ми казва всеки път:
Виж се, виж,
Ти душа топла си и светла,
Надрастнала света,
Възседнала пернатите криле на облаците-скитници!
Как чудно си изплела искреност,
В мига,
Когато си обзела с дарбите си
Своите подтисници.
Вържи на перата си войнствено знаме,
Пристегнато с творческа сила,
Отгърни телесата си,
Да пратят знамения из всичките царства,
Жадуващи висша закрила.
Не се разделяй със самотното Дърво,
Станало песен на верните,
Не се и замисляй
Покрай зверчества тесни и мътни;
Работи смело в средата на зимата
И ще дочакаш да зърнеш замръзналото
Отново придвижено в радост;
Тъй както рукват утробни води
И реки плодородни обикалят зародиша,
Така и ти ще добиеш плода
На свойто търпение.
Душата ми,
Душите ви,
Душите ни,
Прекрачват стените на времето
И излизат от лехите на бремето,
Сякаш ръце всред простора се сбират
И поделят си благост.
Душата ми,
Душата ми е влюбена
Сякаш скромна дева потапя стомни в извора
И се оглежда в него.
Да опиша ли Любовта?
Да изрисувам ли обич?
Не е ли описана душата ми
Като серафимски очи
И не е ли изрисувана
Като херувимски устни?
Устни докосват очите
И от целувката се ражда познание,
Покриващо света с въздишки.
Защо под въздишки сме скрити
От вика на пламъка огнен?
Загърнати сме с покривалото на битието
И сякаш въглени звучим,
Догдето станем прах.
Въздишай, въздишай,
Предричай, предричай,
Че гърчовете тук са неизбежни.
Ала радвай се безбрежно ти,
Възторжена душа,
Че родена си и сътворена
За победа над прахта.
Намери и възлюби изстрадалото,
Още днес и призори вникни
В станалото
Светлина.
Защото,
Нощната горчивина ще се стопи в наслада
И възпоменанията в топлина.
Паметни са нощите
И вечни дните,
Като порои от учители мъдри
В колесници слънчеви и млечни.
В бляскав захлас си потънала,
Утихнала безгрижно под корема на снега.
Сякаш те няма,
Сякаш безследна си и тържествуваща
Над скръбни вихрушки
И земни тъги.
Виждам те изправена
Над всички чудеса,
Самата ти –
Неръкотворно чудо,
Огъваш се, когато слизаш,
Когато се катериш, пак изпъкваш,
Но винаги си жизнена и свежа,
Благославяща душа.
Ликувай, Сътворена,
Сякаш стебло се извиваш нагоре
И от шията ти изникват още стебла
От надежда и вяра.
Ликувай и разпуквай твърд,
Обземай и разделяй
Пясъчни стени от водни струи.
Нов свят те очаква,
Погледни го през очите на своето прастаро призвание,
Нов свят те зове,
О, сътворена да призоваваш и
Призвана да твориш!