Робство и свобода (етюди към Новото човечество)

"Личността е свързана със съзнанието за призвание. Всеки човек е длъжен да съзнава своето призвание, независимо от големината на дарбите си. Това е призванието да отговориш в индивидуално неповторима форма на Божия призив и творчески да използваш дарбите си...Личността е свързана също с аскезата и предполага аскеза, тоест духовно упражняване, концентрация на вътрешните сили, избор, несъгласие за смесване с безличните сили, намиращи се и в човека, и в окръжаващия свят. Съвсем не сме задължени да приемем всички традиционни аскетични форми на историческото християнство, в които много неща изобщо не са християнски и дори са враждебни на личността...
Аскезата съвсем не е покорност и послушание, тя е непокорност и непослушание на личността, изпълнение на призванието, отговор на Божия призив. В същината си личността е непокорна и непослушна, тя е съпротива, непрекъсваем творчески акт. Истинската аскеза, свързана с личността, е героичното начало в човека. Робската аскеза е мерзост. Характерът предполага аскеза, способна за избор и съпротива. Но характерът означава отхвърляне на робството, отказ от поробващите повели на света."

"Консерватизмът означава, че отделният човек не може да постави своето разбиране за благо по-високо от разбирането, което се е създало чрез опита на всички предшестващи поколения и което изглежда органична традиция...Персонализмът вижда критерият за оценка в личността, в дълбините на съвестта и смята, че тук по-дълбоко се разкрива разликата между добро и зло, отколкото в колективната традиция, представяща се за органична. Но различаваща и оценяваща съвест, която се разкрива в дълбините на личността, винаги означава не изолация и самозатваряне на личността, а разтварянето й до степента на универсалното съдържание, свободно общуване с други личности, не само живи, но и мъртви...
Обществото на свободните хора, не на робите, трябва да бъде създадено не съобразно космоса, а съобразно духа, не съобразно йерархизма, а съобразно персонализма, не съобразно детерминацията, а съобразно свободата, не съобразно господството на силата и силния, а съобразно солидарността и милосърдието. Единствено такова общество няма да е робско. Източникът на човешката свобода не бива да се търси в обществото, източникът на човешката свобода е в духа...
Първореалността се намира тъкмо в субективността, а не в обективността. В обективността се намира единствено отразена, вторична, символизирана реалност. Човек се движи именно в символизирани реалности. Той е поробен тъкмо от символите, а не от реалностите. Човешкото робуване на обществото е преди всичко робуване на социални символи."

Николай Бердяев, За робството и свободата на човека