Никомахова етика (откъси)

"Този е най-добър от всички, който всичко сам разбира, а способен пък е онзи, който допуска да бъде убеден от този, който говори разумно; а който нито сам разбира, нито слушайки някого другиго възприема, той е мъж, негоден за каквото и да било."
Хезиод

"По-съвършено наричаме това, към което се стремим, заради самото него, отколкото това, към което се стремим заради друго, и също по-съвършено това, което никога не избираме заради друго, отколкото това, към което се стремим и заради самото него, и заради друго, така че съвършено е просто това, което е предмет на избор винаги заради самото него и никога заради друго."

"И тъй, такава е природата на доброто - поправяне на закона в това, в което нещо не му достига поради това, че говори общо."

"...Ясно е, че най-точна от науките е мъдростта. Следователно, трябва мъдрият не само да знае тези неща, които произтичат от принципите, но и да обладава истинно знание за тях."

"Съвършено е приятелството на добродетелните и на подобните по добродетел. Защото дотолкова и по такъв начин взаимно си желаят блага, доколкото и в какъвто смисъл са добродетелни. А са добродетелни сами по себе си. А желаещите блага за приятелите си заради самите тях са в най-висша степен приятели, тъй като имат такова отношение поради самите себе си, а не по случайност, и затова тяхната дружба продължава да съществува толкова дълго, колкото са добродетелни, а добродетелта е нещо постоянно и трайно...
А тези, които в отношенията помежду си бързо започват да се държат приятелски, желаят да бъдат приятели, но всъщност не са, освен ако са достойни за обичане и знаят това. И тъй, желанието за приятелство бързо се поражда, но не и самото приятелство."

"Този, който извършва дейност съобразно с ума си и го поддържа с грижа, изглежда, че е най-добре развит и е най-обичан от боговете. Впрочем, ако боговете отделят някаква грижа за човешките същества, както изглежда, би било естествено те да намират удоволствие в най-прекрасното и най-близкото до тях (а това би бил умът) и от своя страна да правят благодеяния на тези хора, които най-много го обичат и ценят, понеже се грижат за любимите за тях неща и понеже постъпват и правилно, и прекрасно. А че всички тези неща са присъщи в най-голяма степен на мъдрия, не е неясно. Следователно, той е най-любим на боговете. А естествено е той именно да е и най-щастлив; така че и в този случай мъдрият ще е най-щастлив...
...Понеже хората от мнозинството поради природата си се подчиняват не на срама, а на страха, и се въздържат от лошите постъпки не заради това, че са срамни, а поради страх от наказание. Защото живеейки чрез страстите, се стремят към присъщите им удоволствия и търсят чрез кои неща да си ги доставят, а избягват страданията, противоположни на съответстващите им удоволствия и нямат разбиране за прекрасното и това, което наистина доставя удоволствие, понеже никога не са го опитвали."

Аристотел