Проклятието

Под човека не се намира животинското, а подчовешкото царство. Вече има подчовеци отвътре, скоро ще има и такива, на чиито лица ще се вижда изписана демоничността на подчовешкото отвън. „Дарвинистична етика” – ето ви като за начало едно подчовешко понятие! Но не бива да вярваме, че преди да се достигне степента на днешния тип човек, в нейната цялост, може да се изпадне в областта на подчовешкото. Обезобразяването съществува след образа. Преди образа не може да има антиобраз. Човекът трябва да е първо свободен, за да стане роб. Няма как да има знание за робството, без да има спомен за свободата. Този действителен принцип може да помогне на мнозина празнодумци, да погледнат под друг ъгъл духовната история на човечеството. Същински роб е онзи, който като е получил дара на освобождението, по най-радикален и безмилостен начин използва този дар в служба на користни сили и цели, както и за да попречи на свободата на другите и да я ограничи. Същинския роб е подчовека. „Робът на самия себе си” ще израства все повече като действително същество, колкото повече чрез съзнателния си избор то се отдава на злото и потушава Божествения пламък в душата си. Да се говори за „дарвинистична етика” предполага определено ниво на освободеност и на произвол, които поне за малко са необходима част от човешката история. Може да се приеме и като анималистична заблуденост твърдението, че „моралното е природен процес на една по-висока степен”. Но да се приема човешкото същество като физико-химичен разтвор, като една природна случайност, означава само едно: постепенно човешкото се излива вън от своята форма и на негово място се влива подчовешката демония. Така налице е опасността „случайното” природно същество да се почувства удобно на нивото на подприродното неслучайно робско съществуване. Днешната наука, която няма дори слабо предчувствие за тези неща, е проклятие; тя е науката на свръхчовека, бъдещия подчовек. Ще се извършват много свръхчовешки чудеса, но за тях будното съзнание винаги трябва да е подготвено и да знае: Всъщност аз не мога да се възхищавам на свръхчовешкото, защото то не е над човека, то е подчовешко! То е само огледалният образ на всичко онова, което не заслужава човешкия лик и достойнство.
Да се противопостави на този огледален образ, оскверняващ човешкия лик и дух, може само възраждащото се днес живо Християнство. То не вярва в чудесата на свръхчовека, то върши чудесата си далеч от погледа на света: Първото чудо е, когато за първи и последен път Божият син стана Син човешки; второто и завършващо първото чудо ще бъде, когато Човешкият Син стане Син Божий. Днес на преден план е междинната изпитателна степен: пред не-лицето на свръхчовека, самият човек да не изгуби себе си, да не изгуби Човека.