Пламък и слово

"И просветля ми пред очите,
пред мен изникна свят незрим
и оттогава аз долавям
това, което други - не.
Превалих хребети,
пропит изцяло от лъчи,
и към тревожна долина
отправям новия си поглед.
Дочувам думи, не безмълвно
навсякъде е, разговарят.
Тупти с любов сърцето
на планинските недра.
С любов в поднебесието синьо
се кълбят облаците бавно
и под дървесната кора
нахлува сок с любов в листата
- струи звънливо.
Сърцето ми го пророкува,
че всичко от Слова родено,
разпръсквайки лъчи любовни,
към тях жадува да се върне
и всеки бликнал нов живот
любовния закон признава.
Стремят се силите на битието
неудържимо в Божието лоно.
Наоколо звучи от багри
и всичко е с едно начало,
и нищо няма на света,
което да не е любовно."

А.К.Толстой