За световния процес

"Въплътяването на божествената идея в света, което е цел на цялото световно движение, се обуславя от съединяването на Божественото първоначало със световната душа, при което първото представлява действащият, определящ, образуващ или оплодотворяващ елемент, а световната душа се явява пасивна сила, която възприема идеалното начало и му придава материята за неговото развитие, обвивката за пълното му проявяване. Сега обаче може да възникне въпросът: защо това съединяване на Божественото първоначало със световната душа и произтичащото от него раждане на вселенския организъм като въплътена божествена идея (София) - защо това съединяване и раждане не стават изведнъж в един акт на божественото творчество? Защо са тези терзания и усилия в световния живот, защо природата трябва да изпитва родилни мъки и защо преди да създаде съвършената форма, която съответства на идеята, преди да породи съвършения и вечен организъм, тя произвежда толкова уродливи и чудовищни творения, които не издържат жизнената борба и безследно загиват; защо са всички тези недоносчета на природата; защо Бог оставя природата така бавно да постигне целта си и с толкова лоши средства; защо изобщо реализирането на божествената идея в света е постепенен и сложен процес, а не един прост акт? Отговорът на този въпрос изцяло се съдържа в една дума, която изразява нещо, без което са немислими и Бог, и природа - тази дума е свобода. Чрез свободния акт на световната душа обединяваният от нея свят е отпаднал от Божеството и се е разпаднал сам в себе си на множество враждуващи елементи; чрез дълга поредица от свободни актове цялото това бунтуващо се множество трябва да се примири със себе си и с Бог и да се възроди във формата на абсолютния организъм. Ако всичко съществуващо (в природата или в световната душа) трябва да се съедини с Божеството - а в това е целта на цялото битие, - то това единство, за да бъде действително единство, очевидно трябва да е съвместно, тоест да изхожда не само от Бог, но и от природата, да бъде и нейно собствено дело. Но на нейното дело всеединството не може да бъде само в един непосредствен акт, както то вечно е у Бог: в природата, напротив, като отделяща се от Бог непосредствено актуалното битие принадлежи не на идеалното всеединство, а на материалното разединяване, в нея всеединството се явява като чист стремеж, отначало твърде неопределен и празен; всичко е в хаоса, още нищо не е в единство, следователно всичко, бидейки извън единството, може само по силата на стремежа си да преминава към единство, и то да преминава постепенно: защото първоначално световната душа съвсем не познава всеединството, тя се стреми към него несъзнателно като сляпа сила, тя се стреми към него като към нещо друго; съдържанието на това друго за нея е нещо съвсем чуждо и непознато, и ако това съдържание, тоест всеединство, в цялата си пълнота изведнъж й бъде известено или предадено, то за нея това би бил само външен факт, нещо съдбовно и насилствено; а за да го притежава като свободна идея, самата тя трябва да го усвоява или овладява, тоест да преминава от неопределеността и празнотата си към все по-пълното определяне на всеединството. Такова е общото основание на световния процес."

Владимир Соловьов,
Лекции за Богочовечеството